Градска история
Петър вървеше безгрижно по улицата, когато от близкия партиен клуб изскочи един партиен деец и го захапа по врата. Петър се изненада и главата му затрепери от тикове, което беше резултат хем на изненадата, хем на засегнатите жили.
В поликлиниката лекарят го превързваше след обилната дезинфекция и цъкаше с език:
– Тези партийни дейци са ги пуснали навсякъде напоследък, а отстрелът им е забранен. Няма справедливост вече в този свят.
Петър кимна с глава, но веднъж, защото раната го защрака.
Като на игра
Началникът излезе запотен и нервиран от стаята за разпити. Боян знаеше, че нищо не е успял да измъкне от заподозрения. Там беше той, заподозреният, когото те, служителите от отдела за тежки престъпления, се опитваха да направят обвиняем. Нещата, които им пречеха да постигнат целта, бяха липсата на доказателства и здравата нервна система на обвиняемия. Той не се поддаваше нито на заплахи, нито се увличаше в театралните постановки, с които се опитваха да го изненадат.
Господин Широки Пръсти И Номер 13
Когато влезете в аптеката на Ал Кемик, трябва да посведете глава, за да не забършете паяжините от ниско висящите от тавана снопчета билки. Тях Ал Кемик ги беше поставил с цел създаването на впечатление у посетителите, че влизат в аптека. Чак по-късно могат да видят поредицата от колби, стъклени тръбички и няколкото тлеещи огнища. Тук можеха да се правят много други неща като това да изковеш подкови и да подковеш кон, но Ал Кемик имаше съвсем прозаични аптекарски цели. Друго си е да забъркаш един коктейл от съставки и после да се чудиш какво си получил и дали то може да пробие дупка в масата, дали става за гаргара или поне е годно за полиране на мебели.
Съгражданите На Господин Широки Пръсти. Ал Кемик
Господин Широки Пръсти отнесе нова кана вино на масата на Ал Кемик.
- Заповядай приятелю. Надявам се виното да ти хареса. Искаш ли да ти сипя от днешното задушено? С моркови и ряпа е. Специално за теб ще го сервирам в издълбана питка. Направо ще си оближеш пръстите.
Завеяният Ал Кемик кимаше разсеяно, но все пак се усмихна приятелски. Господин Широки Пръсти наистина знаеше как да се отнася с приятелите си, а пък Ал Кемик беше градският аптекар. Той продаваше лекарства собственоръчно забъркани, загорени на спиртника, изсушени и стрити на прах, изсипани на земята, събрани и след това напъхани в малки неугледни шишенца.
Анкета: На какви теми трябва да бъде съвременният разказ?
Господин Широки Пръсти И Бунтът На Осветителите
В града има една много приятна страноприемница. Господин Широки Пръсти е неин собственик. Тя се е предавала в семейството му през поколенията. Страноприемницата е почти на двеста години и стаите може би миришат на застояло, но все пак за хората най-важна е кръчмата на страноприемницата. Когато човек има добро вино и добра компания, просто не се сеща за спане. Е, поне когато има добра компания. Виното на господин Широки Пръсти беше произлязло от сърцето на плодородната земя. Предимно оттам, откъдето се добива кладенчовата вода.
Днес господин Широки Пръсти наднича честичко в готварницата, където се приготвя качамакът от новата реколта царевица. Не е толкова заинтригуван да бъде спазена рецептата, колкото да не пропусне времето, когато се слагат маслото, сиренето и пръжките.
Господин Широки Пръсти И Жената На Гробаря
Господин Широки Пръсти отвори широко прозореца. Като собственик на страноприемницата не му се нравеше да вижда как ведно с влизането на свежия въздух топлината излиза навън. Топлината струва монети, но сегашният случай налагаше компромиси. Един клиент си беше поръчал цяла чиния маринован чесън. Миризмата полека и с мъка се издигна нагоре в душната атмосфера. После си проби бързо път, а накрая смело успя да се наложи.
Господин Широки Пръсти и Зестрата
Господин Широки Пръсти е собственикът на местната страноприемница. При него се отбиват странници, за да намерят легло за през нощта и граждани, за да обърнат по една или повече чаши вино. Вино, което Господин Широки Пръсти кръщаваше щедро с вода, вероятно от религиозни съображения.
В ранния следобед кръчмата започна да се пълни показвайки старанието на посетителите да свършат поне едно нещо добре. Господин Широки Пръсти сновеше насам-натам, а неговият котарак се излежаваше до огнището. Все още завършваше дневния си сън. Той беше котарак в разцвета на силите си, с широки, мощни лапи и умение да се преструва на малко котенце, за да получи късче месо от чиниите наоколо.
Господин Широки Пръсти и Синът на Клисаря
Господин Широки Пръсти беше собственикът на местната страноприемница. Казваше се Широки Пръсти, защото беше доста щедър понякога. Щедър беше, когато разреждаше скришно виното с вода. Не се скъпеше на водата.
Мястото бе закътано, приятно. Някой заблуден пътник ще се дотътри уморено до вратата, ще влезе в приятната задимена атмосфера вътре и с удоволствие ще остане да пренощува. Ще похапне от манджите на Господин Широки Пръсти, ще се качи в стаята си и през отворения прозорец ще се наслади на глътка свеж въздух и на величието на околните гори.
Самият Господин Широки Пръсти ще го посрещне с широко разперени ръце със свлечени ръкави. Ръцете са му вдигнати, за да посочи какви манджи има на огнището и какви напитки по дървените рафтове, за да не би случайно гостът да пропусне да си поръча нещо, което би си поръчал.
Лианата
Мария изтопурка навън влачейки тежките ботуши. Агрономът се беше отдалечил вече на десетина метра и тя го последва вперила поглед в небето. Там горе родната Земя стоеше като страж на едно и също място по всяко време на деня и нощта. Покатери се на всъдехода и агрономът припряно натисна газта. Едно от задълженията му беше да помага на младите учени, но все пак негов избор бе дали това му харесва или не.
keep looking »