РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Потреблението и съдбата на планетата

Posted on | October 3, 2010 | No Comments

Съвременният човек живее в постоянно напрежение. Той няма време да се огледа, а трябва да бърза, както в работата, така и в почивката. Множеството курсове и техники за управление на времето не помагат, защото всеки освободен момент се използва за производство и консумация.

Едната половина от времето си хората губят за производство, за работата си, за да могат да си осигурят пари за консумацията. Другата половина отива за консумация, за бутане на претоварени колички в хипермакетите, сравняване на колата с тази на съседа, сменянето на коли, мебели и техника, ако те са по-долу от тези на съседа.
Виждаме как това в пълна сила важи и за съвременна България. Мутра-културата управлява сремежите към лесни печалби, лъскави коли, престиж и известност. Всичко това за сметка на баланса на икономиката и екологията. Мутрите са малко, но на мутра-културата последователи са огромната част българи.

Манията за потребление идва след Втората Световна Война. Правителството на САЩ решава, че най-добрия начин да се преодолее стагнацията в икономиката е да се стимулира потреблението и то не просто да се стимулира, а то да стане смисъл на икономиката. Зад това се крият множество цели, не само икономически, но политически и стратегически от планетарен мащаб.

Зад тази задача стои първо започващата стагнация в американската икономика след Втората Световна Война (ВСВ). Това е разбираемо. Военно-промишления комплекс вече не работи на пълна скорост и освободените работници ще се влеят в армията на безработните. Освен това Американската икономика не е работила само за чисто военни цели, а и като доставчик на потребителски стоки за участничките във войната по света. Американските банки са финансирали и получавали приходи дори от Фашистка Германия. Огромен е броят кораби акостирали в Архангелск с потребителски и други стоки, с които Америка е подпомагала Съветския Съюз. Сега тези стимули за икономиката ги няма. Трябва да се измисли нещо.

Първото е планът Маршал с официална цел възстановяване на Западна Европа. Сталин казва, че е опасно източно-европейските страни да се включат в него. Бил е прав. Този план е опасен и за независимостта на Западна Европа. Планът Маршал цели да влее 13 милиарда долара (100 милиарда с изчисляване на инфлацията към 2003-та година) в икономиките на страните от Западна Европа. Първата цел е Западна Европа да стане потребител в най-скоро време. Да потребява продукцията на Американската икономика. Самият Маршал казва: „Като помагаме на себе си, помагаме и на света.” Следващата цел е политическа. Америка казва, че няма да подпомага държави, които имат комунистически елементи в правителствата. Такива държави са Франция и Италия. Там комунистите са успели да завземат значителна част от властта. В името на помощите по плана Маршал тези две държави изхвърлят комунистите от властта. Не съм привърженик на комунизма, но действията в тези две страни изглеждат като обикновени преврати…..поне според демократичните разбирания.

Следващото е управлението на Западна Германия и репарациите, които тя трябва да плаща. Чрез плана Маршал САЩ завземат управлението на развитието на Западна Германия и установяват в Европа свободната търговия, т.е. проправят свободен път за своите стоки.

Последно, САЩ договарят Европа да се кооперира икономически със тях, т.е. да следва изискванията на Американската икономическа политика. Виждаме, че вследствие на плана Маршал Западна Европа е създадена като готов консуматор, предимно на Американски продукти и съответно на Американска култура и световъзприятие.
Каква е целта на консуматорската култура. Тя е създадена с цел Американското господство над света, а резултата е господството на американските корпорации над света. Ще е интересно да видим как става самия процес. Американската икономика работи на пълни обороти за вътрешно потребление и за другите страни, където Америка определя икономическата политика. Така се получава преливане на богатство към Америка и американските корпорации.

Световната финансова система е една и американската валута е резервна, т.е. тя е световната валута. Всеки ще иска да търгува в долари или да държи спестявания в долари. Колкото повече произвежда американската икономика, толкова повече ще е растежа на брутния вътрешен продукт, по-голямо кредитирането, повече печатане на пари, за да се задоволят нуждите от кредитиране, което пък е нужно за нарастването на потреблението, а пък самото кредитиране, за да расте, расте и инфлацията. Като расте инфлацията, ще расте и печатането на пари. Излиза, че колкото повече пари се печатат, за да задоволят потреблението в Америка, толкова повече процентът на всичките долари, които са собственост на Америка нараства. Така в доларово отношение Америка става по-богата спрямо останалия свят, повече възможности има, за да въздейства на икономиката и политиката на останалия свят, по-могъща става.

Колкото повече потребява Америка спрямо останалия свят, толкова по-могъща ще става. Странно, това е съвсем обратно на предположението, че колкото повече спестяваш, толкова повече пари ще имаш и уж би бил по-могъщ в света. Къде ли е причината за това несъответствие? Падането на златния стандарт.

Основната критика на разни икономисти срещу златния стандарт е, че той затруднява кредитирането, т.е. затруднява потреблението. Основния принцип на златния стандарт е, че в икономиката не може да има повече пари, отколкото злато има в нея. Златото е количеството злато добито от Природата и то определя сегашните възможности на Природата да предостави определено количество злато на човечеството. Иначе казано, златният стандарт обвързва потреблението на човечеството с възможностите на Природата да поеме това потребление без планетата да е заплашена от унищожение. Той обвързва количеството пари с реалните възможности на човечеството. Това разбира се е духовно тълкуване на значението на златния стандарт. Можете да се запознаете с разнообразна литература, която разглежда въпроса икономически, но стига до подобни изводи: за да няма кризи в икономиката и изтощаващо Природата използване, трябва да се върне златният стандарт. Само ще спомена, че за няколко стотин години, когато е съществувал златният стандарт, икономически кризи, такива каквито го познаваме, не е имало. Без златен стандарт кредитирането расте до невъобразими върхове и кара безсмисленото потребление да съсипва икономиката и Природата.

Потреблението е съсипия за нашата планета. Напоследък много се говори за рециклиране и ефективно използване на отпадъците. Тук има един интересен факт. Например, ние изхвърляме една кофа боклук съставен от потребителски стоки, които вече не ни трябват. На тази кофа потребителски стоки съответстват 70 кофи боклук, които индустрията е създала в процеса на производството на едната кофа потребителски стоки. Индустрията произвежда най-опасния боклук: причиняващ парниковия ефект, съсипващ водите и Природата, замърсяващ с диоксин и т.н.

Нека се замислим дали да сменяме телевизора на 6 месеца или колата на 2 години. Е, колите вече ги правят като консумативи – да се скапват за няколко години. За една кофа наш боклук има създаден 70 кофи индустриален боклук. Всички говорим за рециклирането, но нека се замислим, Намаляването на потреблението с 10% означава да се ограничим с 1/10 кофа от това, което сменяме, но спестява 7 кофи индустриален боклук. Нима не е впечатляващо?! Малко ограничаване в потреблението, а голяма полза за планетата.

Мисля, че вече стана ясно как можем да спасим Природата: можем поне минимално да намалим потреблението, а истинската природна цел е да върнем златния стандарт, който ще ни придържа към реализма в потреблението.

Category: Всички Статии, Икономика

Comments

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field

  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация

  • ------------------------