Обичай ближния си, остави го да изживее греховете си
Posted on | August 6, 2010 | No Comments
Човек казва: “Аз искам да се събудя духовно”. Това е негова цел.
Тази цел все още не е част от човека, а част от неговата его настройка. По някакви его-причини той иска да се събуди, да търси съзнателно.
Човек не може да си постави съзнателно духовна цел и да успее. Е, може да изглежда, че е успял, но колко ли е платил за нея и какви отрови е натрупал в подсъзнанието си?!
Не може да си постави цел, но може да живее съзнателно, за да може да се трансформира.
Защото човек не е това, което иска да е, а е това, което Е. Колкото и да си поставя цели, няма да ги постигне, ако не промени изначално и дълбоко вътре в себе си до дебрите на несъзнаваното това, което Е.
Това, което СМЕ, ни кара да поставяме целите си за духовно пробуждане. Това, което сме, не е духовно пробудено. Защо тогава ни поставя такива цели?! Дали пък наистина са духовни тези цели?!
Човек, обаче, може да се довери на чувствата и на усета си, и се трансформира. “Алхимира” се. Променя това, което Е. Към това, което трябва да Е. Към това, което е правилно да Е. Накрая се получава, че това, което е правилно да Е, е съвсем далече от целите за духовно пробуждане, както ги е разбирал човека в началото.
Затова са съмнителни целите, които сме оформили в его среда.
Има духовна школа, в нея тече трансформация под управлението на висшите сили. Каквито и его цели да сме си поставили отивайки в школата, те нямат значение, защото крайния резултат ще бъде различен от очакванията на егото ни.
Целите нямат значение, има значение вътрешното несъзнавано намерение, което ни управлява. А пък то е залепено за чувството любов. Можем да се оставим да обичаме и тогава, каквото и да правим, ще е в правилната посока.
Защо добродушните хора са по-щастливи, нещата им живота се уреждат по-добре, страдат по-малко? Оставили са се да обичат и са избягали от доста от условностите на този свят. Те прощават, знаят как да прощават и обичат. Ние ги гледаме и понякога си казваме: “Този или тази колко са глупави, неборбени и т.н.”.
Класифицираме ги по този начин, отнасяме се пренебрежително към тях, а подсъзнателно копнеем да сме като тях. Спират ни нашите убеждения. Да имаш цел за духовно просветление също е едно убеждение.
Друго убеждение е, че трябва да се погрижим за духовното пробуждане на другите. Да им покажем верния път. Дори да не искат.
Мислим си, че това е грижа за другите. Това е човешкото разбиране. Ние си мислим, че носим уникалната истина в себе си. Не това е най-смешното. Смешното е, че си мислим, че разбираме тази истина и че можем с думи да я предадем в истинския й вид. Това си е нашата истина. Тя е дреха, която сме облекли. На друг човек няма да стане, а е и пропита с нашата пот. Искаме да го облечем нашия ближен с тази дреха, та той да замирише на нас. Да стане наше копие. Да не застрашава убежденията ни, на които градим нашата сигурност.
Всяко наше убеждение ни задържа в този свят. Ще напуснем света завинаги, когато отпаднат всичките ни убеждения. Тогава ще сме едно със света и няма да имаме нужда от убеждения, тъй като ще знаем всичко. Ще слеем любовта с мъдростта и ще достигнем Истината, а който я достигне, няма нужда да се убеждава в нещо. Няма нужда от убеждения.
Ние сме тръгнали към Истината или поне така си мислим. Убежденията ни са това, което ни дърпа назад. Те ли са ни по-скъпи или Истината ни е по-скъпа?!
Нашето его ни кара да насаждаме убеждения на другите. Нашето его и егрегора (егрегор – част от колективното несъзнавано), на който служим. Много лесно се вижда дали даден егрегор е висок или нисък. Хората служещи на нисък егрегор винаги се стремят да убеждават другите. Упорито и неотстъпчиво.
Защо да го правим. Нека да обичаме ближния си. Обичай ближния си, остави го да изживее греховете си.
Comments
No Responses to “Обичай ближния си, остави го да изживее греховете си”
Leave a Reply
August 6th, 2010 @ 6:24 pm
ЧУДЕСНО, КАКТО ВИНАГИ!