РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

На дъното на пъкала

Posted on | June 8, 2014 | No Comments

 

 

 

 

 

Oсвен, че е прекрасно стихотворение, тук има неща, над които можем да се замислим или поне аз виждам. Можем да се издигнем отново, когато стигнем пълната безизходица и обикново в интелектуалната безизходица можем да усетим и почувстваме новия път. А пък слънцето си го носим в нас. И когато загубим всичко, се сещаме за себе си, а това е същностното.

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
ии направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Света когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи ,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи .

Трънлив и сляп е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

Category: Духовно развитие

Comments

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field

  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация

  • ------------------------