РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Духовност, духовност и пак духовност

Posted on | July 12, 2012 | 3 Comments

Пфу, пфу, пфу….как пък можа тази дума духовност да изтече мазно измежду пръстите ми, за да прибави още малко към доста понадутото си място в главите на модерно обремененото ни съвремие, което мачка усилено материализма само и само, за да го издокара в малко по-нова премяна кръстена с новото звучно име, с новото мерило за престиж – духовност.

Не, ние няма да ходим на медитация, а на корекция на духовната ни матрица, която е дошла от предишно прераждане като енергийна матрица и освен това в сегашното прераждане носи и някакви енергийни щампи. А да питате каква е разликата между енергийна щампа и щампата на някой моден дизайнер, най-вероятно да ви отговорят, че модните дизайнери не са вече на мода. На мода са енергийните матрици, на мода е да тунинговаш така енергийната си матрица, че да можеш да обясняваш, че в най-скоро време ще заприличаш на Христос или най-малкото на Буда. На оня Буда дето е по-слабичък, защото кой знае защо в наше време духовното развитие върви с не случайно хармонично развито тяло. Такива тела, каквито в древна Гърция са приемали за хармонични, но те са приемали за хармонични и разните нетрадиционни спортове, където би трябвало да участваш и жени, ама се оказало, че жените само пречат на мъжете.

Та тези спортове така са се оплели с духовността, че духовността е цъфнала и вързала и вече е повдигната (не казват чрез какво) на едно по-високо равнище, откъдето се гледа така малко отвисоко, а и как по-духовните да нямат право да гледат по-отвисоко, след като точно за това са станали духовни. Станали са духовни да се издигнат, ако не в други, поне в собствените си очи, защото собственото егозадоволяване винаги е било на дневен ред, а днес егозадоволяването върви напред и се утвърждава чрез духовното потискане или по-културно казано чрез сюпримната сублимация на егото. Който повече си е потиснал егото е по-духовен и по-напред е, и по-горд, а и егото му някакси по-спокойно, значи верно сублимирало е. Недостигналите културните висини на сюпримната сублимация да знаят, че това е нещо като ракиената дестилация, само дето за целта се използват не джибри, а духовен материал.

Преди се казваше, че човек трябва да е политически определен. Сега трябва да си духовно определен и не само да си имаш духовното учение, а и да знаеш как да стъпчеш другите долни духовни учения в калта. Трябва да спечелиш повече сподвижници, защото така ще съберете повече членски внос и ще сте повече хора и ще сте по-значими, а това е важното, защото духовността е важно нещо и колкото повече я уважняваме, толкова по-духовни ще сме. Вижте и правителствата. Те са съставени от хора, които ако не са дошли на власт „напътствани” от баеща 26-годишна бабичка, то поне половината от членовете им поне веднъж са изтъквали колко са духовни, а другата половина се е отчела като е целувала ръката на дядо Максим.

Но рибата се сготвя откъм главата и кой друг, ако не близо половината парламент и поне част от правителството не членува в духовни организации, които са си поставила за цел високодуховни задачи и най-малкото да изведат всички българи към духовното спасение. По желание доброволно, ако не доброволно, то насила и ако не чрез благосъстояние, то по пътя на стандартните светци посредством мъчения чрез сметките за цената на тока и други подобни и трябва да споменем, че тези мъчения са си чисто духовни и те водят до поне някакво израстване. Не е ясно точно кое, но нещо израства.

Не е ясно точно кое, но е важно да има духовно развитие, да се въртят нещата, да има гмеж. Ние вече не ходим на екскурзии, а ходим на езотеричен туризъм, за да лепнем нещо от енергията на високоенергийните и ултрависокодуховните места, да слушаме лекциите на някой езотерик, когото всички слушат, а го слушат, защото за тях няма значение какво ще слушат след като всяко духовно действие водело, ако не до просветление, то до значително духовно израстване.

Високодуховна е и дейността на всичките люде, дето организират езотерични събития надпреварвайки се един през друг за душите на клиентите си. Все едно всеки от въпросните им клиенти носи в пазвата си договор, ако не за душата си, то поне за следваши три-четири езотерични мероприятия. Тези мероприятия вие виждате под път и над път не заради старанието на духовните касички да намерят своето аз, т.е. паричното си попълнение, а заради простата причина, че България е най-духовната страна на света и тука бъка, както от високо духовни хора, така и от високо-енергийни места. Та заради тези енергийни места никакви атомни електроцентрали не ни трябват, нито газ ни трябва, нито кюмюр, а ще дойде време и от духовност сами ще засветим и ще даваме топлина.

Друг  е въпросът, че колкото повече се занимава човек с нещо, толкова по-ясно става, че има нужда да му се помогне да се занимава с друго, с нещо много по-важно, от което се бяга в шубраците на духовната неразбория.

 

Category: Всички Статии, Духовно развитие
Tags: >

Comments

3 Responses to “Духовност, духовност и пак духовност”

  1. DenNa
    July 26th, 2012 @ 8:50 am

    Чудесно написано, поздравления. В последно време духовността започна да се разглежда като моден аксесоар :)А духовното израстване се измерва по броя на прочетените книжки и посетените енергийни места и лекции. Само с последното изречение не съм съгласна- човек сам рано или късно проумява пустотата на “духовните шубраци” и собственото си оглушаване от крясъците на разни гурувци. Има един много съществен за мен момент- пътят към ада е постлан с добри намерения. Често пъти доброто намерение за “насочване” към друго занимание е лоша услуга и знак за …духовната горделивост на поредния всезнаещ гуру.

  2. bojoz
    July 26th, 2012 @ 10:02 am

    Всеки е Гуру …. за себе си……накрая всичко се проверява чрез личния пример

  3. пеперуда
    September 9th, 2012 @ 8:18 pm

    >>Всеки е Гуру …. за себе си……
    изключително традиционно и много вярно – няшият пръв учител е собствената ни интуиция, так ада се каже – то и буда цял живот е ощъквал, докато не го е цапнала лимката и не му дошъл ъкъла и си сендал на задника

    >>…духовната горделивост на поредния всезнаещ гуру.
    ако човек е приемал и вярвал в съветите на някой гуру, а слд време е започнал да вижда пукнатините в личния пример на гуруто си – значи гуруто си е свършил добре работа

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field

  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация

  • ------------------------