РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

„Сам да се вържеш на колче в полето”. Его заблуди и методи за отклоняване на човек от пътя

Posted on | June 23, 2010 | No Comments

Срещали сте по полето коне и магарета вързани на кол. Те не могат да идат другаде освен около кръга, който им позволява въжето. Някои използват пранги като средство за спъване на конете. Какво е общото между спънатия човек и спънатия кон? Господарят на спънатия кон се грижи коня да не го въведе в неприятности и да не му избяга. Иска коня да е под контрол и затова го спъва или връзва за колче.
Спънатият човек се връзва сам на колче в полето на живота. Ограничава сам своята подвижност, защото това може да заплашва сигурността му или по-скоро сигурността на родителите му и наложения семеен модел (е, срещат се и друг тип родители…..ама малко). Ако като дете родителите са стожери на жизнения модел, то като порасне човек несъзнавано сам става негов стожер. Той си мисли, че върши напредничави и хубави неща, но по същество повтаря модела. Родителите са събирали мебели, парички, струпали са къщичка, за да подисгурят сигурността на бъдещето и запазването на мисловния модел, а порасналото дете си мисли, че е излязло от него и прави „по-добри” неща. Порасналото дете се занимава с духовно развитие. Кефи се на духовното развитие и мисълта за него го опива все едно е пръв новатор в семейната среда. Но то залага върху духовното развитие същите надежди като родителите: да подсигури сигурността и спокойствието на душата си, да се предпази от болести и неприятности, да предопредели бъдещето си по начин, който то иска. Да, ама същия модел на мислене предопределя същите резултати и порасналото дете си вика „о Боже, що така стана”.

Съществуващите мисловни модели, или както някои го наричат „родовата карма”, се грижат за животеца и за сигурността си. И ако вие мислите за бъдещето и подсигуряване на сигурността в него, то това не го мислите вие, да, не го мислите вие, а това е работа на закостенял мисловен модел, който се грижи да просъществува и пребъде. Моделът използва логиката и планирането, за да върже човека на колче и да му позволи да шава само в безопасния район. За модела всяко различно и неразбираемо нещо е опасно, защото излиза извън „азбучник”-а и може да подкопае сигурността му.

Планирането на личния живот, духовния живот (тоз месец таз чакра отваряме, следващия другата, а след 6 месеца да съм 50% по-добър) е средството на мисловния модел да държи човек на повод и да не му позволява да се променя. Ама нали уж човека планира и си поставя цели с цел духовно развитие? Нееее, всяко планира базирано на дълго логическо мислене и „честна самопреценка” е отражение на застиналия мисловен модел, който лесно няма да се даде.

Да планираш личностното си бъдеще е да си определиш един-единствен вариант на развитие и да се оставиш сляп за възникващите във времето по-добри и по-истински варианти. Освен закостенялостта планирането е источник и на егаси стреса (това прозвуча като Егаси Костов :) ), защото си прилепнал към едиствения вариант и изменянето му те стресира или по-точно стресира мисловния модел, а той ти го връща двойно, за да те върне при колчето.

Това планиране оказва влияние не само на действията на човека в околния свят, но и на вътрешния му живот. „Азбучник”-а му казва какво да чувства. Ако то е в линия с планираното, той ще чувства властоподдържаните чувства, ако чувствата са извън него, или ще ги фалшифицира, или въобще ще ги потисне.

Ако си мислим, че като планираме себе си осигуряваме по-добро бъдеще, грешим. Осигуряваме по-добро бъдеще на закостенялостта. За да намерим пътя, си трябва да се откъснем от колчето и да избягаме в полето, или гората…или където и да е.

Допълнителни мисли за планирането в статия Задачи, които всеки човек има на Земята

Comments

No Responses to “„Сам да се вържеш на колче в полето”. Его заблуди и методи за отклоняване на човек от пътя”

  1. Никола Дамянов
    June 24th, 2010 @ 9:59 am

    Споделените ти мисли тук, кореспондират и с мненията ти в Портала – твоята тема “Относно поставянето на цели”. С две думи разглеждаш поставянето на цели независимо материални или духовни ( цитирам – “Целта на максималното духовно развитие е не по-малко опасна от целта да си купиш ферари.”) са еднакво опасни. Тук пък доразвиваш тезата си, че поставянето на цели е своеобразно автозавързване за колче (себеограничаване,спъване!)
    Принципно си прав! На практика така се получава… :)
    Но,… задал ли си си въпроса, защо така се получава?
    Причината са две:
    1-во. Хората изпадат в крайности и си поставят неразумни (от там нереални!) цели, на които след това робуват.
    2-ро. Хората се придържат към максимата “Целта оправдава средствата”, което е изключително пагубно за всеки, който си поставя някакви цели.

    Ако се “изчистят” тези две неща, навярно проблеми с целите (задръстване, блокиране, спъване, изкривявания) не би имало. :)

    А … “изчистването” е … ЕЛЕМЕНТАРНО! (помисли и ще се убедиш сам!)

  2. Никола Дамянов
    June 24th, 2010 @ 10:10 am

    Редактирай, ако можеш ““Целта определя средствата” с “Целта оправдава средствата”.
    Блога има ли опция за “предварителен преглед” или поправка на мнение? Аз не намерих такава…

  3. bojoz
    June 25th, 2010 @ 8:03 am

    Мисля, че трябва да се регистрираш в wordpress-а и тогава ще можеш да редактираш коментарите си.

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field
  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация
  • ------------------------