РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Парацелз, посветеният

Posted on | November 4, 2010 | 3 Comments

Най-известният портрет на ПарацелзПарацелз е един от малкото истински посветени, които познаваме. Затова ще разгледаме живота и творчеството му от три гледни точки: на историята, на духовността и на мистиката.

Можем да наречем някой посветен, само ако са му разкрити тайните и мистериите на човешкия и Божествения живот и той може да спомага и направлява духовното и цивилизационно развитие на човечеството. В термините на Юнг можем да обясним посвещението чрез връзката с колективното несъзнавано. Посветеният има силна връзка с колективното несъзнавано на човечеството, може да разбере какво е необходимо да се направи за развитието на науката и духовността и може със своите умения и воля да влияе и променя колективното несъзнавано.

  

  

Исторически Сведения

 
Дядо му принадлежи на стария благороднически род Хоенхайм. Техният замък се е намирал в селото Плайнинген на юг от Щутгард. Дядото Йорг Бомбаст фон Хоенхайм (1453 – 1496) е бил велик магистър на ордена на йоанитите или хоспиталиерите наричани още Малтийски орден, Малтийски рицари, Родоски рицари. Орденът навремето имал две братства: бойци и лечители. Йорг предпочитал шпагата и бил авантюрист и пътешественик.

Бащата на Парацелз, Вилхелм Бомбаст е бил незаконен син на Йорг Бомбаст и една благородна дама. Поради настроенията към незаконнородените от онова време Вилхелм е пратен да живее при брата на Йорг, Улрих Бомбаст, в неговото имение до село Риет във Вюртемберг. Там той записва медицина във Тюбингския университет. Студентът Вилхелм Бомбаст фон Риет (по името на имението на чичо си) е записан в списъка на бедните. Като незаконнороден той няма право да наследява баща си.

Вилхелм Бомбаст не завършва и не получава докторска титла, но това не му пречи да упражнява професиите на лекар, алхимик и астролог. За да се спаси от славата си на незаконнороден, той се премества в Швейцария до Цюрихското езеро в селището Айнзиделн. Нанася се в дома на семейство Окснер – крепостни служители към абатството. Парацелз се ражда в тази къща на 14 Ноември 1493 г. с рождено име Теофраст и най-вероятно майка му е била дъщерята на семейство Окснер.

На следващата картина виждаме старинна гравюра на Айзиндейл. Горе вляво се намира абатството. Ниско долу по средата е рождената къща на Парацелз, а вляво се намира Дяволският мост

Айзиндейл

Айзиндейл

Легендата говори, че майката на Парзцелз боледувала непрекъснато. Когато той бил на 9 години, в пристъп на шизофрения тя се хвърлила от Дяволския мост.

За детството му не се знае почти нищо, освен че е преминало в бедност. Следи от рахитизъм личат от неговите портрети. След смъртта на майка му двамата с баща му се преместват в Хабсбургската Империя в гр. Филах, Каринтия. В околността има големи оловни мини. Добиват се и цинк, желязо, стипца, сулфати, злато. Благодарение на своите отлични познания върху минералите, които ще предаде и на сина си, Вилхем фон Хоенхайм получава платена длъжност в местното минно училище. Тук той най-после завършва медицина и става градски лекар. Умира през 1534 г.

Синът не прилича на кроткия си баща. Парацелз наследява буйния темперамент на дядо си. Наследява и неговия критичен ум и жаждата за пътешествия и приключения.

По-късно Парацелз започва работа в мините в Швац, край Инсбрук. Там минните работници му разказват как металите растат под земята пазени от ревностни джуджета и събуждат у него неговите интереси към металите. Той е затрогнат от съдбата на миньорите и написва книгата “За минните болести”.

Заобичва природата от малък. Заедно с баща си събират билки, разговарят със селяни и народни лечители, които им разгадават тайните на лечебните растения. Алпийската флора влиза в неговите лекарства и става богата основа за рецептите му, а народната медицина е за него научно съкровище, което противопоставя на академичната медицина. Използвайки минерали и растения, за да лекува, той не ги използва като обикновени добавки, а се опитва да разбере тайнствените сили на материята.

Освен с алхимия и природни науки се занимава с теология и схоластика. Бива записан в манастирското училище при Бенедектинският Манастир “Св. Павел” в Лавантал. Получава скромни познания по латински език, които му помагат да чете и разбира тогавашните книги по Кабала и Алхимия.

През 1507 г. 14-годишният младеж тръгва по света като странстващ студент, нещо типично за времето . Събира знания не само при лекарите и манастирите, но и по кръчмите и при селските знахари. Броди по цяла Европа, от един университетски град към друг.

През 1509 започва да изучава аритметика, геометрия, музика и астрология. Между 1509 и 1511 г. работи за диплом за бакалавър във Виена. От 1513 до 1516 г. Пътува из Италия, следва медицина във Ферара. По-късно минава през университетите в Монтпелие – крепост на арабската медицина, Севиля, Саламанка и Париж – в Сорбоната.

На следващата илюстрация е показана схема на пътуванията му базирана на исторически данни и негови разкази.

Схема на пътуванията

Най-вероятно през повечето време прекарано в пътешествия е бил наемен военен лекар. От 1517 до 1924 г. През втората половина на 1524 г. се установява уж за постоянно като лекар в Залцбург. Там той подкрепя Селската война и бива прогонен от града.

През 1526 г. пристига в Страсбург. Град, който също напуска. Това е сценарий, който се повтаря постоянно в живота му. Той пристига някъде. Името му на голям лекар му отваря врати. След това започват противоречия и неприятности с другите лекари, духовните лица, членовете на градския съвет и т.н. Накрая напуска мястото.

Това, което допълнително му пречи да отстоява авторитета си и да се задържи по-дълго време на едно място, е неспазването на условностите на общуването по онова време и прямото говорене.

Тези изяви показват и нещо друго. Парацелз яростно критикува академичната медицина, градските съвети за тяхната работа, отношението към бедните, заблудите на духовниците. По този начин освен като лекар и алхимик се проявява и като общественик със виждане за правилното политическо устройство.

През 1529 г. неговите противници успяват да накарат Нюрнбергския градски съвет да наложи забрана върху отпечатването на съчиненията му. Повечето му съчинения са отпечатани чак след неговата смърт.

След 1534 г. с него става коренна промяна. Променило се е коренно разбирането му за алхимията: “Където по-рано виждах цветята на алхимията, сега е само трева и трева.” Той става спокоен и доволен от живота. Вече не обръща внимание на закачките на противниците си. Не се дразни на подигравки. Пости, раздава дрехи и пари. Неговите съчинения вече са предимно на духовни теми, тайни науки и предсказания. В термините на алхимията бихме могли да кажем, че той се е трансмутирал.

Неговите противници, обаче, продължават да му пречат. Лишен от приятели, той няма на кого дори да повери изпълнението на завещанието си. Умира на 24 септември 1551 г. на 48-годишна възраст.


 Духовни и медицински интереси

Парацелз живее в епоха на страсти. В прехода между отиващия си феодализъм и зараждащият се капитализъм. Все още в университетите са на голяма почит реториката и схоластиката, префинените дискусии. При споровете неговите противници обличат своята простота в бляскави латински изрази.

Обратно, Парацелз обича да се изразява просто и ясно. Предпочита да говори на разбираем немски език. Води се от духовния принцип, че трябва да се премине през много знания, за да се постигне простотата, която е търсеният смисъл.

Химико-медицинско съчинениеСъстоянието на университетите по онова време го кара да стане враг на академичната медицина. Там той вижда пустота, лицемерие и надути фрази без съдържание. Неговият дух е зает от мисълта за реформиране на медицината.

Смята, че студентите по медицина трябва да бъдат запознати с астрологията – науката за хармонията между небесните сфери и земния свят. Учи, че различните части на човешкото тяло са под влияние на различни небесни тела. Съдбата на човека е записана върху съчетанието на звездите.

Освен на звездите човек е подчинен и на други закономерности, които го правят много по-силен. Той пише: “Мъдростта на хората е толкова голяма, че звездите, небето и зодиите й се подчиняват”. Човек може така да промени себе си, че да измени напълно съдбата си.

По време на своите пътувания Парацелз лекува навсякъде болни. Както казва: “богатите за пари и слава, а бедните за Божия награда.”

По негово време е имало разграничение на хирургията от общата медицина. Хирурзите не са били смятани за лекари. Хирургията е на хиляди години, изцяло практическа дейност и не попада в модните по времето схоластични дискусии на медицински теми. Парацелз се противопоставя на това казвайки: “Не може да бъдеш хирург, ако в същото време не си лекар.”

Негов е израза, че “дозата прави лекарството”. Преди него са лекували сифилиса (много разпространен по онова време) с огромни дози живак разрушавайки човека. Той използва малки дози, които са достатъчно ефективни смесени със сокове и билки.

В книгата си “Парагранум” (“Висшето зърно”) казва, че медицината трябва да се гради на четири стълба: природна философия, астрология, алхимия и добродетел. Под добродетел се разбира същността и добродетелта на лекаря; енергетиката на билката и минерала, от чието съединява зависи излекуването. Това е подобно на източната философия, където се казва, че не рецептите лекуват, а същността и и личността на лекаря. За Парацелз процесът на лечение е една алхимична смес от личността на лекаря, законите и влиянието на Природата, философските идеи и тяхното приложение като добродетели.

Рецепта написана от ПарацелзПарацелз е направил множество химически открития и методи: концентриране на алкохол чрез замразяване, получаване на азотна киселина; разтваряне на метали в азотна киселина; метод за амалгамиране на металите. Показва, че има повече метали от познатите по онова време. Описва цинка, кобалта и бисмута и нелетливата арсенова киселина, които са открити стотици години по-късно. Той е първият, който показва минералния произход на метеоритите. Открива водорода.

Относно място на човека в света Парацелз казва, че всичко, което се намира в макрокосмоса се намира концентрирано и у човека. Човекът е съвършено индивидуален микрокосмос, в който са отразени като огледало всички неща на макрокосмоса (това е подобно на съвременната теория за Холографската Вселена, където всяка частичка повтаря цялата Вселена). Даден човешки орган е вид ковчеже, в което се съдържа неговото специфично действие. Когато органът е повреден, изчезва неговата възможност да реагира, нарушава се или се изменя нормалната му връзка с външния свят. Затова изучаването трябва да започне от външния, от видимия свят. Външният свят ще даде информация за увредения орган, както и за нарушенията, които съществуват в невидимия, в духовния свят. Например, човек има болки в черния дроб. Изучаването на външния свят показва чести негови конфликти с другите хора. Това показва, както конфликтите и разпалването на злоба и гордост като причина за болестта, така и духовните причини в мисленето на човека, които са довели до тези злоба и гордост.

Всяка болест има различна причина, различно място в тялото и затова за всяка болест трябва да има специфично за нея лекарство. Това е парадигмата, на която се крепи цялата медицина след Парацелз. Освен това не трябва да се лекуват съпътстващите явления като температурата, а да се лекуват причините за заболяването.

Парацелз описва и принцип близък до принципа на хомеопатията. Всяка болест трябва да бъде лекувана с това, от което е причинена. “Това, което се предизвиква от солените течности, трябва да се лекува чрез сол. Това, което … идва от сярата, трябва да бъде лекувано чрез сяра.” Приема всички процеси в тялото като основно химически.

Той разглежда човешкото тяло като едно цяло, а не като отделни органи. Приема, че човешката психология е много по-важна като обект на изучаване, отколкото анатомията, в полза на успешното излекуване. Той е първият, който описва несъзнаваното като характеристика на психиката.

Някои смятат Парацелз за основател на балнеологията. Той се занимава ревностно с влиянието на минералните води върху здравия и болен човешкия организъм и има няколко съчинения по въпроса.


 Мистично Учение
Елементал на огъня, както го вижда ПарацелзСам Парацелз разказва, че в столицата на Византия изучава алхимия от един гръцки свещеник. Той го научил как да превръща оловото в злато. В буквалния и алхимичен смисъл. В Александрия попада на едно неоплатоническо дружество, където получава познания по магическо изкуство. Смята се, че е бил член на “Златния розенкройцер” – розенкройцерски орден и със сигурност е оказал голямо влияние върху розенкройцерството. Някои твърдят, че той всъщност е Кристиян Розенкройц.

Освен с лечителство, алхимия и астрология, Парацелз се занимава и със спиритизъм, хиромантия, физиогномика, ясновидство и магия.

Той пръв от всички алхимици изказва в буквален вид каква е целта на алхимията. Той директно казва, че тя не е правенето на злато, а “прочистването на душата”. Той казва, че “алхимията е усъвършенстване на природата.” Иначе казано, ускорено прочистване на душата.

В едно от своите астрологични предсказания казва: “Цялата светска и църковна власт ще бъде унищожена. Турците ще стигнат до Рейн. Ще бъде образувано единно царство от християни, евреи, турци и езичници. На всички други царства ще настъпи край.” Виждаме, че сега до Рейн, т.е. в Германия, има милиони турски гастарбайтери. В Европа има Европейски Съюз, в който живеят всички посочени религии особено във Франция и Англия. Турция изяви желание за членство в ЕС и е възможно да влезе в него подкрепяна от Германия.

Интересите на Парацелз са огромни и той се е опитва да не остави нещо ненаучено. Според него няма смисъл да се изследва и открива живота чрез мъртви и отдавна остарели книги. Единствено ценна е книгата Liber Mundi (Книгата на света). “Който иска да изследва природата, той трябва да чете книгите й с крака.. Такъв е кодексът на природата и тъй трябва да се разгръщат нейните страници.” На друго място Парацелз пише: “… книгата, в която буквите на тайните са видими, достъпни, разбираеми и ясно написани, тъй че всичко, което би искал да узнае човек, той намира тъкмо в тази книга, как то е написано от ръката на Бога; така ако човек е чел правилно, то всички останали книги в сравнение с нея остават само мъртви букви; в нея се намира всичко, тъй че не е нужно да се търси обяснение на друго място, а единствено вътре в човека. Той е книгата, в която са написани всички тайни”.

Liber Mundi съответства на убеждението на му, че хората могат да узнаят всичко за природата “чрез външни знаци и признаци”. “Всяко нещо се проявява чрез определен знак. Защото всеки плод е знак, по който може да се съди какво се съдържа в онова, от което произхожда този плод.” Бихме могли да помислим също така, че Парацелз говори и за езика на символите, символичният език на света и неговото изучаване.

Говори и за взаимната обвързаност и зависимост между микрокосмос и макрокосмос. Хармонията между тях, между човека и Природата, зависи от силата на тази взаимовръзка. От една страна, Природата се нуждае от човека, за да станат видими скритите в нея действащи сили и да запалят в нас, хората, светлината на Природата. Само чрез просветлението (осъзнаването) в човека Природата може да излезе от своето латентно, безсъзнателно, несъвършено състояние. Затова и се стреми тя към тази светлина, тоест към откровението, чрез което ще познае сама себе си. Говорим и за насочването на вниманието вътре в човека. Необходимо условие за това е човекът да насочи вниманието си вътре към себе си. Да създаде в себе си благоприятна почва, за да може да се осъществи желанието на Природата към саморазкриване.

Горните идеи са преминали и в Космогонията на старите розенкройцери. Те могат да бъдат обяснени допълнително чрез теорията на Кабала. По време на Космогенезата Бог е създал този свят и постепенно силите и енергиите са се спускали все по-надолу ниво след ниво. Създадени са всички светове и духовни нива отгоре надолу. Всички те, обаче не са съзнателни, не са осъзнати. По време на Антропогенезата, по време на човешката еволюция, човек постепенно се издига по нивата нагоре и ги осъзнава. Събира осъзнаване и опит, които ще носи към Първоизточника.

Парацелз говори за трите елемента, от които е създаден всемира и всеки човек: сяра, живак, сол. Това са дух, душа и тяло за човека. Той нарича астралната светлина звезден свят. Не случайно. За него звездите и небесните тела влияят на нашата психика и основната задача на астрологията да помогне на човек да работи със своята психика, да разбере кои страни на личността си трябва да промени, да определи какви кармични наслагвания и задачи има. Той казва: “Всичко отнасящо се до духовния свят трябва да дойде при нас чрез звездите и ако ние сме в дружба с тях, то можем да извършим велики магически действия.”

Той е този, който открива магнетизма. Както за планетата Земя, така и за човешкото тяло. По неговите описания излиза, че е знаел, че спектрограмата на звездите е подобна спектограмата на човешкото тяло, което се потвърждава в наше време. Говори, че човек се храни не само чрез стомаха, но и чрез заобикалящата ни магнетическа сила или това, което йогите наричат хранене с прана. Когато човек спи, астралното му тяло се отправя на пътешествие към звездите и затова са възможни пророческите сънища и осъзнаванията. Чрез астралното тяло хората могат да си влияят и един на друг. Парацелз говори, че животните също имат астрални тела. Говори, че човек в състояние на екстаз може да използва пълната сила на своя магнетизъм и да твори магически дела. Управляваща тази магия е волята на човека.

Казва, че от голямо значение са уж дребните събития по време на раждането. Елифас Леви потвърждава неговите идеи като утвърждава кабалистичното учение, че нищо в Природата не е незначително. Всеки факт и всяка прашинка имат своето значение. От значение са индивидуалната енергия на човека, неговата способност да побеждава трудностите, да потиска нежеланите нагони. По този начин всеки или сам може да изкове своето щастие или пасивно да очаква какво ще му донесе съдбата.

Относно лечителството Парацелз обяснява нещо, което се знае от много малко съвременни лечители. Болестите се намират в определени части на човешкото тяло. Ако нездрав, нехармоничен човек започне да се занимава с лечителство и силите му са достатъчно големи, то болестта ще се премести в друг орган, за да се прояви след време. Пациентът ще мисли, че е излекуван, а това няма да е така. Някои съвременни лечители дават допълнителни детайли по въпроса. Това, че болестта се намира в определен орган, означава, че тя се намира и в определена част на енергийната структура на човека. Преместването на болеста означава преместване на дефектите в енергетиката (които могат да бъдат, например, грешен мисловен модел) на по-финни нива. Рано или късно те пак ще се проявят по друг начин. Ако те са изтикани достатъчно нагоре, то ще се проявят при потомците на пациента. Съответно, кармата на лечителя ще пострада също.

Паметника на Парацелз в Залцбург Интересен факт от алхимическата работа на Парацелз е утвърждаването от негова страна на съществуването на вечно горящи лампи. Те могат да горят и осветяват гробници в продължение на столетия, ако не бъдат разбити или унищожени поради нещастни обстоятелства.

Друг твърдение е, че Парацелз е успял с химически средства да създаде хомункулус или изкуствен човек.

Парацелз е велик човек на своето време. Неговият принос за науката и силата на духа е огромен. Той е повлиял съвременната наука, духовните течения от своето време и , разбира се, световъзприятието на хората.

  

  

  Източници
“Парацелз”, Дончо Славчев Донев
“Разбулената Изида”, Елена Петровна Блаватска 

 

Дневник на промените

Все още никой не е предоставил коментар, който да представлява мнение заслужаващо да бъде отразено в статията. Вие може да сте първи в това :)

Далеч съм от мисълта, че това, което пиша тук, е само мое творчество. То е резултат от общуването ми с много хора. Затова, когато публикувам нещо, то е само един временен вариант. Всеки ваш коментар, който нови нещо ново, показва грешки, показва нови гледни точки или просто интересно противоположно мнение, ще бъде отразен в публикацията и неговият принос ще бъде отбелязан в Дневника на Промените, който ще се намира накрая на всяка публикация.

Category: Всички Статии, Духовно развитие
Tags: > > >

Comments

3 Responses to “Парацелз, посветеният”

  1. фк
    November 15th, 2010 @ 4:08 am

    Здравей, статията е написана по много хубав начин. Струва ми се че успях да усетя някои от духовните движения при Парацелз и си направих мои изводи.

  2. Адриан
    September 20th, 2014 @ 4:10 am

    Факт е че е минавал през днешните български земи.Концепцията за сяра -живак-сол е била известна според мен на българите още преди арабите да я формулират.Най вероятно е имал достъп до тайни книги и архивохранилища по нашите земи,за които изрично му е казано да не споменава.

  3. Стефка Борисова
    April 13th, 2016 @ 8:34 pm

    Истината винаги е налице, когато престанем да я игнорираме. Предполага се, че Парацелз е бил един от Деветимата посветени. Наред с Леонардо да Винчи, папа Силвестър II, Роджър Бейкън, Акбар Велики. Те са имали достъп до знания, прекрачващи границите на цивилизацията. Самият факт, че споменава, че човек може да промени себе си, да промени съдбата си… той е знаел какво наистина представлява човешката същност – душа. Неизчерпаем източник на знания, енергия, която се проявява в определени модели… От което следва и цялостното познание в различни области…

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field

  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация

  • ------------------------