РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Символизмът На Поговорките. Част II от Използване На Символи За Въздействие Върху Несъзнаваното

Posted on | June 28, 2010 | No Comments

Мъдростта на народното творчество се изразява с приказките, песните, гатанките, пословиците и поговорките. „Пословиците може да представляват интересни наблюдения, етични правила и съвети или песимистични коментари за живота” (изт. Уикипедия). Те са най-вече поуки или предупреждения. Изказът е синтезиран, обикновено в едно израчение, въздействащ и запомнящ се, с изменена спрямо нормалната реч структура.  Така се излиза от битовия смисъл на думите и се придобива нов. Поговорките са подобни на пословиците, но при тях е засилено използването на преносното значение, символизма, алюзията и аналогията.

Както вече говорихме, всяко използване на символен език по някакъв начин въздейства на човекото несъзнавано. Нашата цел е да се опитаме да разберем точно как става това при поговорките.

Това, което може да се види в момента е забележителното влияние, което някои поговорки могат да окажат на несъзнаваното и въобще на човека. Преди това нека въведем няколко дефиници, които ще ни послужат при работата.

Има съвременно психоаналитично схващане за структурата на човешката психика и езотерично за структурата на човека. По психоаналитичния модел човешката психика можем да разделим първо на Съзнавано, Несъзнавано и Предсъзнавано (несъзнавано, което би могло да стане съзнавано с усилието на волята на човека). Освен това имаме и следните три вида групиране на психичните процеси: Ид (То), Его и Суперего.

Ида представлява психичните процеси породени от работата на нагоните и инстинктите.

Егото са психичните процеси и съдържание, които свързват човека с околната среда и определят начина на взаимодействие с нея. От това определение се разбира, че личните особености, които формират характера на човек (или начина на взаимодействието му със средата), се формират в Егото.

Суперегото се състои от моралните предписания и високите идеали, към които се стремим или чието неизпълнение ни кара да натрупваме психическо напрежение. Суперегото най-вече отговаря за чувството на вина, тревожността и се образува предимствено чрез идентификация с идеалите на родителите. Суперегото е отражение е Обществения Аз, на общоприетия морал.

При раждането на човек цялата психична енергия се използва от Ида. Месеци по-късно от него се отделя (образува) Егото, а към седмата година Суперегото.

Важно е да се отбележи, че не можем да кажем, че Ида напълно се покрива с несъзнаваното, а съзнаваното се покрива с Егото. Например, човек осъзнава нагони, а не осъзнава съществени части от егото  си. Ида си служи с Егото като с инструмент, за да задоволява нуждите си. С времето конфликтите между Ида и Егото могат да нарастнат и някои желания да бъдат потиснати, т.е. минават в Несъзнаваното. Например, при изграждане на Егото в детска възраст отношението на родителите може да формира у детето отношенията към сексуалните импулси. Това може да се отрази на начина на възприемане и „разчитане” на емоциите в другите хора. Така мъж може да усети несъзнавано, че жената отсреща го харесва, но потискането на сексуалните импулси оставя това усещане в несъзнаваното. Поражда се усещане за липса на взаимност и мъжът не се решава на действия за сближаване. Егото може дори да подмени нормалните чувства към тази жена, като ги замести с чувство на тревожност и враждебност към нея.

В този и безброй други случаи свързани със сексуалността несъзнаваната мисъл „сексуалността е лоша и мръсна” се намира не в Ида, защото Ида копнее за изразяване на сексуалността. Иначе човек не би изпитвал психическо напрежение. Тя се намира в Егото. Затова не може да се направи точна „карта” между горните два модела. Също така чувството на вина, което няма никакви логически и видими причини, е несъзнавана проява на Суперегото.

Корените на творчеството също се намират в несъзнаваното. Създаваш гениално произведение, удивително стихотворение. Откъде идва това след като досега не е било в съзнанието и не е сглобено съзнателно чрез вземане на кръпки оттук-оттам (макар че доста „автори” крадат по този начин)? Идва от несъзнаваното.

От гледна точка на езотерична структура на човека иамаме разделени на тяло, душа и дух.

Тялото е физическото тяло и най-грубата енергия, която излиза съвсем малко извън границите му. Душата е психиката на човека, неговото мислене. Духът е човешкият дух, който не умира със смърта, а преминава през преражданията, неговите висши чувства, висши идеи и мисли, същност. Следната картинка показва структурата.

Ето как се образуват отделните Аз-ове на човек. Низшето Его е комбинация от тялото и част от психиката. Егото е комбинация между психиката и въздействието на вечните идеи и същности в него. Висшето Его е интеграция на духа на човек с Божественото.

Висшите чувства и идеи на Висшето Его са често несъзнавани (поне за повечето хора). Висшите творчески импулси пак идват през Висшето Его и както говорихме, те са несъзнавъни, докато не се получи проблясъка, посланието отгоре. Висшето Его ни свързва с окена от висши идеи, мисли и знания. Не случайно древните гърци са казвали, че човек не трябва да се учи, а да си „спомни” това, което знае. Не да учи геометрия, а да си я спомни, защото когато преди въплащението е бил във висшите светове, е бил в океана на всички знания, а сега на земята просто трябва да си ги „спомни”, т.е. да прокара отново връзката през Висшето Его към висшите светове.

Няма голяма идея на знанията, науката, културата и изкуството, която преди това да не е съшествувала във Висшите Светове. Просто някой с особена връзка с тях ги е материализирал като постижения на науката, изкуството и културата. Всичко, дори и науката идва от Висшите Светове и е учудващо как съвременната наука твърди да е материалистическа след като е духовно творение.

Нашето Его живее в нашата психика. За да може егото ни да приеме висшите идеи идващи отгоре, трябва това да бъде позволено от психиката. Психиката, нейните процеси и начини на мислене определят доколко и дали въобще ще схванем Божествените принципи. Затова за ученика най-важното е да се научи да работи със своята психика, да опознае себе си и чак тогава ще дойде познанието за Висшите Светове. Всички духовни учения започват работа с учениците първо върху психиката им, опознаването й, усъвършенстване на вниманието и себевъзприятието, изчистване на светоусещането.

Какво е съзнание? Съзнанието е това, което изживяваме в момента. Това, което можем да опишем като възприятия, мисли и усещания. Седим срещу събеседник и чуваме какво говори. Не виждаме с какви дрехи е облечен, но ако поискаме можем да насочим фокуса на вниманието и да видим как и с какво е облечен.

Осоновното за съзнанието е неговия фокус. Върху какъв психичен процес или мисли и обекти е съсредоточено. Следващата фигура показва движението на фокуса на съзнанието.

Съзнанието се движи наоре-надолу между трите Его-та и „скача” насам-натам. Така е при обикночвения човек. Понякога за него удовлетворението от хапването и пийването е най-важно. За друг човек фокуса е върху висшите идеи и чувства. Това е духовния човек.

Сега да разгледаме съответствието между езотеричния и съвременния психоаналитичен модел.

Егото и Суперегото са неща, които умират заедно с човека. Затова би било уместно да се съсредоточим върху това, което е безсмъртно.

Суперегото често е свързано и с религията. Всички религии са резултат на висша идея и са дошли от Висшите Светове, но човешките тълкувания са превърнали разбиранията за тях в човешки разбирания и заблуди. Затова религиите са на нивото на душата, а истинската духовност е на нивото на духа.

Можем конкретно да определим мястото на колективното несъзнавано и архетипа в моделите. Понятието колективно несъзнавано в езотериката съответства на егрегор. Накратко казано колективното несъзнавано или егрегора и породените от човека мисъл-форми се намират на нивото на Психиката на човека, както е показано на илюстрацията. Мисъл-формата е мисъл, която е създадена от сам човек със силна енергетика или множество хора. Тя има астрална обвивка и може да се държи като отделна същност в астрала, което означава да се „промотира” и влиза в главите на хората, които все още не са я приели.

 

Както се вижда, колективното несъзнавано, а и колективният морал като част от него, се намират на нивото на психиката на човек. И ако ние хората си мислим, че обществено-приетия морал е най-висок в духовно отношение, то това е заблуда. Съществуват по-висшите принципи на Висшия Аз.

Архетипите по Юнг представляват образи, фигури и теми, които съставляват колективното несъзнавано и така да се каже са главни негови герои. Архетипи например са мъжкото и женското начало, магическото летене, инициацията, на учителя, на героя, дървото на живота и т.н.

Нищо във физическият свят не може да съществува без наличието на някоя висша идея, която му съответства. Всички архетипи на колективното несъзнавано са отражение на съответната висша идея. Висшата идея се спуска от висшите светове във физическия свят. Хората я възприемат или по-скоро я интерпретират съобразно ограниченото си съзнание и заблудите си. След интерпретацията се оформя общоприето мнение за съответната висша идея и така тя става част от колективното несъзнавано. Става архетип. Това общоприето мнение в повечето случай е доста далеч от същността на висшата идея. Хубавото е, че архетипа носи достатъчно информация, за да се идентифицира самата висша идея.

Идва на света велик учител, велик аватар. Той създава религия и се опитва да изясни на хората висшите принципи заложени в нея. Има ограничен брой ученици, които схващат същността на учението. Всички останали схващат висшите идеи по своему. Прекарват ги през призмата на земните си разбирания за света. Така те създават нова порция колективно несъзнавано – новата религия. Така всяка религия се създава от аватар, но след смъртта му се преобразува в егрегор, преобразува се в църква, чиято цел е да защитава собственото си съществуване, а не прилагането на висшите идеи.

Следващата илюстрация обрисува този процес.

Процесът е следният:

-          Учител донася на Земята Висша Идея (1)

-          Егото на хората изгражда свое „земно” разбиране за идеята (2)

-          Множество хора поддържащи това разбиране създават нова част от колективното несъзнавано (егрегор), където висшите идеи са представени спрямо разбирането на мнозинството (3)

-          После егрегора започва да налага идеите си на хората (своите си идеи) и да ги кара да ги разпространяват след останалите хора (например кръстоносните походи)

-          Някои хора, учениците, успяват да задържат познанието за истинските висши идеи чрез запазване на фокуса на съзнанието върху Висшия Аз

Тук е дадено и мястото на несъзнаваното като сянка на компонентите на картинката и това е една алюзия за сянката на Юнг: тя е това, което е потиснато в индивида, което той не харесва или от което се страхува. Тя може да съдържа и нещата, които биха отвели човека до Божественото, но и същите неща, които са неразбираеми и заплашителни.

Сега ще разгледаме първичния и вторичен мисловен процес. Първичният мисловен процес е характерен за малките деца с незряло Его. Вторичният мисловен процес е характерен за зрялото Его, където има логическо мислене и всичко е прекарва и припособява съобразно убежденията и разбиранията на Егото. Можем да кажем, че имаме пак първичен мисловен процес, когато по някакъв начин Егото и неговите разбирания и убеждения са „изключени”.

Човек, когато се върне към първичния мисловен процес, много лесно може да бъде „задоволен”. Освен това той не е здраво прилепнал към разбиранията на Егото за задоволяване и нужди на човека и може лесно да бъде „задоволен” със заместители на първоначално търсеното. Също, както малкото дете няма на разположение майчината гръд, но намира много лесно заместител за смукане в пръста си.

При вторичния мисловен процес имаме забавяне на стремежа към „задоволяване”. Това от една страна е хубаво, защото това е зрелия индивид и така може да расте той. От друга страна, обаче, тук имаме множество скрупули и условности за „задоволяване” на нуждите и желанията, които водят най-вече до потискането им и евентуално до неврози, а което е още по-лошо и до изкривена представа за света. Например, разбирането за любовта. Вторичният мисловен процес много лесно може да създаде образа на идеалния партньор и мисълта, че той е единствения партньор. Ето ви създадени старите моми и момци.

Първичния мисловен процес ни изглежда „ненормален”. При първичния мисловен процес липсват отрицания. Tака той е по-близо до Висшите Светове, където отрицанията просто ги няма. При него нещата често са представени индиректно чрез асоциации и аналогия . Част от нещото или идеята могат да представят цялото нещо и обратно. При първичния мисловен процес го няма  чувството за време. Минало, настояще и бъдеще се сливат в едно.  Първичният мисловен процес може да представи мисли без думи  чрез образи и картини. Той се базира на символното представяне на нещата. При него логическите разсъждения липсват.

Всичко това напомня  приципите и начина на функциониране на Холографската Вселена (вижте съответната статия тук) . Лично моето впечатление е, че първичният мисловен процес е по-близко до същността и законите на Вселената и чрез него тя може да се разбере и представи по-добре. Психолозите смятат възрастен човек, който постоянно е в първичния мислвоен процес за психически болен, но така са и юродивите, които пророчестват, правят предсказания и дори могат да променят действителността, което показва, че те са в по-директна връзка със Вселената. Те се смятат за святи хора.

След направеното изложение се вижда, че пословиците и поговорките са продукт на първичния мисловен процес.

Свързани с темата са и остроумията. „Фройд показва, че във всяка проява на хумор играе роля първичният мисловен процес. Той разказва вицове с езика на вторичния мисловен процес, без да променя съдържанието им, вследствие на което духовитостта им изчезва напълно” [1].

Остроумията водят до временно и поне частично завръщане на първичния мисловен процес в групичката наслаждаваща му се, както в разказвача, така и у слушателите. Това означава, че защитите, блокировките, комплексите на егото са временно свалени и човек е изправен пред света в най-изчистения си вид. Остроумията задоволят поребности на Ида по един „законен” начин. Егото в повечето случаи разбира, че неговия „товар” е прекалено голям и се „разтоварва” като временно се „отказва” от себе си. Според мен това е отново защитен механизъм на човека с цел осигуряване на неговата мисловна и емоционална цялостност.

Хората, които имат чувство за хумор обикновено са весели, по-дружелюбни, по-щастливи. Обратно, хората без чувство на хумор гледат доста по-враждебно на света.

Остроумията задоволяват нуждите на Ида по един обществено приемлив начин. Виц на сексуална тематика може да се разкаже в широк кръг и да бъде приет с усмивка. Обаче, ако той бъде преразказан на езика на вторичния процес, всичко ще изглежда долно и пошло.

Стигнахме до крайната цел символиката и смисъла на пословиците и поговорките.

Има различни поговорки, както има ралични остроумия: смешни, просташки, банални, несмешни, странни, неразбираеми. Затова поговорките са най-различни и не може от всяка да търсим образец за поговорка. Имаме дори и поговорки, върху които е работил социалистическия реализъм. Той превърна или поне се опита да превърне поговорката „Капка по капка вир” в „Капка по капка вир, левче по левче язовир”. Нужно беше да направя това уточнение за изключенията, за да не се отклоняваме от основния въпрос.

От основата, която изградихме до тук се разбра, че поговорките връщат човек в първичния мисловен процес. Това означава заобикаляне на вторичния мисловен модел, на егото, стереотипите, убежденията и заблудите.

Говорихме, че психиката на човека, неговото его се намира обикновено между неговото съзнание и Висшия Аз, висшите светове. Егото може да вкара в несъзнаваното като неразбираеми и затова опасни, усещания, чувства и мисли, които иначе биха свързали човек с висшите светове.

Подходящите поговорки не само блокират егото, но и отварят връзката към Висшето Его. Също така колективното несъзнавано въздейства върху човека чрез Егото и чрез фокуса на съзнанието, който Егото се опитва да държи през повечето време. Когато Егото е блокирано, колективното несъзнавано за известно време не може да контролира мислите на човека и да му нашепва подходящите и гарантиращи собствената му сигурност мисли.

Докато остроумията служат за обществено приет начин за задоволяване на нуждите на Ида, поговорките са насочени в друга посока. Те изместват фокуса на съзнанието към висшите светове и висшите идеи. Както казахме, висшите идеи са преработени и препакетирани в архетипи на колективното несъзнавано. Пример за това как могат да бъдат изкривени те от колективното човешко его е отношението към женското начало през вековете. За какво са били смятани жените, можели ли са да гласуват и т.н.

Поговорките обикновено са свързани с някоя висша идея. Формата им позволява да заобиколят егото, да изместят фокуса на съзнанието към висшите светове и символното представяне на една висша идея. Така човек осмисля ситуацията от гледна точка на висшата идея, съзнанието се връща във фокуса на егото обогатено с нови разбирания и поражда нови чувства, ситуацията изглежда по доста по-различен начин и човек се държи по-добре, по-благородно, по-спокойно.

Ситуациите, в които обикновено поговорките са най-полезни, са свързани с големи човешки вълнения; необходимост от приемането на други хора, от приемане на света, приемане на себе си; загуби, материални и нематериални; страдания и т.н.

Идеите, които представят поговорките, могат да са, както висши, така и цивилизационни и културологични. Цивилизационните идеи показват по какъв най-добър начин да се осигури цивилизационният напредък, а културологичните как най-добре да се организират човешките отношения.

Има една особеност за начина, по който всеки възприема висшите идеи. Очаква се хората от едно и също общество, националност, поколение, с подобни интелектуални способности и обща култура да реагират по подобен начин. Те реагират по подобен начин, защото са свикнали, а продължават да реагират по подобен начин, защото колективното несъзнавано ги управлява да правят така. Така унификацията, митът за еднаквостта, лишава човек от неговата индивидуалност, а нейните крайности фашизъм и социализъм го лишават и от живота му.

Нормално е човек поне дотолко да проявява индивидуалност, за да може да решава духовните си задачи, които са индивидуални, независимо от желанията на колективното несъзнавано. Затова всяка висша идея би се усетила и разбрала от човека в зависимост от истинската му индивидуалност и задачи. Всяка висша идея се проявява на всички нива надолу ментал, астрал, прана, физическо и на всяко ниво нейното проявление може да е различно. Всеки човек разглежда идеята съобразно моментното си състояние и интереси. Ако се интересува от емоции и чувства, той ще види астралното проявление на идеята, ако доскоро е мислил за човешките взаимоотношения, ще види свързаното с тях проявление.

Ще дам пример с висшата идея “превозно средство”. За бизнесмена тя ще излезе като мерцедес, за шофьора като камион, за колоездача като велосипед. Всеки човек си има своето проявление на висшата идея. Той трябва да открие собствените си проявления на висшите идеи и това е част от процеса на индивидуация, както го обяснява Юнг. Друг пример е висшата идея “работа в полза на другите”. За всеки тя може да е различна. Един може да е философ, а друг миньор.

В наше време на понижено чувство за духовност публичната употреба на поговорките се смятат за отживелица, а от това страдат самите хора. Засиленото чувство на отделеност от другите и собствена значимост дори кара хората да смятат отпращането на поговорки към тях за обида и нахлуване в личното пространство. Но въпреки това, всички употребяваме съзнавано или несъзнавано поговорки във вътрешния си живот.

Сега можем да разгледаме някои по-известни поговорки.

Направи добро и го захвърли”. „Направи добро и го захвърли зад гърба си”, „направи добро и го хвърли в морето. Трябва ли доброто да се изхвърля. Това е една черта на на поговорките, че могат да изглеждат логически безмислени.

Какво добро можем да имаме. Може да е материално, може да е духовно, може да е една идея. Можем да направим добро на другите, можем да направим добро и на себе си.

Построили сме си вила. Всичко е изпипано, къща, градина, алейки, беседка, барбекю, ограда, сателит. По едно време оградата се прескача от бездомно куче, което се „разписва” на чисто новите и блестящи от чистота плочки пред входната врата. Ние се ядосваме, веднага скачаме да чистим, правим оградата по-висока, запушваме дупките. На следващия месец човек прескача и отмъква скарата на барбекюто. Инсталираме СОТ, врънкаме съседите да наглеждат, докато ни няма, загубваме си съня, крещим по домашните си, гледаме минаващите по улицата с подозрение.

Освен, че сме построили вила, ние сме построили още една идентификация на Егото. Ние вече сме толко свързани с вилата, че всяка повреда по нея ни се отразява като драскотина по собственото сърце. Колкото повече човек се идентифицира с неща от физическия свят, толко повече ще страда от загубата им. Съвременните хора се идентифицират с дрехите си, колите си, къщите, половинките си. Егото все повече им нашепва „тази кола си, тази къща си ти, тази жена те прави да бъдеш това, което си”.

Да направи добро и да го захвърлиш означава да забравиш да доброто, да не се идентифицираш с него. Така няма да страдаш като го загубиш, няма да причиняваш зло на другите, за да го запазиш.

Да, къщата е добро. Направил си къща, създал си нещо добро, но то не си ти.

Същото се отнася и за нещата, които си дал на другите. Да захвърлиш доброто означава да не се идентифицираш с тях, да не ти пука дали този, на който си дал доброто, ще го препродаде, развали или разруши.

Означава и да не чакаш благодарност за даденото или свършено добро. Направил си добро, благодарили са ти и ти вече си по-значим в собствените си очи. Това е точно идентификация на твоето Аз с благодаростите към твоето Аз. А какво става, ако не ти благодарят? Ядосваш се, съжаляваш. Ако се ядосваш и съжаляваш или упрекваш в липса на благодарност, значи се идентифицираш с благодарността. Твоята самооценка зависи от нея. Не можеш да се разделиш с доброто.

Същото важи и за взаимоотношенията. Родители отглеждат дете и очакват то като порасне да им благодари, да се грижи за тях. Съпруг се отнася мило към съпругата, прави й подаръци и очаква и тя да се отнася добре с него. Ето още една идентификация с очакваната благодарност и неспособност да се разделиш с доброто. После съпругата те напуска неочаквано и ти стигаш до полуда, ама как може така, та аз толко добро й направих.

Да споменем и духовното развитие, което човек го прави като добро за себе си. Човек се старае и развива различни способности, бързо мислене, добра памет, внимание и т.н. Дори тези началните стигат за илюстрация. Идва старостта, паметта намалява, вниманието го няма, мисленето не върви. Човек страда. Той пак се е идентифицирал с бързото мислене, добрата памет, вниманието. Представяте си какво може да стане, ако човек се идентифицира с още по-високи духовни постижения като изострената интуиция например и след време я загуби. Духовният културизъм прилича малко на обикновения културизъм.

Човек може да се идентифицира и с идея. Да я изрази като позиция и да се хвърли да защитава тази позиция по форуми или в кръчмата. Но защо не даде просто хубавата идея и да я захвърли, да не се интересува какви ще са реакците срещу нея?!

„Направи добро и го захвърли” казва на нашето подсъзнание да прави безкористно добро, но и да не прави грешката да се идентифицира с нещо на Земята. Човек не е нищо материално, нищо от човешките взаимоотношения, нищо от човешкото духовно развитие.

„Човек предполага, Бог разполага” и „Каквото стане, стане”. Християните добавят в края на молитвата „нека бъде твоята воля, а не моята”. Това се прави, за да се покаже, че всичко е Божиите ръце и ако човек в молитвата си иска неща, които са вредни за него или вредни за другите, то висшата сила няма да ги изпълни. Тези две поговорки са символичния еквивалент на признаването на върховенството на Божествената воля. Израз на разбирането, че  в сичко, което ни се случва е част от Божия промисъл, че е част от пътя ни, част от нашето обучение. Използването на тези поговорки възвръща това разбиране, носи успокоение.

„Нека бъде твоята воля, а не моята” е мисленият, логически израз на това, а тези две поговорки действат на чувствата, защото са символичният му израз. Авторът се е убедил, че спонтанното използване на „Каквото стане, стане” носи успокоение и на мислите, и на чувствата и на отношенията към околния свят.

Вариантът за минали събития е „Каквото било, било”.

Преминаваме към следващата поговорка „Господ забавя, но забравя”. Както не можем да избягаме от себе си, така и не може да избягаме от своите постъпки и резултатите от тях. Тази поговорка ни припомня закона за причината и следствието.

„Каквото повикало, такова се и обадило”, „Кой каквото прави, сам си го прави”, и „каквото търсиш, това ще намериш”. Пак е закона за причината и следствието (кармата).

„Баба знае и две, и двеста”. Когато човек е натрупал мъдрост може да се оправи и с малко и много. Това е не просто символ на мъдростта, колкото приемане на съществуването на варианти в живота, които може да са по-добри и по-лоши. Обикновено човек си харесва един вариант, залепва се за него и когато реалността даде нещо друго или се стресира или не може да намери друго решение. Да знаеш две и двеста означава да си позволиш да си гъвкав и наистина да реагираш спрямо обствоятелствата без психическо напрежение. Да приемеш живота в цялото му разнообразие. Да си позволиш да го видиш целия.

„Ела зло, че без тебе по-зло”. Повечето хора мислят, че щастие в живота означава да не ти се случват лоши работи. Всяко човешко развитие минава през трудности и така се събира човешкия опит. Ние не знаем предварително дали злото ще се окаже зло наистина или доброто ще се окаже добро. Вселенският разум подрежда нещата по най-добрия за нас начин и дори днес да ни изглеждат зло, то злото може след време да се окаже добро. Поговорката показва дълбокото разбиране за мястото на неприятностите в живота на човека.

„Зряла круша сама пада”. Всяко нещо става, когато му дойде времето и понякога трябва търпеливо да се изчака.

„Готови пари и печен хляб бързо се ядат”. Повечето хора, които са спечелили големи суми от лотарията най-често или ги прахосват бързо, или се пропиват, или получават психически разтройства. Да се изядат бързо готовите пари е най-добрия вариант. Когато човек получи готови пари, той не е подготвен за тях психически, емоционално и духовно. За всяка награда, която човек получава на Земята, за да може да я задържи и да й се наслади, трябва да е подготвен, а подготовката на душата е най-важна. По-горе говорихме, че колкото повече човек се идентифицира с неща извън себе си, толко повече може да пострада. Поговорката говори, че трябва да си подготвен да се разделиш бързо с всяко нещо получено наготово, както и да не бързаш веднага да променяш досегашния си начин на живот.

 „Ако попът се напива, народът не изтрезнява”. Тази поговорка показва директната връзка между морала водачите и морала на водените от тях. Има съвсем директна и енергийна връзка между морала и съдбата на водачите и ръководителите, и тези на подчинените. Каквато карма и мисловен модел има ръководителят, такива стават и на ръководените от него.   

„Като се прекатури колата – пътища много”. Като се объркат нещата – пътища много. Колата представлява досегашния живот на човек. Живота, който си е изградил. Това е някакъв установен ред, но също така и вкарване в рамки, релси на живота и в известен смисъл окови. Много трудно човек сам може да излезе от тези рамки. Да се прекатури колата означава тотално де се преобърне живота на човека. След като стария живот вече го няма той е освободен от рамките и има множество варианти да продължи напред – пътища много.  Когато се обърне колата и объркат нещата, човек се усеща, че е имало други пътища, по които е можел да тръгне, за да не стане така. Така че прекатурването на колата е една нова възможност за промяна. Всяка неприятност ни развива, а не е пречка

„Боли го зъб, та куцае типична поговорка, която служи за обяснение на човеките отношения и по-доброто разбиране между хората. Да те боли зъб, а да куцаш означава, че имаш един проблем за решаване, едни желания за изпълнение, но понеже не можеш да ги постигнеш, то показваш пред света други проблеми и други желания. Съпруг е недоволен от сексуалния живот със съпругата си, но понеже го е срам да говори с нея за това прави скандал за пресолена манджа.

„Гдето иглата, там и конеца”. Не може да се шие само с игла, не може да се шие само с конец. Тази поговорка може да се изрази и с „където е кръчмата, там е и кръчмаря”, „където е училището, там е и учителя”, „където е умът, там е и душата”. Иглата е символ на това, което ни води, на остротата на ума, конците и шитото с тях са делата, които извършваме. По-широко погледнато всеки човек има нещо, по което се води. Това може да е водеща мисъл, може да е друг „по-пробивен” човек.  Трябва да открием по какво се води човек, за да разберем какъв е.

„Всяко чудо за три днипоказва преходността на човешката памет и лесното изместване на фокуса на интересите.

„В мътна вода лесно се лови риба” говори за това, че при създаден хаос, резки промени и обърквания много малко хора могат да запазят присъствието на духа. Повечето изпадат на нивото на Низшия Аз и започват да мислят единствено за физическото си и материално оцеляване. Припомнянето на тази поговорка спомага да бъдем уловени по-трудно, както и да възприемем резките промени доста по-спокойно и дори като една нова възможност да уловим нещо или да развием нещо.

„Кажат ли на едно куче ” бясно е” то и да не е, ще побеснее”. За какъвто те нарочат, такъв ставаш. За какъвто те мислят и какъвто те наричат, такъв ставаш. Това е особено видно в семейството. Родителите обвиняват детето си в нещо, че е буйно или че не слуша и след време то наистина става буйно.

 [1] „Психоанализа”, Чарлз Бренър.

Comments

No Responses to “Символизмът На Поговорките. Част II от Използване На Символи За Въздействие Върху Несъзнаваното”

  1. Орлин Баев
    June 29th, 2010 @ 9:49 am

    Хубави разсъждения и много точни!

    Според когнитивната наука в основата на метафорите на поговорките стои аналогията. Аналогията се изучава експериментално – в НБУ в София има такава експериментална група. Аналогията представлява пренасяне на дълбинни понятийни връзки между ядрените смислови структури на сравняваните същности и процеси. Добрата метафора въздейства бързо, директно и автоматично, през описаното по-горе първично мислене. То е процесирано паралелно, многоканално, до голяма степен несъзнавано и интуитивно/ автоматично!

    На по-глобално ниво, метафорите черпят от колективното несъзнавано и отново заобикалят серийната едноканална логика…

    Поздрави: Орлин :)

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field
  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация
  • ------------------------