Ти си мислиш, че обичаш, а то …
Posted on | June 15, 2010 | No Comments
Ти бе. Ти! Ти си мислиш, че като членуваш в някоя духовна школа и това автоматично те кара да разбираш какво значи да обичаш?!
Преди време жена ми се бъзикаше с мен леко ревниво, че повечето от жените в духовните школи са там, за да си намеря нещо за …. бац. И освен баца да си вдигнат самочувствието колко са духовни и непорочни. Тогава много се ядосвах на това. Сега виждам, че явно е така. Ама жените са светлата страна на нещата. Повечето от мъжете какви комплекси избиват с такава принадлежност не е истина.
И не за обида пиша това, а за очертаване на една реалност, която сама по себе си обяснява много неща. Съвсем очевидно е, че има хора от тези духовни школи, които са напреднали и светли личности. Явно е истина това, че навсякъде си има малък вътрешен кръг, до когото не допускат всеки.
Като говорим за несъзнаваните мотиви на хората да се занимават с духовното се сещам класификацията на Авесалом Подводни направена по източните учения….
Хората се делят на следните групи: богове, полубогове, хора, глади духове, животни, адски изчадия. Какво представляват гладните духове. Те все търсят нещо и все не могат да го намерят и все търсят и себе си. Та повечето хора, които търсиме истината, духовността, любовта и т.н. сме гладни духове. И аз съм гладен дух. Не сме точно хора.
И какво най-ярко доказателство за това, че липсва любов от това, че търсиш любов и се питаш и се опитваш да си обясниш какво е любовта. Когато престанеш да се питаш какво е любовта и престанеш да виждаш в хората само „морално разложение”, то ще видиш хора сред тях и ще минеш към хората. Когато успееш да видиш сред хората полугобове, ще минеш към полубоговете. Когато видиш сред полубоговете богове, ще минеш към боговете.
Авесалом казва, че именно гладни духове влиза във духовни школи, те се „нагърбват” с това да помагат на хората като лечители, психиатри и т.н.
Като говорим за обичане известно време правех следното. На всеки човек, когото срещам или задминавам по улиците му казвам мислено „Обичам те”. Всичко чудесно, но понякога странни реакции. Някои се обръщаха и ме гледаха страшно, а веднъж един чичка се обърна и направо почна да ме псува.
Имам си рационалното обяснение, но друг е смисъла.
Когато искаш да обичаш някого, трябва да си готов да приемеш, че във всеки момент може да се обърне и да те напсува.
Защото любовта винаги върви с неприятности. И когато се разбере, че това не са неприятности, то те ще престанат да пречат на любовта. Любовта към някой върви и с „моралното му разложение”, карниците с него и т.н. И ако някое от тези неща ни „пречи” да обичаме, всъщност любов няма.
Та нека знаем, че сме стъпили на пътя, но това не означава, че сме го извървели.
Comments
No Responses to “Ти си мислиш, че обичаш, а то …”
Leave a Reply
June 18th, 2010 @ 3:34 pm
Това е доста добър материал. “Гладните духове” (хубав китайски израз и любим празник, поздравления) обожават клубно-религиозния живот и клубната политика.
August 5th, 2010 @ 11:56 am
Не съм го чел този Авесалом, но ми се струва, че терминологията на “източните учения” е използвана напълно грешно. Смисълът който се влага в думите “гладни духове” например е свързен с тези, които желаят плътски “земни” наслади, а не да служат на другите като лечители, психиатри и прочие.
Същата забележка може да се отправи и за “духовните школи” и общества, в които се членува за… бац: а сигурен ли сте, че наистина става дума за духовни школи? Или просто се самоназовават така, за “избиване на комплекси” и прочие суета. Нареча ли един лимон ябълка, мнозина които не са виждали нито юбълки, нито лимони – ще ми вярват, но само докато някой не им даде истинска ябълка.
А какви са пък тия “вътрешни кръгове” – дали просто не са хората, които по-силно са се обвързали с дадена организация, приели са я повече присърце, и поради това са станали (в резултат на собственото им отношение и труд), част от вземащите решения за организацията!? А нима не става така във всяка по-голяма фирма? Що пък “духовните” организации да са изключение – нали са си взе организации.
Даването на любов… най-интересната тема от тази статия. Много интересни опитности сте получили по улиците. Обаче нека се запимслим – източните учения казват, че няма разлика между дела, думи и мисли. Следователно дали ще кажеш мислено някому “обичам те” или ще го бац-неш – все едно е! По тази логика Вие, с извинение, просто сте “изнасилвали” в мислите си всички минувачи към които сте се обръщали…
Искате да давате любов!? Ами тогава давайте Я на тези които имат нужда от нея, които молят за нея, вместо да я натрапвате на случайни обекти. Натрапването не е любов, по-скоро да утолиш жаждата на “гладните духове” би било по-близко до любовта. Но ние, днешните хора, по-скоро бихме писали блогове колко е зле положението на сираците(примерно), бихме се оплаквали колко е мрачна и ужасна обстановката в домовете за деца и т.н. вместо просто да отидем и 2-3 часа да си поговорим с тях… защото ако има някой който се нуждае от любов, който си проси любов, това са именно жителите на дестските и старческите домове, хората с психични болести(които в 99% не са умствени, а емоционални отклонения), хората с хронични и неизлечими болести, …
Това е различаката между Гладният и Човекът – последният не се страхува от мрака, тъмата, глада и жаждата – той си носи раницата с храна и вода и раздава на нуждаещите се: има тъжна душа – ще я разсмива, има мрачна среда – ще я осветлява.
Кой ще утоли жаждата ни? “Гладните духове” или може би истинските Хора? Или ще чакаме някой бог и полубог да дойде и да ни спаси? Едва ли дочакаме дори пример, защото(според оригиналните “източни учения”) светлите жители на 4та и 5та Лока(богове и полубогове) са много подобни на обитателите на 1ва и 2ра(демони и гладни духове) – са един дол дренки! Едните не смеят да се появят в не-толкова светли светове поради страха да изгубат благинките на своите високи нива, другите пък не се появяват щото нямат какво да дадат, а само желаят да вземат и ревниво си пазят придобитото…
Съветвам Ви, вместо да четете накъкви неизвестни “подводни” автори, да изучавате оригиналите на Ученията. Имате прекрасен блог – много статии ме вдъхновиха, прекрасни са вдъхновенията ви, в много статии си личи Будисткото учение, но правите фактологични грешки, изкривявате значенията на термините, бъркате основни идеи – струва ми, че това не е поради ваша грешка, а поради това че се задоволявате с преразкази, а не с оригиналните източници.
August 5th, 2010 @ 1:41 pm
Първо, благодаря за оценката за блога.
Както знаете, има безброй течения на будизма, вкл. и два виетнамски, специфични, които са се избивали помежду си
Има разлика, както в термините, така и в ученията. Има и будистка школа, според която не трябва да имаш деца, за да постигнеш резултата. Така аз в никакъв случай няма как да стана будист в това прераждане.
От друга страна, казват, че децата ни настоятелно тропат в полетата ни и да отказваш да имаш деца е не по-малко нарушение на Вселенските закони от аборта.
Питам се сега кои са тези оригиналните източници?! Не е ли по-добре да следваш едно живо учение, което следва законите на любовта!?
Казвате, че в този блог се усещал духа на будизма. От будизъм най-малко съм се интересувал и най-малко ми е попадал на пътя. Усеща се нещо от него, защото всички истински учения (или поне истинските между тях) са едно. Вътре във всяко от тях нещата са едно. Това са вътрешните кръгове и когато човек разбере, че всички истински учения са едно, значи е във вътрешния кръг и това зависи от него, а не от инициации и други човешки приемания.
Казват, че за западния човек е много трудно да приеме източните учения. Трудно било, защото за западняка винаги трябда да има само едно истинско учение, той не може да приеме, че другите учения и религии също могат да бъдат истински и да говорят пак за истината, но просто по различен начин или под различна форма.
Сега, ние тука, ако си говорим кои са истинските източници, то това ми мяза на западно мислене, а не на източно такова, а будизма мисля си беше източно учение
Сърдечно благодаря за коментара