Същността на съдбата
Posted on | September 10, 2010 | No Comments
Мирогледът и отношението към света определят основните реакции на човек, отношенията му към другите хора, себе-възприемането му. Той определя до голяма степен как ще се чувстваме в света. Дали ще сме щастливи или не.
Мирогледът се състои най-вече от вярвания и убеждения, но в неговата основа стоят първоначални чувства и настроения, които са определящи за изграждането му. Тези чувства и настроения обикновено не са съзнавани, но са определящи за съзнателното ни отношение към света. С тях са свързани убеждения като „светът е красив”, „светът е лош”, „мъжете не могат да бъдат верни” и т.н.
В човека има два вида чувства: бурни и „тихи”. Бурните са внезапни изблици, които съвсем явно изразяваме и усещаме. Тихите емоции са такива, които вървят тихо, все едно ги няма. Можем да усещаме някои от тях, но повечето си стоят в несъзнаваното и тихичко, но постоянно си работят. Те водят до натрупване на психично напрежение, което може да доведе до нови бурни емоции, до странни и неочаквани прояви на личността или до болести и неприятности в живота.
Тихите емоции създават нещо като Постоянно Несъзнавано Настроение (ПНН). Те оформят финално и чувствено мирогледа. Когато се появи типична ситуация, човек реагира спрямо ПНН. Затова той не просто проявява отношение към хората, но ПНН генерира и чувствата, с които това отношение е придружено. Мъж реагира емоционално, когато става въпрос как се гледат бебета и дали трябва да се хранят нощем. Той енергично обяснява как веднага след първия месец нощното хранене трябва да престане и да не се обръща внимание на ревовете на бебето. В неговото детство родителите му са се отнасяли строго и ограничително с него, защото така трябвало да се възпитават децата. В него се е формирало ПНН и мироглед, които са комбинация от съжаление за миналото, отхвърляне на родителите, желание за отмъщение прехвърлено към всички деца поради невъзможност да бъде извършено към родителите.
ПНН се формира при различни травмиращи ситуации в детството или по-късно. Първоначалната бурна емоции и неприемане на ситуацията преминават в тих елемент на ПНН. След това на базата на ПНН се формира или видоизменя мирогледа на човек. Момиче преживява в детството болезнено развода на майка си и баща си. Майката е реагирала с обида и ненавист към мъжа си. Това настроение преминава в детето и става част от неговото ПНН. На негова база се формира и поддържа съзнателното убеждение „мъжете не могат да бъдат верни”.
Разбира се при психоанализата ПНН може да се осъзнае и да се открият причините за неговото зараждане. Бурните емоции се осъзнават, а при изостряне на самонаблюдението могат да се усещат като промени в енергетиката и това да бъде сигнално звънче за изживяване на емоцията без поддаване на ретроградните й прояви.
За откриване на ПНН може да си послужим със средствата на музиката. Характерно е, че в каквото и настроение да се намира, човек избира такава музика, която съответства на настроението му. Така, ако е тъжен и иска да се разведри с музики, пак ще избере потискаща мелодия. Когато уж сме спокойни и весели, изборът на музиката определя какво е ППН.
ПНН е това, което из основни определя отношението ни към хората и света, към себе си и субективното чувство за щастие. Някои наричат ПНН карма или съвкупност от кармични белези. Всеки кармичен белег представлява преживяна фрустрираща ситуация, която се е отпечатала като чувство в паметта на човек и е оформила неговата стандартна реакции при ново възникване на същата или подобна ситуация. Виждаме, че това, което се източните учения наричат карма, съдържа в себе си и част от дълбинните и несъзнавани чувства и настроения на човека.
ПНН е свързано и с начина на мислене. С мисловния модел. ПНН определя начина мислене и възприемане на света, а начина на мислене от своя страна затвърждава ПНН. От мисловния модел зависи гъвкавостта на човека и силата на неговото въображение.
Има два вида мисли: нисши и висши. Нисшите мисли са свързани с материалното оцеляване, материалното благоденствие, секса, личното облагодетелстване. Висшите са свързани с любовта, красотата, творчеството, приятелството, съпреживяването, грижата за другите. В зависимост от ПНН и мисловния модел човек се намира повечето време в областта на нисшите или в областта на висшите мисли.
В областта на нисшите мисли човек вижда света по начина, по който той може да бъде обяснен чрез нисшите мисли. „Човек за човека е вълк” е светоусещане родено от човек, чийто мисловен модел се развива предимно в областта на нисшите мисли. Резултатът от това мислене не може да бъде друг, тъй като човек използва само нисши мисли и само с тях може да си обясни света. „Във всяко нещо в света има красота” е светоусещане родено от мисловен модел от областта на висшите мисли.
Както, когато се изкачваме по планина и кръгозорът ни се разширява, така и човек живеещ с висшите мисли има поглед и върху хората разполагащи само с нисши мисли. Може да ги разбере. Може да се опита да им помогне. Един писател може автентично да опише не само добрите си герои, но да предаде и вътрешния свят на лошите. Един пастор може да се погрижи, както за добрите си енориаши, така и за лошите.
Нещо повече. Човек с мисловен модел в областта на висшите мисли може да има в себе си нисши мисли, да ги съвместява и да се възползва от тях успешно. Както виждаме, нисшите мисли не са нещо лошо, а проблемът възниква от липсата на гъвкавост в мисленето, което да може се изкачи до висшите мисли, за да види красотата в света и неговата единност. Гъвкавостта на мисленето и въображението са част от способността да се поставим на мястото на друг човек и да съпреживяваме.
Виждаме, че това, което различните духовни учения наричат еволюционно развитие на личността или духовно развитие, представлява мисловен модел и съвкупност от несъзнавани настроения. Фокусът на съзнанието определя до голяма степен мисловния модел, дали живеем според висшите или нисши мисли. Фокусът на съзнанието определя дали живеем в миналото, бъдещето и дали схващаме същността на настоящето.
Хората понякога живеем в миналото или бъдещето, но реалният живот протича в настоящето и ще протича дори и без наше участие, ако прекалено много сме се отдали на минало или бъдеще. Животът никого не чака, не разбира копнежа по миналото, нито страха от бъдещето и ни прекарва през настоящето дори и да сме заровили главата си в пясъка.
Собствения си свят можем да разберем само в настоящето като разберем това, което се случва в настоящето. Да хванем смисъла на ситуациите, през които преминаваме. Да си ги обясним. Можем да си ги обясним по два начина. Единия е този на мисловния модел, който е областта на нисшите мисли. Другият е на мисловния модел в областта на висшите мисли. Ясно е, че единия е ограничен и едностранчив.
Не стига, че модела на нисшите мисли е ограничен, но допълнително ни ограничава и ПНН. ПНН преминава в мисловния модел и мисловния модел може да затвърди ПНН. Ако ПНН се затвърждава от нисши мисли, то това още повече ще го ограничи.
Хората са скептични, когато говорим ,че мислите могат да променят нашата действителност. Привижда им се магия или спекула. Сещаме се как мислите на Маркс и Енгелс промениха действителността и то доста болезнено. Мисленето на Хитлер промени света пак болезнено. Мисленето на Майка Тереза промени света към по-добро.
Не е нужно да даваме такива големи примери. Животът до нас ги има много. Девойка харесва младеж, но не иска да го покаже, защото си мисли, че мъжът трябва да направи първата стъпка. Младежът също харесва девойката, но го е страх да направи първата стъпка, защото се страхува от отхвърляне. Двамата се харесват, но между тях нищо не се получава. Тяхното мислене формира тяхната действителност.
Ние хората се страхуваме от думата съдба. Приемаме я за предопределеност. Говорим за съдбата на човечеството, на народа си, на рода си. Говорим за родовата си карма. Ако в един род всяко следващо поколение има поне един мъж, който е загинал при пиянски скандал в кръчмата, ние наричаме това родова карма или родово проклятие. Както казахме по-горе, кармата е свързана с ПНН и мисловния модел.
Tags: действие > духовно развитие > карма > мислене > настояще > съдба > същност
Comments
Leave a Reply