СПРАВЯНЕ СЪС СТРЕСА НА РАБОТНОТО МЯСТО … ИЛИ ДОКОЛКО СМЕ ПРИГОДНИ ЗА РАБОТА В СЪВРЕМЕННИТЕ УСЛОВИЯ
Posted on | May 10, 2011 | 2 Comments
Основното при справянето със стреса е управлението на стреса. За управлението на стреса спомага много знанието за неговата същност и причини. Човешката психика е достатъчно гъвкава, но за да добие своя комфорт на изживяване са й необходими хиляди години. Поне за средностатистическия човек.
Съвременните работещи хора смятаме, че имаме професия. Не, ние нямаме професия. Да бъдеш професионалист означава да си отдаден на някакво знание и производството на блага, които са необходими за човечеството. Съвременният работник или служител не е професионалист. Той работи за някого и поради тази причина изпълнява роля. Роля, която е необходима за неговия работодател.
Професионалист е човекът, който работи за себе си, който е занаятчия, има собствен бизнес или е адвокат, архитект на собствена практика и т.н. Работещите за друг изпълняват роля, която е различна за всяка компания независимо от това, че двама човека може да са завършили един и същ курс на образование.
За да може човешката психика да се приспособи към определен начин на живот е необходимо много време. За да уседне човек и да се отдаде на определена професия са били необходими хиляди години. Ние работим за другите в индустриалното производство от няколко стотици години. Дали нашата психика е свикнала? Не.
Първоначално в индустриалното производство като работници са се включвали селяни, които са загубили земята си и занаятчии, които са загубили работилниците си. Те са нямали никакъв изход и затова са станали работници. Никой нормален човек не би започнал работата в индустриално предприятие, ако не е притиснат докрай от обстоятелствата.
Как тогава да се борим със стреса? Работата за други в индустриално предприятие или съвременна корпорация не е професия. Това е роля. Това е игра. Шекспир е казал, че целият свят е една сцена. Индустриалният и корпоративен свят изискват една роля. Една игра. Оценката на тази роля не зависи от професионалните ни и лични качества, а от това доколко влизаме в нужната роля.
След като играем една роля ние не трябва да се поддаваме на стреса от нея. Ние играем една игра. Когато шефът ни се кара, това не е оценка за професионалните ни или лични качества, а оценка на това доколко влизаме в ролата. Разбира се, всяка длъжност и всяка роля са важни за човека и го развиват, но защо трябва да се връзваме и стресираме от една роля, от една игра?!
В нашата съвременност ние сме придобили извратеното предубеждение, че работата за други носи сигурност. Забравяме, че могат да ни сменят ролята още утре и ако не влизаме в нея, то ще ни уволнят. Нека не забравяме, че играем роля. Това е игра. Не е нужно да й се връзваме. И винаги, когато може, трябва да се опитаме да станем професионалисти, да започнем да работим за себе си и да създадем нещо полезно за човечеството.
Има едно изследване на професиите, което отчита нивото на стрес и нивото на ползи за човека. При професиите от тип „чисти ръце” сред най-неприятните професии се нареждат летец, специалист връзки с обществеността, генерален директор, фотожурналист, новинар, рекламист, архитект, медицинска сестра, агент недвижими имоти. В най-приятните професии се нареждат измерител на слуховата острота, диетолог, програмист, софтуерен инженер, специалист по дентална козметика, логопед, философ, математик, консултант по професионална реализация, кинезитерапевт.
Това, което прави впечатление е, че при занятията от първата група се поема много по-голяма отговорност или засегнати са много повече хора директно от действията на човека. Тази особеност се проявява по-остро при професиите от тип „мръсни ръце”. Най-неприятните от тях са пожарникар, таксиджия, полицай, катаджия, дървосекач, бояджия, надзирател в затвор, леяр, строителен работник, строител ремонтиращ покриви. Най-приятните са книговезец, фотограф, майстор по ремонт на музикални инструменти, работник на автомобилна поточна линия, майстор финна техника, оператор на кар, тапицер, майстор по вендинг машини, майстор по домашна техника. Пак в първата група имаме много по-голяма отговорност, конфронтация, употреба на силови методи, професионални рискове.
Да си го кажем честно. Стресът от работата зависи много от това доколко стресова е самата професия. Но пък изборът на професия зависи от самите нас. Казват, че все някой трябва да бъде надзирател в затвора. Ами, който иска да бъде! Вие, ако искате по-малко стрес и повече време за отделяне на любов към семейството и ближните ви, трябва да изберете по-малко стресираща професия и предимно такава, която можете да работите за себе, а не за някой друг. Баща ви е бил миньор и сега се превива на дивана от неовладяема кашлица. Не е нужно да повтаряте пътя му. Разберете, да имаш стресираща професия не е начинът да се помогне на другите хора. Ще им помогнете само, ако им давате любов. А ще можете да давате повече любов, когато сте под по-малко стрес.
Както казахме, психиката на човек все още не е свикнала да работи съвременните служби и „професии”. Човешката физиология има нужда от три часа разнообразна физическа активност на ден, за да бъде здрав човешкият организъм. Коя съвременна работа може да осигури това на човека? Може би личното селско стопанство и може би занаятчийството. Но човекът е и социално “животно”. Дори да не чете книги се нуждае от общуване и обсъждане на живота си. Коя професия може да осигури това? Тази на генералния директор, който работи по 16 часа на ден?! Между другото, ракът е много срещана болест при генералните директори. Пак да кажем, че оптималната за човека физическа и духовна активност може да се осигурят само от работа за себе си. Може да е лично селско стопанство, може да е занаятчийство, може да е свободна професия, но те ще донесат щастието, а не работата за другите.
Някои ще запитат как ще си осигурим технологичното развитие и ЛСД телевизорите, ако минем към свободните професии. Това ли е най-важното или е по-важно да сте щастливи?! От друга страна при нашето технологично развитие и една бригада от няколко човека може да произвежда нужните уреди. Е, не са възможни генетичните експерименти, но наистина ли искате да ядете нещо, заради което след време ще ви израсте втори нос … или втори задник?!
Хиляди години сме се учили да работим за себе си, но последните само няколко десетки години се учим да използваме свърхтехнологични средства. Учим се да бъдем Робокоп. Някой участва в двучасова телефонна или видео конференция. Ако след това не го боли главата или поне не се чувства зле, то има две възможни причини за това: или е спал по време на конференцията, или не е човек. Интернет и социалните мрежи уж ни осигуряват стотици приятели, но общуваме много по-малко и душите ни страдат. В най-развитите и технологично напреднали страни са най-разпространени убийствата, самоубийствата, невъзможността за създаване на деца и т.н.
Вие, вие лично искате ли да сте под стрес? Да, знаем, че знаете какво е да си под стрес. Работили сте вече или сте наблюдавали работещите си родители. Знаете какво е да се работи за някой друг, който обикновено е финансово алчна корпорация или финансово алчна личност. Ти, ти си внушаваш, че е добре да живееш в столицата, в готин апартамент и заради това продаваш своя стрес?! Не го ли продаваш малко евтино? А замислял ли си се, че може и да не продаваш стреса си???
Tags: занаятчийство > професии > свобода > свободни професии > селско стопанство > стрес > щастие
Comments
2 Responses to “СПРАВЯНЕ СЪС СТРЕСА НА РАБОТНОТО МЯСТО … ИЛИ ДОКОЛКО СМЕ ПРИГОДНИ ЗА РАБОТА В СЪВРЕМЕННИТЕ УСЛОВИЯ”
Leave a Reply
June 13th, 2011 @ 10:15 am
Мисля, че си съвсем прав, ако гледаме в по-духовен смисъл на нещата Чрез труда ни поставят в нови, по-сложни, изненадващи ситуации, които не бихме получили, ако не се трудехме Включително общуването, пътуванията в страната и чужбина, стреса като фактор за развитие, възможности, изкушения, конфликти, опасности и т.н.
July 4th, 2016 @ 12:29 pm
Много замисляща статия… Браво на автора!