РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Външно и вътрешно вегетарианство

Posted on | August 25, 2010 | 2 Comments

Свидетели сме на полемики относно това колко е полезно вегетарианството, колко лошо е да се се яде месо. Дискусиите обикновено са разгорещени, привържениците на вегетарианството пламенно го защитават и разгорещено критикуват ядящите месо. Аз с удоволствие си похапвам вегетарианска храна, но се запитах дали наистина вегетарианството води до духовно развитие и чак толкова лошо ли е яденето на месо. Тук няма да говоря за предимства и недостатъци, а най-вече ще разсъждавам върху отношенията между хората базирани на класификациите вегетарианец и месоядец.

От психологическа гледна точка отношението към тези, които ядат месо и използват жиявотните користно, може да е форма на проекция. Колкото повече човек протестира срещу месоядството и колкото по-отвратително му се струва, толкова по-вероятно е дълбоко вътре в себе си да носи някои от нещата, срещу които роптае. Може неговото несъзнавано да иска неистово да си хапне месо или да използва месоядците като средство за собствено утвърждаване.

От духовна гледна точка можем да си спомним препоръките на духовните учители: „прости грешките на другите”, „заобичай всички хора независимо от греховете им”, „виж гредата в своето око”, „благодари за несгодите и неприятностите в този свят”. Сега нека сравним от духовна гледна точка вегетарианец, който има отрицателно отношение към месоядците и ги осъжда, и месоядец, който приветства всеки, който се храни по вегетариански начин. Изводите ги оставям на вас.

Доста се говори и вярва, че вегетарианството спомага за духовното развитие. Но така може да се каже, че и сидхите (парапсихическите умения) спомагат за духовното развитие. Дали левитацията спомага за духовното развитие или е следствие от духовното развитие? Ясно е, че левитацията може само да е следствие от духовното развитие и никой няма как да усвои левитацията без нужното духовно развитие и връзки с тънките светове.

Продължавам да умувам върху това дали вегетарианството спомага за духовното развитие или е просто един признак на духовното развитие, който я го има, я го няма, я се появи сега, я по-късно. Сещам се, че при Буда не е имало някакви специални изисквания относно храната. Има безброй случай, когато хората избират вегетарианството от здавословна гледна точка и не минават ни на йота напред в духовно отношение. Хитлер е един от видните вегетарианци, за когото е смешно да говорим, че вегетарианството е развило нещо духовно в него.

Духовните учители казват, че човек, за да бъде истински вегетарианец, трябва да бъде такъв и в душата си. Един от начините да се стане вегетарианце в душата по изредените по-горе препоръки.

Човек си мисли, че е достатъчно да бъде вегетарианец на физическо ниво, но е по-важно вегетарианството в чувствата и мислите. Какво е вегетарианството в чувствата и мислите? Според мен да не ядеш ближния си. Това означава да не изпитваш лоши чувства към хората. На тънко ниво лошите чувства към ближния се реализират като енергийна атака или енергиен вампиризъм. Точно за ядене на ближния става въпрос. Лошите мисли, осъждането и отхвърлянето действат пак като ядене на ближния (вампиризъм) или като бой над ближния (енергийната атака).

Когато човек сложи в ред чувствата и мислите, тези нива влияят на по-долните и вегетарианството се проявява и във физическия свят. Човек не „изяжда” и не „бие” вече в чувствата и мислите си, и това се проявява и на физическо ниво чрез избора на нещата, които се ядат.

Това ме кара да мисля, че вегетарианството е преди всичко упражнение за душата на човека. Съвкупност от вътрешни промени у човека. А външното вегетарианство просто е един възможен белег, признак за вътрешните промени, за духовното развитие.

Външното вегетарианство, което е изпреварило вътрешното развитие, според лично моето мнение може да се различи по няколко характеристики. Всяко вегетарианство за подобряване на здравето е външно. Болестите и здравословните проблеми са езика, чрез който нашето тяло ни говори за грешките в чувствата и мислите. Дали е духовно да се опитаме да оправим здравето си, без да се погрижим за нуждата на душата си?! Оправянето на здравето само ще задълбочи проблемите на душата.

Гордостта от това, че някой е вегетарианец, също означава външно вегетарианство. Гордостта показва, че някой се мисли за повече от другите хора. Мисли, че другите са по-долу от него, че са недостойни. Гордостта над другите е осъждане на другите.

Появата на неприязън към месоядците също означава външно вегетарианство. Мисли и чувства, които „ядат” другите хора.

В тези случаи външното вегетарианство е нещо, което засилва егоизма, гордостта, осъждането и неприязънта. Не изглежда вероятно външното вегетарианство да води до духовно развитие.

От окултна гледна точка ще си послужа за по-прегледно с определенията на Богомилите за някои Вселенски закони. Според тях  началото на Вселената е било мъртва точка и че всичко е създадено от силите на сътворението и силите на разрушението. Силите на разрушението не са Сатана. Нашият свят е построен от Бог, а не от Сатана, макар че Сатана действа в него.

Силите на сътворението и силите на разрушението. Те са сътворили света, те действат и сега. Наричаме ги цикли на Природата, вечно завръщане, раждане и смърт. От гледна точка на тези две сили всяко раждане и всяка смърт на човек, животно и растение са предопределени и се развиват по Вселенските закони. На своя край Вселената пак ще стане мъртва точка преди да се сътвори отново.

Казват, че часът на смъртта на всеки човек е предопределен. Не би ли следвало и смъртта на всяко животно да е предопределена. Борбата за запазване на живота на животните на всяка цена е борба с тази висша предопределеност. Опит за противопоставяне на Вселенските закони. Както знаем, за висшите сили няма значение дали се извършва действието или то е просто мисъл. Борбата срещу Природата ще породи ответна реакция към човека и тя ще се опита да го ограничи в неговите действия. Това ограничаване става най-често чрез болести. Лазарев споделя в „Диагностика на кармата”, че вегетарианството заради самото вегетарианство може да доведе и до раково заболяване. Разбира се, споделя и случаи, когато насилието над животните пак води до същото. Важно е отношението.

Емоционалната борба за спасяване на живота на животните води у самия човек до по-силно привързване към живота. Ние знаем, че нашия живот е илюзия, че истинския живот започва след смъртта. Преосмислянеото на опита на това прераждане и извличането на поуките от него започват след смъртта, и това е същностното развитие на човека. След нея човек натрупва допълнителна любов и се подготвя за следващото прераждане. Всяко пристрастяване към живота, пречи на развитието ни след смъртта. Пречи да осъзнаем къде се намираме. На всеки човек пристрастен към живота ще му бъде показано, че това не е истинския живот. Пак чрез болести и неприятности.

Хубаво е да се грижим за развиването на вътрешното вегетарианство. Външното ще си дойде само.

Category: Всички Статии, Духовно развитие
Tags: >

Comments

2 Responses to “Външно и вътрешно вегетарианство”

  1. Ваня Стойчева
    August 25th, 2010 @ 12:26 pm

    Прекрасно казано. В моята опитност мисловно-емоционалната хигиена имат решаващо значение, останалото си идва само вследствие на тази работа.

  2. Ваня Стойчева
    August 25th, 2010 @ 12:30 pm

    С животните, обаче, следва да се отнасяме с любов.

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field

  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация

  • ------------------------