Да правиш добро и да се бориш за доброто

Posted on | June 15, 2010 | No Comments

…каква е разликата

Двама си говорят. Единия пита:

- Ти знаеш ли какъв е смисъла на живота

- Да, знам. 42.

- Ама сигурен ли си?

- Ами може да е и 43. Не е голяма разлика…

И се питаме дали първия се опитва да разбере смисъла на живота или втория се опитва да налучка отговора, който може би знае първия. Като почнат хората да се питат така и е ясно, че не знаят смисъла на живота. Който знае смисъла на живота не пита. Той знае, че смисъла на живота е различен за всеки човек, иначе хората нямаше да бъдат различни. И ако го знае няма защо да пита. Но нека пита. На който поиска, ще му бъде дадено. На който почука, ще му бъде отворено. Но от къде да поиска и къде да почука? На човешки двери ли?

Човек се бори за доброто и е доволен от това. Заето му е цялото време в борба за доброто, за добрите идеи и няма време да седне да помисли какво е значението на думата боря се и и на действието боря се. Боря се за хляб, защото нямам. Боря се за свобода, защото нямам. Боря се за знания защото нямам. Боря се за морал сред хората, защото няма. Боря се за добро, защото нямам добро….

И дори и да имам някаква връзка с доброто, то борбата за него означава, че тази връзка е хилава, че ме е стърах да не го загубя, че всеки повей на вятъра може да го отвее надалече от мене. Да се бориш за доброто, означава, че нямаш добро. Да защитаваш доброто, означава, че то е слабо и хилаво и значи ти не го познаваш. Да защитаваш доброто означава , че то не е в теб, иначе никой не би успял да му навреди.

Какво е доброто и какво са възвишените идеи. Всяка една идея идва от висшите светове и се проява при човека. Например идеята за кола, идеята за свещ. Всъщност първоначалната идея за свещ май е била идеята за факлата. От нея произлизат и свеща и газения фенер и електрическия фенер. Първоначалната идея приложена с помоща на цивилизационните и културни идеи за развитието на човечеството осигурява новите и „модерни” проявления на първоначалната висша идея.

Но всички знаем как първоначалните идеи посети сред човечеството може да се изродят. И нищо чудно да видим свещ с особена форма в някой сексшоп или кола излязла от предаването „Пич оправи ми колата”, със плазма, басейн и писоар.

Всяка идея слязла сред човечеството се видоизменя и развива според спецификите и развитието на човешкото его. И това изменение засмуква в своята природа и заблудите на човешкото его. Как става това. Висшата идея бива спусната сред човечеството. Колективното несъзнавано я разпространява и обогатява за масовото й приложение. Дорук еволюцията върви добре. Колективното несъзнавано, което е микс от висшата идея и природата на човека става достатъчно силно, за да управлява хората в прилагането на „идеята”. Колективното несъзнавано или егрегорът (както по-подробно съм обяснил какво е в друга тема) вече управлява поведението на хората свързани с тази идея. И какво се получава. Хем идеята е опорочена от влиянието на човешкото его (егати свеща), хем вече силният егрегор се бори за своето спасение и просъществуване.

Каков означава егрегор да просъществува? Да има последователи, които го захранват с енергия. И егрегора почва да кара своите хора да се борят за последователи и да се борят за и защитават идеята.

Така човек се учи да се бори и защитава „идеята” (его-заразената идея) и се учи да се бори и защитава „доброто”. Доброто за егрегора.

Иначе Бог не иска човек да се бори за човешките идеи. Вселенските закони са устроени така, че човек трябва да се обърне към Божественото в себе си и да бъде (Аз съм). Да бъде добър например. Не да се бори да бъде добър или някой друг да бъде добър. Просто Да Бъде.

П.С.

Когато се бориш за нещо, то значи нещо друго вече си го отхвърлил и осъдил (Холографската Вселелена).

Като се бори за добро в околния свят егото всъщност затвъждава своите устои и заблуди във вътрешния свят.

Човек се бори за това, което разбира като “добро”. И се бори за това, което смята за “духовни устои и добродетели”, които смята за “добро”.
А всичко това е маркирано и протъкано от егото със заблуди. Верно може да има някой истински добродетел, ама той е за замаскиране на заблудите.

Егото вижда “грешките” на другите, за да се изкара добро и човек да го остави да си поживява, както иска.

Както казаха по-горе, всяко добро означава, че нещо сме обявили за лошо. Борбата за “добро” показва желанието ни “лошото” нещо да го няма в този свят, т.е. “редактираме” Създателя.

“Борбата за добро” е част от егото като добро. Излиза, че да “редактираш” Създателя е добро. И обратното, че ако нямаш критики към Създателя е лошо.
Тоест, да критикуваш Бог е добре. Излиза се мислим за по-горни от Него

Виж как дуалната логика прави мазало

Сега да видим другия логически път. Ако кажем, нека “лошото” го има в този свят, за да не критикуваме Създателя. Тоест приемаме “лошото”. Излиза, че то е добро.

Тука ми хрумно нещо, което е свързано с дуалното (логическото) мислене.

На доста хора ни се струва невероятно с помоща на дуалното мислене да стигнем до заключение за неговата ограниченост.

Обаче не е така.
В темата за Холографската Вселена се оформи извода, че “всеки проблем съдържа в себе си своето решение”.

И ако дуалната логика куца в нещо, то това може да стане ясно именно чрез дуалната логика.

Има една теорема на Теоремата на Гьодел за непълнота, която “описва математически невъзможността за изразяване на цялата истина за дадена предметна област с формални средства”.
Тоест ние не можем да изразим цялата истина за света около нас чрез формалмното средство ; дуалната логика, тъй като тя е точно такова средство.
Философският извод на теоремата е съществуването на Висша Сила.

Но аз ще използвам един еквивалент на тази теорема, за по-разбираема илюстрация.
В Теория на Програмите има следната теорема:
“За която и да е налична програма не може да се състави втора програма, която да може да провери верността (правилността) на първата”.

Всеки дуален алгоритъм за вземане на решение е всъшност една програма. Нейните изходни данни са нашите възгледи и убеждения, а самата програма е създадена от дуалната логика>

Ето:
Изходни данни: “добро е да се защитава доброто”, “брането на сливи в чуж двор е зло”, “човек може да защити доброто чрез порицание на злото”.
Програмата:
///Ако настъпи ситуация “някой бере сливи в чужд двор”, то “трябва да се защити доброто”, следователно се предприема действието “порицание”///

Та по горната теорема за тази програма не може да се състави друга програма, която да може да провери верността й, т.е. дали програмата е добра или лоша, т.е. невярна.
Иначе казано, с дуалната логика не може да се прецени дали горното е вярно или невярно, т.е. добро или зло.

Излиза, че за кое и да е действие мотивирано от дуалната логика ние просто не знаем дали то е добро или зло?!?!
И то без дори да сме дефинирали кое е добро и кое зло.

Или още по-точно казано безпредметно е човек да дели света на добро или зло,

Comments

No Responses to “Да правиш добро и да се бориш за доброто”

Задачи, които всеки човек има на Земята « Разказани Медитации
June 25th, 2010 @ 11:21 am

[...] темата за „Да правиш добро и да се бориш за доброто” показах едно математическо доказателство, което [...]

РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Да правиш добро и да се бориш за доброто

Comments

Най-ново

Категории

Архив

__

Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

ВРЪЗКИ/Blogroll

Търсене