Храните, които ни изяждат

Posted on | October 22, 2010 | 5 Comments

Организмът на различните хора има различна устойчивост на болести, токсини и храни. Някои могат да ядат и пият изненадващи неща в големи количества и пак да се чувстват добре. За нас останалите е добре да знаем какво е въздействието на някои групи храни.

Мононатриевият глутамат (Monosodium Glutamat, MSG, E621), е хранителна добавка, която се използва за овкусител. Сам по себе си няма вкус, но придава вкус на храните, към които е добавен. По-евтино е да се използва, отколкото да се добавят множество други подправки и аромати, които традиционно се употребяват в кухнята. Намира се в почти всички пакетирани закуски: снаксове, чипсове, и т.н. Използва се в китайските ресторанти, някои замразени храни и полуфабрикати, а напоследък в много ресторанти като съставка на пакетирани бульончета и смеси от подправки.

Има множество спорове за вредните ефекти на мононатриевият глутамат върху здравето. Ние просто ще отбележим показателен факт. Глутаминовата киселина се среща в човешкия организъм. Като невротрансмитер тя спомага за работата на мозъка. Може да се синтезира в човешкия организъм от по-прости съединения. Когато ние храним организма си с мононатриев глутамът, тогава намалява собственото ни производство на глутаминова киселина. Тъй като е необходима за нормалното функциониране на мозъка, при внезапното спиране на приемането на глутамат мозъкът започва да изпитва глад за него. Появява се зависимост, която може да се преодолее чрез приемане на глутамат. По този начин се появява зависимост към определени храни и изкуствено се повишава апетита.

Това е индустрия за милиарди, а глутаматът спестява пари и прави потребителите зависими. Един неочакван начин човек да се окаже зависим от глутамата са пакетираните сухи бульончета. Основната съставка там е глутаматът. Напоследък в повечето ресторанти, особено за овкусяване на супите, се използват пакетирани бульончета. От една страна е странно уважаващ себе си професионален готвач да ползва пакетирани бульончета, а от друга глутаматът е съставка, чиято употреба би трябвало да се обявява.

Колбасите и нитратите в колбасите. Листните зеленчуци можем да изкиснем във вода и така да намалим нитратите с 80%. Краставицата можем да обелим, тъй като нитратите са предимно в кората й, но с нитратите в колбасите няма начин да се справим. Нитратите могат да се преобразуват в човешкия организъм във вредни вещества, които да увеличат риска от ракови заболявания и да увредят функцията на щитовидната жлеза. Малки количества нитрати са безвредни за здравето, но рискът нараства с количествата.

Вредното действие нараства и при продължително съхранение на колбасите, както и при топлинна обработка. За количеството на използваните нитрати говори опитът на едно научно-популярно ТВ предаване. Там използваха успешно колбаси за ракетно гориво благодарение на количеството нитрати съдържащи се в тях.

Безалкохолните напитки. Въпреки очакванията за утоляване на жаждата, безалкохолните напитки действат точно обратно. Усилват жаждата. Също така увеличават телесното тегло, дразнят стомаха, товарят организма с различни Е-та.

Диетичните газирани напитки са дори по-вредни. Производството им е по-евтино, защото използването на подсладители струва по-евтино. Именно от подсладителите идва опасността. Аспартамът (Е951), например, при преработката си в човешкото тяло отделя метилов алкохол. Той оказва влияние и на невротрансмитерите и може да повлияе мозъчните функции. Изследвания са показали връзка между продължителната му употреба и ракови заболявания.

Изложените факти целят не да плашат, а да помогнат за съзнателна употреба на продуктите. Всеки сам решава какво да яде и пие, но е хубаво преди това да е запознат с фактите и да е взел съзнателно решение.

Например, човек си похапва значителни количества снаксове, салам и се налива с безалкохолни. По някое време се появяват наднормено тегло, проблеми със сърцето, умора и лошо настроение. Отива при лекар. Лекарят препоръчва промяна в храненето освен лекарствата. Човекът приема лекарствата, но не променя храненето. След известно време без промяна той обявява лекаря за шарлатанин и отива при лечител. Лечителят препоръчва освен предписаните билки и промяна в храненето. Човекът пие билните, но не променя храненето. След известно време без промяна той обявява лечителя за шарлатанин и почва да се вайка как може да съществува такава държава.

Затова е хубаво да се вземат осъзнати решения, за да знаем, че отговорността за нашето здраве е предимно наша.

Comments

5 Responses to “Храните, които ни изяждат”

Boyer
October 22nd, 2010 @ 6:42 pm

Съгласна съм, че отговорността за здравето на човека си е лично негова. Проблемът е в това, че лекарите препоръчват промяма в храненето, но не предлагат метод, защото самите те нямат компетенции по диететика. Обучението по медицина вклучва няколко часа диететика за 8 години. В болниците няма диетолози. Хората се опитват да се справят с помощта на съвети в интернет, от приятели, посещават центрове за гладолечение, плодолечение, пречистване, прочистване, четат Дюкан, гълтат билки, оптват едно и друго докато съвсем спрат да вярват на когото и да било и най-вече изгубват вярата в собствените си способности да се справят с килограмите и болестите.
Всички сериозни проучвания сочат, че реални и трайни промени в хранителнито и двигателно поведение могат да бъдат придобити само с квалифицирана помощ.
bojoz
October 22nd, 2010 @ 8:50 pm

Да, но дори да имат налична тази квалифицирана помощ, хората не са склонни да я ползват. Познавам човек, много добър диетолог. Само 1 на 10 от неговите пациенти може напълно да следва програмата си.
boyer
October 25th, 2010 @ 6:48 pm

Добрият диетолог си личи по това дали пациентите му са способни да следват програмата му… Това предполага, че няма една програма, която да наложи на всички, а персолани решения, адаптирани към физиката, психиката и начина на живот на всеки.
Такъв подход е все още изключение в България, без да поставям под съмнение компетенциите на вашия познат диетолог.
bojoz
October 26th, 2010 @ 10:35 am

“Добрият диетолог си личи по това дали пациентите му са способни да следват програмата му”

Тоест диетологът е 100% отговорен за успеха на клиента, а от клиента нищо не зависи?

Другият вариант е диетологът дотам да минимизира програмата, че всеки да я изпълнява. Непример, препоръчва да се пият не два литра червено вино на ден, а един бяло и един червено. И клиентът е способен да следва програмата Но и това не всички ще са способни да го следват
secretk
November 11th, 2010 @ 3:57 pm

Не бих казала, че става задължително и само с професионална помощ.
Първо човек трябва да има желание да промени нещо в себе си и начина си на хранене, повечето не искат.
Не само, че не искат, ами и не разбират защо трябва да се променят.
Ако някой не проумее защо нещо му вреди, той няма мотивацията да ограничи вредата, защото не я вижда.
После човек ако се интересува за себе си и здравето си, може да намери не малко информация. Не говоря за начин на хранене, няма панацея или правилна формула, която помага за всички.
Говоря за това човек да се поинтересува какви процеси се извършват в него и как определени храни могат да окажат влияние на тези процеси.
За това, че докторите казват променете хранителните си навици, но не казват как, съм съгласна.
Само че мен това не би ме спряло и не ме спря да търся информация другаде и не ме спря да наблюдавам тялото си и да видя как определени храни ми действат.
Да не съм намерила напълно баланса и още се уча, но пък се чувствам много по-добре отколкото преди и това се усеща.
И точно този успех ме мотивира да продължа да търся за себе си правилното хранене, това, което помага на мен.

РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Храните, които ни изяждат

Comments

Най-ново

Категории

Архив

__

Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

ВРЪЗКИ/Blogroll

Търсене