РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Да се видиш отстрани

Posted on | October 1, 2010 | No Comments

Искаме да се видим отстрани, да видим това, което правим в момента или поне обстановката около нас. Оглеждаме стаята и оставяме с едно впечатление. Излизаме на терасата, оглеждаме стаята през прозореца. Друго впечатление.

Спускаме се от покрива на сградата с алпинистко оборудване и въжета. Стигаме до прозореца и поглеждаме вътре. Поглеждаме света, който сме изградили около нас. Виждате как в този случай впечатленията, усещанията и чувствата ще са съвсем различни, а уж гледаме едно и също нещо. Излиза, че да се видим отстрани, не е просто да се погледнем отстрани.

При спускането от покрива ще имаме съвсем нови чувства и усещания, защото правим нещо съвсем различно. Ще видим много повече от това, което сме си мислили, че виждам. Новата ситуация е създала новото виждане и това е естествено.

Дори да сме си поставили за цел да опознаем себе си и да се опитваме да се погледнем отстрани, животът ни пак може да представлява рутина. Ставаме, закусваме, четем конско на децата, пътуваме до работа по определения маршрут, работим, обядваме, работим, прибираме се, вечеряме, пием бира, говорим със съпругата, лягаме да спим. През цялото това време се опитваме да се погледнем отстрани. Жалкото е, че повечето пъти виждаме едно и също.

Духовната работа също може да се превърне в рутина. Когато човек достигне дадено стъпало, трябва да се приготви да се раздели с него, за да може да скокне на следващото. Всяко привързване към рутината, към приятно духовно деяние е сковаващо.

Има явление наречено „синдром на врящата жаба”. Ако поставим жаба във вряла вода, тя веднага ще изскочи навън. Ако поставим жаба в студена вода и започнем да загряваме бавно тенджерата, жабата няма да усети промените в температурата и ще се свари.

Същото е с човека. Не стига, че живеем в режим на рутина, а и нейният приспивен характер ни пречи да видим истинските промени, които стават в нашия живот. Тъй като тези промени обикновено са неосъзнати, те са негативен характер. Човек си живее по рутината, прави си всеки ден групата духовни практики и не се усеща как тръгва по наклонената плоскост и става почитател на някоя крайност.

Това, което вижда човек в себе си, докато живее в рутина, е почти едно и също винаги и обикновено е точно това, което човек иска да види в себе си. Искаме да сме добър съпруг или съпруга и правим само групата неща, за които знаем, че се правят от добрите съпруг и съпруга. По този начин няма как да опознаем себе си като лоши съпруг и съпруга и което е по-важното, няма как да разберем кое би ни направило лоши съпруг и съпруга. Няма как да разберем дали това, което сме си внушили за добро, е наистина добро.

Себепознанието обаче включва и нещата, които не можем да видим, докато спазваме някакъв график, както и нещата, които дори не знаем, че трябва да опознаем в себе си. Иначе защо ще говорим за себепознание. Това, което знаем за себе си вече е минало. Интересно е това, което не знаем, а то се получава, когато правим нещо ново и различно. Промяната в рутината, графика, дейностите, заниманията, мислите и чувствата ни помагат наистина и по-бързо да се опознаем.

Има три момента необходими, за да сме честни към себе си като се гледаме отстрани. Първият е, че не трябва да се привързваме към това, което сме постигнали и това, което правим в момента. В даден момент то ще престане да бъде полезно за нас и ще почне да ни тегли назад. Газените лампи бяха полезни за времето си, а с появата на електрическите само ни теглят назад. Огнивото беше полезно за времето си, но не и сега. Сричането на буквари е полезно за времето си, но не и за детето в трети клас. Да спазваш точно правилата е полезно в казармата, но не и в реалния живот.

Вторият е, че за да можем да се погледнем отстрани, така че да се опознаем, трябва да правим нови и непознати неща. Да ходим по различен път до работа, да сменяме работата на три до пет години, да имаме все нови и нови приятели, да посещаваме нови места, да измисляме нови забавления за семейството си, да живеем на различни места, да изучаваме няколко духовни школи вместо само една, да имаме нови хобита, да сменяме духовните практики, да се занимаваме и с физически дейности, да използваме всяка възможност за промяна.

Третият момент е свързан с начина на приемане на промените. Естествено, приемаме ги, ако искаме и сме готови за тях. Нашата интуиция ще ни покаже коя промяна, как и кога да предприемем. Това е свързано и с разсъжденията ми в статията „Вземането на Решения”. В реалността може да се окаже, че за някой човек не е нужно да търси много промени, за да следва собствения си път. Хората сме различни и пътят на всеки е различен. Важното е да приемем нещата, които трябва да приемем.

Да се видим отстрани не е просто желание или духовна практика, а процес. Процес на живеене, на световъзприятие. Колкото повече свят възприемем, толкова по-добър изглежда да е процесът на самоопознаване.

Comments

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field
  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация
  • ------------------------