СИНУЗИТ – ДУХОВНИ ПРИЧИНИ

Posted on | March 27, 2011 | 4 Comments

Синузитът е възпаление на околоносните кухини, което се изразява с влошено общо състояние, възпаление на горните дихателни пътища, запушен нос, хрема, секрет, който се стича и в гърлото и причинява характерна кашлица, кихане, болки и тежест в областта на лицето, главоболие. Понякога има температура и болки по тялото.

Синузитът обикновено е продължение на хремата. При хремата, независимо дали тя е алергична или не, става въпрос за някакъв конфликт на човека с околната среда. Конфликт, който в по-голяма или по-малка степен е неизразен, подтиснат и намира изражение на физическо ниво чрез хрема и кихавица, която разпръсквайки се наоколо изразява обвинение към околния свят.

Този конфликт може да се дължи на неприемане на нещо или просто на проблеми при отстояването на себе си пред околния свят, които могат да се изразяват в прекалени очаквания или свръх-реакции.Тук се включват и всички алергични реакции, които означават твърдо неприемане на определени взаимоотношения с околния свят и опит за неговото контролиране. Всички тичат пред алергичния човек и се стремят да му създадат подходящи условия и по този начин той упражнява властта си над тях.

Алергичните реакции, вкл. тези на кихавица и запушен нос, са реакция не към определени физични дразнители, а реакция на човешкото съзнание към околния свят. Под наркоза няма алергия, а всяка алергия изчезва по време на психоза (1), което показва психичния произход на тези заболявания.

При синузитът, който най-често е продължително и хронично заболяване, става въпрос и за задълбочаване на проблемите на хремата. Задълбочаване и приемане на нещата твърде навътре. Поемане на психичен товар. Невъзможност за забравяне на травмиращи ситуации. Отказ от даване на прошка.

Приемането на нещата твърде навътре е свързано с ригидното и продължително неприемане на нещата от живота. Свързано е с прекалено развито очакване за справедливост. Очакване, че хората трябва да се държат по определен начин, че всички трябва да имат разбиранията за света, които човекът е решил да има. Невъзможност да се приеме, че светът си има свои закони, които не се покриват с очакванията на някого. Това ражда конфликт, който е постоянен и се спуска все по-надолу в несъзнаваното като запечатва характерни реакции на човека и със времето увеличава нещата, които подлежат на неприемане, както и напрегнатото очакване на още нещо, което не трябва да се приеме.

Приемането на нещата навътре буквално означава и физическото задълбочаване на възпалението в околоносните кухини. Задълбочаването и хронифицирането на заболяването означава увеличаването на броя на нещата, които се отхвърлят и не могат да бъдат приети като реално съществуващи.

В началото на синузита се възпаляват изходите на синусите, което пречи на нормалното изтичане на секрет и води до тяхното възпаляване. Човекът със синузит не просто болезнено не приема нещата случващи се с него, но не знае и как да изрази или провери това неприемане и затова потиска тези чувства в себе си – запушва каналите си за връзка с външния свят.

От друга страна той се отказва да провери и сподели своите чувства, за да не се окаже, че не е прав и че трябва да приеме случващото се с него. Мъж роптае срещу жена си, защото мисли, че тя не постъпва справедливо с него, но няма да сподели честно чувствата си, защото в евентуален диалог може да се окаже, че неговите опасения са преувеличени. Това означава и изграждане на стена срещу околния свят (запушения нос), обвиняването на другите за лоши и на тази основа издигането на самия извод, че човекът е добър.

Това е следващата причина за издигането на границата наречена синузит – откъсвайки се от околния свят човек се смята за по-добър от него. На тази основа гради себезаблуждаващо, но психично необходимо себевъзприемане на себе си като на добър, а на останалите като на постъпващи неправилно. Тези хора обикновено са и големи моралисти и предпочитат да се закачват за групи и организации, които проповядват добри дела. По този начин препотвърждават, че са добри и използват силата на групата, за да обвиняват другите в това, че постъпват неправилно.

Тези настроения се появяват още в детството като деленето на нас на добри, а на другите на лоши. Не случайно синузитът се предава като родово заболяване.

Опитният лекар може само по гласа да преположи, че имате синузит. Синусите изпълняват и ролята на резонатори и тяхното болестно изменение води до характерни промени в гласа. Във връзка с взаимоотношенията с останалите хора това означава липсата на резон. Липса на причини за отправените обвинения, трудна комуникация и конфликтност, която може да е изразена външно, а може и да не е.

Главоболието свързано със синузита означава и главоболия с другите хора, проблеми и невъзможност да се излезе „наглава” с тях. Резултат пак от неприемането на хора, събития и позиции. Също така в детството малкото дете не може да излезе „наглава” с родителите си, ако те са властни. Сблъсъкът на авторитета на родителите и желанието на детето за изява може да доведе до синузит. Същото може да се породи и при сблъсъка с по-голям брат или сестра.

Но не са само това са душевните характеристиките, които водят до заболяване от синузит. Приемането на нещата навътре трябва да е наистина дълбоко като нещата, които се отхвърлят стават толкова много, че за човека е важен вече не конкретния повод, а самото настроение на отхвърляне. Всичко това причинява постоянни настроения на потиснатост и чувстването на неосъзнати страхове. Това още повече обърква човека. Говори се, че синузитът се влошава от алкохол. Просто несъзнаваните настроения и страхове тласкат човека към алкохола. Точно, когато е в душевна криза, алкохолът влиза в употреба, а пък самата криза влошава синузита, което изглежда като причинено от алкохола.

Интересен е ефекта на алкохола върху болните от синузит. При някои само неговият вид и очакване за скорошна консумация моментално причиняват изтичане на секрет от носа и/или кихавица. Това съвсем символично показва какво ще е действието на алкохола върху психиката: отпушване на каналите към света и намаляването на потискането. Но разбира се, всяко задълбочаване на употребата на алкохол трудно би довела до положителни ефекти.

Кихавицата при синузит не е просто кихавица. Това е мощно действие съпроводено със силни звуци, изхвърляне на секрет, спастично движение на тялото и главата напред и надолу, отварянето на устата и нейното затваряне все едно в захапка. Движението на тялото и устата са толкова характерни, че напомнят желание за захапка. Изразяване на агресия чрез зъбите, които са символ на агресията. Но най-вече означава злост, злост към тези, които са отхвърлени, защото не постъпват така, както се очаква.

Злостта е характерна за доста болни от синузит. Това може да са прекалено назидателни отношения към децата или злостни подмятания към половинката. Но забележете, това ще са отвлечени злостни подмятаня, човекът няма да влезе в диалог за това, което наистина не одобрява, за да не се види, че няма основание или пък, че дори сам се е вкарал в тази ситуация. Дори ще се опита да измести злостта си към нещо съвсем измислено.

Злостта може да се изразява и в постоянен сарказъм. Който ще е подигравка с хората наоколо, но пак няма да изразява истинските причини за отхвърляне. Това е форма на изместване от рода на „абе вие сте лоши за това и това, но ще ви се подигравам за другите неща, защото сте лоши за това и това.”

Злостта означава и още едно нещо. Човекът и да беснее срещу модела, в който се намира, не би си позволил да излезе от него. Не му харесва този живот, но се страхува да намери нов или си мисли, че като търси нов живот, то ще стане лош. Наблюдаваме самоограничаване на съществуването.

Накратко изброени психичните причини зад синузита: постоянно неприемане, отхвъляне и обвиняване; вкарване на всичко това надълбоко и организиране на целия живот около тези чувства; замозатваряне и отказ от обективна проверка; поддръжка на модела лош-добър; самосъздаване на несъзнавани потискащи чувства и страхове; злостно отношение; невъзможност за промяна на живота. Нещата са много и сложни. Не случайно някои хора прекарват целия си живот с тази болест.

(1) Това изречение и някои от тълкуванията на хремата са от книгата „БОЛЕСТТА КАТО ПЪТ” от Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке

Comments

4 Responses to “СИНУЗИТ – ДУХОВНИ ПРИЧИНИ”

tin4e
March 27th, 2011 @ 11:11 am

Наистина се надявам автора да осъзнава, че пише пълни простотии,
алергиите се причиняват от алергени,срещу които тялото произвежда антитела и се бори,като болестотворни агенти, а пък синузита е тежко възпаление на синусувите кухини в черепната кутия
bojoz
March 27th, 2011 @ 11:27 am

Драга Tinche,

Вие изглежда не сте прочели задълбочено материала и сте пропуснали факта, че “Под наркоза няма алергия, а всяка алергия изчезва по време на психоза”, което е заключение лекарско и въпреки присъствието на предполагаеми алергени показва психичния произход на тези заболявания.

Също така синусите не са в черепната кутия – там е мозъка.
Разбира се, синузитът е възпаление на синусите, но това е физическото проявление на духовни причини. Ако искате, можем да обсъдим вашия синузит, разбира се, ако имате
Бориславка
October 29th, 2011 @ 8:16 am

Имам тази книга в един кашон под леглото някъде от 10 години… Отивам да я прочета!
Monik
September 16th, 2016 @ 10:16 am

Драго Тинче,автора е абсолютно верен в своите твърдения. Съветвам Ви да си вземете книгата “Болестта като път “

РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

СИНУЗИТ – ДУХОВНИ ПРИЧИНИ

Comments

Най-ново

Категории

Архив

__

Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

ВРЪЗКИ/Blogroll

Търсене