За теориите на конспирациите и нещата, в които вярваме
Posted on | July 10, 2014 | No Comments
Не, няма да говорим за теориите на конспирациите. Ще говорим за ума.
Ще говорим за това как най-тъпото нещо у човека е човешкият ум. Мога твърдо да заявя, че ако ни присадят ум от маймуни, ще разбираме живота далеч по-добре от сега. Поне ще знаем кои банани стават за ядене. А това никак не е малко.
Защото, ако знаем кои банани стават за ядене, ще знаем и на кои мисли и идеи можем да вярваме и на кои не. Светът е дуален. Ако имате обоняние, ще имате и духовния нюх, който ви показва кога ви лъжат и кога казват истината. Но съвременният човек май има вече само задник…..който бива скъсван периодично. Не че хората много се кефят на това. Е, някои се кефят.
Човешкият ум е чудесна машина за анализ. Така е. Успокояваме се с това. А ние нямаме достъп до собствения си ум. Нямаме достът до собствената си интелигентност. Защото всеки логически процес минава през филтрите на ограничаващите вярвания. А ограничаващите вярвания живеят и се проявяват чрез ума. Само там в абстрактното могат да живеят. Ако излязат в реалния живот като ситуации или чувства, всеки ще разбере ограничението на ограничаващите вярвания.
А ограничаващите вярвания са хитри. Ако ги разберем и вече нямат власт над нас. Но ние не ги разбираме и живеем техния живот.
Парадоксалното е, че умът ни не вярва на логически аргументи. Умът ни вярва на сладки истории и всичко, което докосва ограничаващите ни вярвания. Питали ли сте се защо избираме все уж кофти политици? Ами те умело боравят с ограничаващите ни вярвания. Има и друг вариант. Ограничаващите ни вярвания да ни пречат да видим, че все пак имаме добри политици…
Сега ще се изтъпани някоя девойка или младеж и ще каже, че няма ограничаващи вярвания. Може, що да не може. Светът на заблудите Майа всъщност ни дава и живота. Ако премахнеш всички ограничаващи вярвания и хоп, ще ходим след ковчега ти и ще те споменаваме с добро…
Всеки жив човек има ограничаващи вярвания. Хората, които ме познават, знаят колко малоумен мога да бъда и това се случва често.
Важни са първите седем (7) години. Тогава у нас уж се създавал истинския човек. Глупости на големи и безподобни търкалета. Тогава ни натъпкват с най-големите илюзии.
Знаете ли какво е детска амнезия?
Интересното да се знае е, че всяко решение на ума действа по цялата линия на времето. Каквото умът реши или каквато заблуда прегърне, могат да ви действат цял живот….и май и след живота.
Малкото дете е съществото, което изпитва най-големите издевателства на този свят. Мама и тате не са щастливи, но те разбираш ли (щото уж били големите….големите идиоти) те знаели как детето им щяло да бъде щастливо. Абе идиоти….но големи, вие не знаете какво е щастие, защо издевателствате над децата си да се опитвате да им програмирате живота.
Животът на човек се програмира у него първите седем (7) години. Тогава възприема всичките илюзии и ограничаващи вярвания на родителите си.
На около 6-7 години идва детската амнезия. Децата забравят кое вярване защо и как са го възприели. Но тези вярвания продължават да действат у тях. За цял живеот.
И ние сме станали на 30-40-50 години и си мислим, че сме големи. Че сме голямата работа.
А ние сме едни деца, които още не могат да изживеят детските си заблуди, но за да се илюзираме като възрастни представяме детските си илюзии като едно огромно предимство на ума.
А умът ни е едно детско несъвършенно неблагоразумие. “Само два пъти от двеста умът ви може да вземе правилно решение…”, “никое решение не е правилно, ако е само от ума” (Петър Дънов)
Направо се чудя как светът въобще функциионира. Може би все пак благодарение на тези хора, които са осъзнали илюзиите си. Те май са 1 на 10 000. Те са обикновени хора. Може да са земеделци, обущари….помислете си като срещате всеки човек. На някои от хората, от малкото хора, които срещате се дължи това, че все пак съществуваме. Нека поне им благодарим.
Те понасят безумието на умовете ни.
Comments
Leave a Reply