РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Хармонизация…към какво, към кого?!

Posted on | June 27, 2012 | 1 Comment

Сега, ако ви запитам какво значи да си в хармония, ще ми изредите купчина изречения сглобени от нещо, което знаете или си мислите, че знаете, а това сте го получили и запомнили, защото все нещо трябва да запомните и човекът е такова животно, че запомня всевъзможни неща и приема самия факт на запомняне за достатъчен да гарантира достоверност.

                Хайде сега, моля ви, идете някъде насаме и се скрийте от света, обърнете се към себе си и се запитайте какво значи да си в хармония със Вселената. Забравете заученото, забравете вашата убеденост. Ние хората постоянно се убеждаваме в нещо и постоянно разбираме, че убежденията са ни грешни. Усамотете се и се обърнете към себе си, запитайте се какво значи да си в хармония.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

                Не отидохте, нали? Иска ви се да прочетете до края. Да научите нещо. Голяма грешка. Аз на нищо не мога да ви науча, а и не искам. Мога единствено да ви поразбутам малко, да ви постресна, защото един от начините да се справите със стреса, да се справите с оня, големия стрес, е да получите подходящата доза правилен стрес. Да ви разруша хармонията, за да успеете да се опитате да видите истинската хармония.

                Говорим за постигане на хармония, но всеки човек от вас е в хармония. В хармония и резонанс със своите заблуди и илюзии. В хармония и резонанс с хората, които му инжектират заблуди и илюзии. Няма как да не сме в хармония с нещо, но можем да изберем дали да сме в хармония с цялата заблуда на света или в хармония със себе си.

                Всяка вяра е хармония с някого и най-вероятно де-хармонизация с Вселената

                Когато повярваш на някого, без да го почувстваш, когато приемеш знание, когато се довериш за него, ти влизаш в хармония с източника на това знание и влизаш в неговата дисхармония с Вселената. Когато ей така, от зор, желание, страсти, мерак, заблуди, започваш да защитаваш дадено знание или човека, който го носи, то с пълна сила и помитаща безкомпромисност си навличаш неговата дисхармония с Вселената.

                Че ти как го провери това знание?! Струва ти се вярно, а така ли е? Някакъв опит да имаш с него, да си го проверил или просто те кефи и ти отива на фризурата?! Да, отива ти на фризурата, на съзнанието за собствена значимост, на разбиранията на баща ти и т.н.

                Чакай да ти кажа нещо. Знанието има същност, има и форма. Ако не намериш своята форма за дадено знание, то не го знаеш. Колкото и да е вярно, ако не намериш своята негова форма, то ще те де-хармонизира и изяжда. Та ти си уникален, човече. Уникален в света. Затова имаш свободна воля. За какво иначе ти е свободна воля, ако нямаше нужда да изразиш нещо уникално в света?! Открий своето знание, а това става само чрез своя опит, чрез своето усещане.

                Христос нима не слезе и не даде всички истини на хората? Слезе, но те не го разбраха, защото не бяха способни да открият себе си в неговите истини. Всички ние имаме индивидуалност…или поне повечето от нас. Тази индивидуалност ни позволява да градим своя свят. Няма как да сме в хармония с него, ако не дадем свобода на уникалната си индивидуалност.

                А нашата уникална индивидуалност е вътре в нас. И тя твори света ни. Ние влизаме в хармония с Вселената само, ако позволим на нашата истинска същност да излезе навън и да сътвори света, който е предопределен за всеки от нас. Това излиза отвътре от нас.

                Вътре в себе си всеки един от нас е в хармония със Вселената. Разните там заблуди, знания, убедености, програми, „така каза мама”, „всички така правят”, правилно мислене и т.н. ни пречат да изразим естествената си хармония. Единственото, което трябва да направим, е да престанем да се „хармонизираме” с другите около нас. И о да, да престанем да се хармонизираме със света около нас. Защото този свят все още не сме ние.

                Всеки от нас е хармоничен. Просто дайте път на себе си

                Няма друго знание освен собствения опит и усещания. Няма, просто няма. Не се надявайте на мама, тате или съседът дето много разбирал. Това са заблуди, книгите са заблуди, теориите са заблуди или поне са нещо не във вашата форма, гуру-тата са заблуда, това писание е заблуда, това, че четете е заблуда, мислите ви да добиете знание са заблуда. Та вие го имате това знание, но предпочитате да сте слепи, защото си мислите, че така е добре. Добре ли е наистина?!

 

Обичай се!

Обичай ме!

 

Category: Всички Статии, Духовно развитие
Tags: >

Comments

One Response to “Хармонизация…към какво, към кого?!”

  1. bojoz
    June 28th, 2012 @ 7:20 am

    За по-добра илюстрация : За вземането на решения. Не всички добри качества са добри за всички хора. http://bojidarzimnikov.com/?p=1569

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field

  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация

  • ------------------------