РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Защо знанието носи страдание и как…..

Posted on | August 9, 2014 | No Comments

 

Добре, сега ще се запитате защо ни е необходимо да говорим за знанието. Честно казано знанието е нещо безмислено и няма никаква практическа полза от него. Е, сега не се изправяйте на нокти. Знанието може да е много полезно, но почти всички ние живеем по начин, така че всяко наше знание е безмислено…..

В Еклесиаста се казва, че знанието носи страдание. Ценна книга. Знанието носи страдание, защото не можем да го приложим на практика. Ето аз знам, че е вредно да се пие алкохол. Но просто знам, а не мога да се спра да пия алкохол. А знанието, че алкохолът е вреден (уж) ми носи страдание, защото не мога да го спра. Хем знам, че е вреден, хем го пия, хем страдам от това.

Знам, че еди-каква си работа ще е полезна за мен. Не мога да се доредя до нея. Знам какво правителство ще е полезно за народа, няма такова в момента. Знам каква тъща бих искал, е, оставам само с исканията си.

И ето. Срещу знанията ни се изправят две неща. Нашата неспособност да ги приложим на практика и реалността, която ги прави невъзможно да бъдат приложени на практика….все още правителството не зависи от мен.

Излиза, че тези знания са абсолютно безмислени и носят само страдания. Добре, сега ще кажете, че като знаем тези неща можем да се борим. Да се борим срещу правителството, жените да се върнат към минижупа и т.н.

Доста добър аргумент, но го усещам като не истински. Хората казват „да започнем да се борим“. Тук е ключовото положение. Ако досега не сме започнали, няма как да се борим. А ако сме се борили и досега нищо не сме постигнали, няма как да успеем.

Не, това не е софизъм! Целият свят се бори хилядолетия наред и все остава нещо, което да бъде преборено. От една страна това ни подтиква към живот, а от друга страна аз се замислям.

Знаем, че трябва да се борим. Знанието носи страдание. А грешното знание носи огромно страдание.За някои хора е присъщо да се борят. И хомогенизираното общество крещи БОРБА. За други хора е вредно да се борят. Ще отида по-далече: така както са нужни героите, толкова ценни са и предателите.

Да предадеш една безмислена кауза е от най-смислените неща на света. Да предадеш една война срещу малтретран народ е духовно възвисяващо дори и собствената ти страна да те вкара в затвора. Искам да предавам. Искам да предам всички продажни политици, фалшиви духовници и измамни съпруги.

Борбата обаче е тихо нещо. Може да гърми и да трещи, но борещите са тихи. Тези, които крещят за борба, те най-малко могат да се борят. Лаещото куче не хапе. Искащият да се бори действа. На каквато и да е цена.

Знанието носи страдание единствено, ако НЕ е приложено на практика. Знаеш, че трябва да се бориш. Започваш да се бориш. Всичко останало е излюзия и гърголещи преживявание пред телевизора, когато се показваме на велики пред децата…..Вместо да защитим децата си.

Тук е важно да разбререм, че борбата няма край. Леко ви бъзнах, че е безмислена. Доста хора се усещат така като разберат, че няма край. Да, борбата няма край. Еволюцията няма край. Поне обозрим. Ако умрем, нашите деца ще ни продължат. Каквито и да са.

Знанието носи страдание.

Да, носи, защото нищо не правим. Защото сме се завили в черупките си и мислим, че в тях е безопасно, а всеки удар на съдбата може да ги разбие.

Имаме избор.

Да се възползваме от знанието си или да го превърнем в страдание.

Category: Духовно развитие

Comments

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field

  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация

  • ------------------------