РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Господин Широки Пръсти И Бунтът На Осветителите

В града има една много приятна страноприемница. Господин Широки Пръсти е неин собственик. Тя се е предавала в семейството му през поколенията. Страноприемницата е почти на двеста години и стаите може би миришат на застояло, но все пак за хората най-важна е кръчмата на страноприемницата. Когато човек има добро вино и добра компания, просто не се сеща за спане. Е, поне когато има добра компания. Виното на господин Широки Пръсти беше произлязло от сърцето на плодородната земя. Предимно оттам, откъдето се добива кладенчовата вода.
Днес господин Широки Пръсти наднича честичко в готварницата, където се приготвя качамакът от новата реколта царевица. Не е толкова заинтригуван да бъде спазена рецептата, колкото да не пропусне времето, когато се слагат маслото, сиренето и пръжките.

Господин Широки Пръсти И Жената На Гробаря

Господин Широки Пръсти отвори широко прозореца. Като собственик на страноприемницата не му се нравеше да вижда как ведно с влизането на свежия въздух топлината излиза навън. Топлината струва монети, но сегашният случай налагаше компромиси. Един клиент си беше поръчал цяла чиния маринован чесън. Миризмата полека и с мъка се издигна нагоре в душната атмосфера. После си проби бързо път, а накрая смело успя да се наложи.

Господин Широки Пръсти и Зестрата

Господин Широки Пръсти е собственикът на местната страноприемница. При него се отбиват странници, за да намерят легло за през нощта и граждани, за да обърнат по една или повече чаши вино. Вино, което Господин Широки Пръсти кръщаваше щедро с вода, вероятно от религиозни съображения.

В ранния следобед кръчмата започна да се пълни показвайки старанието на посетителите да свършат поне едно нещо добре. Господин Широки Пръсти сновеше насам-натам, а неговият котарак се излежаваше до огнището. Все още завършваше дневния си сън. Той беше котарак в разцвета на силите си, с широки, мощни лапи и умение да се преструва на малко котенце, за да получи късче месо от чиниите наоколо.

Господин Широки Пръсти и Синът на Клисаря

Господин Широки Пръсти беше собственикът на местната страноприемница. Казваше се Широки Пръсти, защото беше доста щедър понякога. Щедър беше, когато разреждаше скришно виното с вода. Не се скъпеше на водата.

Мястото бе закътано, приятно. Някой заблуден пътник ще се дотътри уморено до вратата, ще влезе в приятната задимена атмосфера вътре и с удоволствие ще остане да пренощува. Ще похапне от манджите на Господин Широки Пръсти, ще се качи в стаята си и през отворения прозорец ще се наслади на глътка свеж въздух и на величието на околните гори.

Самият Господин Широки Пръсти ще го посрещне с широко разперени ръце със свлечени ръкави. Ръцете са му вдигнати, за да посочи какви манджи има на огнището и какви напитки по дървените рафтове, за да не би случайно гостът да пропусне да си поръча нещо, което би си поръчал.

  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field
  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация
  • ------------------------