РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Дънерът

Бурята бе вилняла цялата нощ. Това, което беше останало право в гората, все още бе окъпано от последвалия успокояващ дъжд. Реката шумеше буйно с придошли води и продължаваше да прокопава дефилето все по-надълбоко. Наблизо тази нощ бе паднало огромно дърво.

Пейзаж

Пътеката беше доста широка. В дясната й половина от земята се подаваха остри каменни ръбове, а до тях растяха крайпътни бурени и билки. Лявата бе по-добре отъпкана и червено-кафявата планинска почва изглежда бе приятна и гладка под краката. По-нататък пътеката изтъняваше и накрая правеше неочаквани криволици. На края й имаше малка дървена къща. Съвсем проста. Покрив, стени и врата. Прозорци не се виждаха.

Спонтанна смяна на пола

Лекарят се бе разположил в едно ъгълче, където меката мебел предразполагаше пациентите да не се чувстват толкова пациенти. Понякога се налагаше да изпълнява ролята на психотерапевт, а изповедите минаваха между другото. Чудеше се какво ще стане, ако иде и вдигне един хубав скандал на енорийския свещеник за това, че не си върши добре работата да изповядва и дава опрощение на хората. Дори да говорехме за евентуална взаимопомощ между тях, последният случай, когато свещеник в района бе оказвал медицинска помощ, бе преди десетки години. Лекарят не би имал нищо против и да съвместява двете професии, но според него това вървеше със значителен дял от църковните имоти.

Пророкът и неговият ученик

Пророкът се зарадва на изникналия зад завоя стан. Около огъня се виждаха насядали доста хора, а наоколо щъкаха деца. Отправи се с достойнство към мъжете. Жезълът му остави дълбоки следи в прашните коловози. Вечерта тепърва се спускаше. Огънят ухаеше уютно на дим и печен хляб. Мъжете се сместиха да му направят място. Пророкът се намести и благодари на водача на групата. Водачът му сеусмихна.

Агенция За Екстремни Запознанства

На входната врата на Агенцията За Екстремни Запознанства се позвъни. Служителят прекоси фоайето и отвори собственоръчно. Влезе притеснен човечец притиснал меката си шапка до гърдите. Все едно се извиняваше за създаденото неудобство.

- Заповядайте, заповядайте. Позволете да взема шапката и шлифера ви. Надявам се това кресло да ви е удобно. Нещо за пиене? Кафе? Мляко, захар? Извинете ме за минутка и веднага ще ви обърна цялото си внимание.

Пътешествие

На светещият прозореца на спешния център се потропа леко истерично. Свикналият на всичко дежурен гуру спокойно го открехна:

- Е, не можахте ли да стигнете до вратата и звънеца?

Повелителят На Гората

Следобедното слънце пращаше проблясъци на накъдрената от мудния вятър вода. Наблизо стара върба беше почти потопила клони в реката. Дядото седеше на столче и следеше с тихо спокойствие леко полюшващата се плувка. Другият край на въдицата беше удобно подпъхнат под столчето. Внучето беше полуседнало, полуизлегнало се на брега. Камъчетата предлагаха богати възможности за подреждане, наоколо имаше и клечки. Тук таме и цветя сред тънката трева.

И идва време

Воинът скочи от постелята, грабна ножа и с един замах проряза стената на юртата. Няколко от тях влетяха през входа. Мина през прореза и видя кръга около себе си. Бяха подходящо разположени за битка. Скокна обратно и налетя на събраните накуп мъже. В тясното пространство трудно се върти меч. Използва това, за да посети всеки с […]

Чух се да простенвам

Чух се да простенвам. Клепачите ми все едно не се отвориха, а се размиха и пред очите се откри тъмночервено небе. Завъртях глава и хоризонтът бавно се разкри открай докрай. Оттам, където небето бе по-светло, лъхаше гореща топлина. Не помнех как съм попаднал тук. Бях легнал върху нещо и усещането за него ме изпълваше с все по-голям страх. Рано или късно трябваше да се обърна назад.Не ми се занимава с това как съм попаднал тук. По-важното е да разбера как да се махна. Спомените щяха веднага да се върнат, ако ги имаше.

Перфектната Коледа

Момиченцето усилено рисуваше, захапало крайче руса къдрица. Беше седнало на пети, а малката масичка беше на височината на раменете му. Напоследък трябваше да прекарва повече време в стаята си и всеки шум откъм вратата го караше да хвърля поглед с надеждата, че вече може да се присъедини към възрастните.

« go back — keep looking »

  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field

  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация

  • ------------------------