РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Дънерът

Бурята бе вилняла цялата нощ. Това, което беше останало право в гората, все още бе окъпано от последвалия успокояващ дъжд. Реката шумеше буйно с придошли води и продължаваше да прокопава дефилето все по-надълбоко. Наблизо тази нощ бе паднало огромно дърво.

Пейзаж

Пътеката беше доста широка. В дясната й половина от земята се подаваха остри каменни ръбове, а до тях растяха крайпътни бурени и билки. Лявата бе по-добре отъпкана и червено-кафявата планинска почва изглежда бе приятна и гладка под краката. По-нататък пътеката изтъняваше и накрая правеше неочаквани криволици. На края й имаше малка дървена къща. Съвсем проста. Покрив, стени и врата. Прозорци не се виждаха.

Искам да освободя духа си

Искам да освободя духа си.
Искам да заплача поне веднъж в благодарност към моите роднини.
Моите роднини са част от моето спасение.

Аз нямам възраст

Аз нямам възраст.
Моят дядо не е по-възрастен от мен.
Моята баба не е по-възрастна от мен.<!–

Спонтанна смяна на пола

Лекарят се бе разположил в едно ъгълче, където меката мебел предразполагаше пациентите да не се чувстват толкова пациенти. Понякога се налагаше да изпълнява ролята на психотерапевт, а изповедите минаваха между другото. Чудеше се какво ще стане, ако иде и вдигне един хубав скандал на енорийския свещеник за това, че не си върши добре работата да изповядва и дава опрощение на хората. Дори да говорехме за евентуална взаимопомощ между тях, последният случай, когато свещеник в района бе оказвал медицинска помощ, бе преди десетки години. Лекарят не би имал нищо против и да съвместява двете професии, но според него това вървеше със значителен дял от църковните имоти.

Аз съм ученик на този свят

Аз не съм моето тяло, аз съм ученик на моето тяло.
Аз не съм моите очи, аз съм ученик на моите очи.
Нека моите очи да виждат.

Тунели на реалността

Бях преди години на морето, лежах си и слушах една песен. Изведнъж се усетих, че живота ми се движи по едни установени рамки, във взаимосвързани повтарящи се ситуации. Консултирах се с по-умни хора и се оказа, че това е факт за всеки човек. Всеки човек живее в нещо като тунел на реалността.

Пророкът и неговият ученик

Пророкът се зарадва на изникналия зад завоя стан. Около огъня се виждаха насядали доста хора, а наоколо щъкаха деца. Отправи се с достойнство към мъжете. Жезълът му остави дълбоки следи в прашните коловози. Вечерта тепърва се спускаше. Огънят ухаеше уютно на дим и печен хляб. Мъжете се сместиха да му направят място. Пророкът се намести и благодари на водача на групата. Водачът му сеусмихна.

Агенция За Екстремни Запознанства

На входната врата на Агенцията За Екстремни Запознанства се позвъни. Служителят прекоси фоайето и отвори собственоръчно. Влезе притеснен човечец притиснал меката си шапка до гърдите. Все едно се извиняваше за създаденото неудобство.

- Заповядайте, заповядайте. Позволете да взема шапката и шлифера ви. Надявам се това кресло да ви е удобно. Нещо за пиене? Кафе? Мляко, захар? Извинете ме за минутка и веднага ще ви обърна цялото си внимание.

Пътешествие

На светещият прозореца на спешния център се потропа леко истерично. Свикналият на всичко дежурен гуру спокойно го открехна:

- Е, не можахте ли да стигнете до вратата и звънеца?

keep looking »

  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field

  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация

  • ------------------------