РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Пейзаж

Posted on | July 28, 2010 | No Comments

Пътеката беше доста широка. В дясната й половина от земята се подаваха остри каменни ръбове, а до тях растяха крайпътни бурени и билки. Лявата бе по-добре отъпкана и червено-кафявата планинска почва изглежда бе приятна и гладка под краката. По-нататък пътеката изтъняваше и накрая правеше неочаквани криволици. На края й имаше малка дървена къща. Съвсем проста. Покрив, стени и врата. Прозорци не се виждаха.

Освен тях на картината вече бяха нарисувани и високите борове около къщичката. Вдясно и вляво от нея. Пътеката минаваше между тях. Над тях облаците бяха направили място на късче синьо небе. Късчето постепенно започна да се разширява и се насочи надясно към виждащата се в далечината планина. В езерото се появи нейното отражение и художникът нарисува и него.

Езерото беше в центъра на картината. От него вдясно и на преден план имаше обрасъл с борове хълм. Виждаха се стволовете им с разноцветна напукана кора. Стволовете, клоните, сенките между дърветата отнеха на художника доста време. Най-отпред на горичката се виждаше един счупен наполовина бор. Клоните му бяха лишени от иглички. Кората му беше опадала на парцали. Художникът се почуди известно време, а после реши да не го рисува.

Планините нарисува в гълъбово и бяло. Опита се да предаде всичко, което вижда с по няколко загатващи щриха. Нарисува туфите бели цветя пред себе си. Прояви известно въображение за облаците. Вятърът беше силен и те се гонеха един друг. После събра всичко и си тръгна.

На следващата вечер художникът беше поканил приятели. Нямаше нищо специално за празнуване. Просто поредната бохемска вечер. Картината стоеше на статив в едната половина на ателието. Приятелите му шареха навсякъде, но сякаш не забелязваха новата картина. Той нищо не каза. Мислеше си, че тя е доста добро постижение и липсата на интерес го остави без думи.

Тази нощ се въртя в леглото, а на сутринта седна пред статива. Опита да се вгледа, да види как човек, който не е художник, би видял картината. Гледа от различни ъгли. Замъкна картината под прозореца, след това я постави в най-тъмния ъгъл. Гледа отблизо, за да открие някакъв грозен дребен детайл. Накрая я завъртя с гръб към себе си и така я остави.

На следващата сутрин стана с мисълта, че му се пие. Спусна се надолу по улицата и влезе в една кръчма, където работници закусваха. Закуската им беше солидна. Печена шунка, сирене, туршия, чесън и по чаша вино. Седна и също си поръча вино. Работниците дъвчеха усилено. Кръчмарят подреждаше нещо и в кръчмата се чуваше само трополенето иззад бара.

Художникът се прегърби над чашата си. Отварянето на вратата го накара да вдигне поглед. Една жена влезе бързо, огледа се и успокоена бавно се отправи към бара. Говори тихо с кръчмаря. Кръчмарят настояваше за нещо. На тезгяха се чу шум от оставени монети. Жената изпи бързо първата чаша.

Слънцето нагряваше бавно кръчмата през замъглените стъкла. Появи се помощничката и започна да бърше дървените маси. Търкаше немарливо в кръг. Художникът инстинктивно дръпна лакътя си от ъгъла на масата. Работниците си излязоха. Вратата се захлопна зад тях и допусна само порция чист въздух. Художникът си поръча още една чаша вино.
Влезе един мъж и отиде до бара. Жената вече не беше боязлива. Тихото съскане през зъби премина в писъци, когато мъжът се опита да я изведе за ръката. Той я пусна и започна да я увещава. Жената побърза да допие чашата си. Мъжът й говореше тихо и се опитваше да я прегърне. Жената го отблъскваше, а после излезе сама навън опитвайки се да ходи с достойнство, доколкото можеше.

Мъжът доплати на бара. Кръчмарят му говореше нещо с възмущение. После се успокои и явно му зашепна нещо със състрадание, защото мъжът отсече:

- Не! Не мога без нея!

Художникът плати и излезе. Поразходи се по крайречната улица. Остави се картините и звуците да влизат в него. Малките работилници отдавна се бяха събудили. Разтоварваха бурета и с трополене ги търкаляха към близкия склад. Работниците бяха вече потни. Опънатите им жили блестяха през кожата. Обраслите им лица бяха съсредоточени и си крещяха един на друг кой къде да хване и от какво да се пази.

Беше отминал, когато отзад се чу вик. Обърна се, за да види как всички работници се превиват от смях. Един от тях беше спасил крака си от премазване и сега лежеше смешно пльоснат на земята. Другите се смееха не само заради това, а от облекчение, че се е отървал. Днес щяха да имат тема за разискване и кикотене. Денят им щеше да е хубав.

Художникът се прибра и пак започна да гледа картината. Там липсваше нещо. Вече беше сигурен в това. Погледна ръцете си и бавно започна да смесва боите. Довърши. Пак седна. Беше в нещо като творческа безизходица. Не знаеше дали картината му сега е успешна или не.

След няколко часа приятелите му го посетиха неочаквано. Естествено, без пиене. Художникът помърмори малко, а после си взе шапката и се отправи към близката винарна. Нарочно взе нормално количество вино, защото искаше тази нощ да се наспи.

Когато влезе, приятелите му се бяха скупчили пред статива. Отиде и застана до тях. Един от тях каза:

- Нова картина, а? – после се умълча.

Художникът нямаше нужда от нищо повече. Загледа заедно с тях картината. Там отдясно на преден план се мъдреше счупеният бор.

Сподели във Facebook

Comments

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field
  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация
  • ------------------------