Злото съществува, защото е отхвърлено от доброто
Posted on | June 3, 2012 | 2 Comments
Хората са различни. Различни по всичко. По физически и психични характеристики. Обществото и семейството се опитват да ни направят еднакви, но няма как напълно да успеят. Ние сме различни и няма защо да се заблуждаваме, че си приличаме, че сме еднакви. Дори, когато ни изглежда да сме еднакви, просто не виждаме различията.
Затова всеки човек има различна съдба и не просто има различна съдба, а може да очаква да му се случват неща, които са си негови неща, които му идват, защото е точно такъв, какъвто е, а той е различен от другите и затова не може да получи нещо, което принадлежи на съседа му, колкото и да му се иска.
Опитите да се живее животът на другите може единствено да доведе до пропилян живот. Всеки трябва да се съобразява със своите особености. Всеки трябва да търси в околния свят своето значение. Нещо, което ни се случва може да има някакво значение за другите, но то има уникално значение за нас и докато не открием това уникално значение ще се лутаме.
Всяко знание, учение, теория, практика са безмислени, ако не открием в тях собственото си уникално значение, което те имат за нас. Няма какво да се лъжем. Ние си имаме собствена гледна точка, собствени усещания, които са уникални и това е важно за нас и това не е егоизъм.
Човешкото разбиране за егоизъм също е една заблуда. Смятаме, че някой е егоист, защото не се съобразява и грижи за другите. Всъщност, егоизъм е да се иска или да се очаква някой да се съобразява и грижи за другите. Човекът е склонен да се крие зад гърба на другите. Така зад егоизма се крие и опит да прехвърлиш отговорността за себе си на някой друг.
А пък като прехвърляш отговорността за себе си на другите, се губи свободната ти воля. Защото твоята свободна воля е лична и уникална. Точно като теб и твоята отговорност за теб. Дори някой друг да поеме отговорността за теб ще ти направи мечешка услуга. Ще живееш неговия живот, не своя.
Приемаш машинално съвет – губиш част от свободната си воля. Приемаш да живееш като родителите си – губиш част от свободната си воля. Приемаш автоматично някое учение или знание, колкото и да е добро – губиш част от свободната си воля. Оставяш се да живееш живот удобен на другите заради материални интереси – губиш част от свободната си воля. Приемаш да вярваш в нещо, за да го противопоставяш на друго нещо – губиш цялата си свободна воля.
Човекът е дошъл на света, за да живее по два закона. По своята свободна воля и по природата на Вселената. Да, свободната воля е закон. Закон, по който трябва да се живее, защото всеки човек е дошъл на този свят със своите уникални възможности, за да изживее свой уникален живот и затова му е дадена свободната воля и затова е закон, защото само така ще е в хармония със Вселената.
Животът по свободната воля и уникалността на всеки човек му дават възможност да даде на света своя уникален дар, за което е и дошъл на този свят. Колкото повече човек не живее по свободната си воля, толкова повече се сблъсква с твърдостта на Вселенските закони. Липсата на хармония не прощава.
Колкото е по-голяма липсата на хармония, толкова повече трудности и страдания посрещат човека. Всичко това цели да го върне на пътя, да му напомни неговата уникалност, да му помогне да изживее своя уникален живот. Всичко това, защото човек е отхвърлил свободната си воля, отхвърлил е това, което е добро за него за да го замести с доброто за другите, което си е въобразил, че е добро за него.
Така всичко, което е добро за него, което е отхвърлил, той окичва със звучното име „зло”, за да направи още едно обобщение, което му помага да избяга от себе си, от отговорността към себе си. Човекът сам си налага злото, сам се въдворява в затвора, който сам си е създал в името на илюзията за добро. Илюзия, която не прощава, защото е само в неговия ум, но не и в хармония с Вселената.
Единствено така в тази Вселена, където няма зло, може да съществува злото под формата на отхвърлено добро.
Comments
2 Responses to “Злото съществува, защото е отхвърлено от доброто”
Leave a Reply
June 8th, 2012 @ 6:18 pm
Един мъдрец казва, че човек винаги трябва да носи в джоба си две листчета. На едното пише “аз съм само прах и пепел”, а на другото – “този свят е създаден специално за мен”. Номерът е да знаеш кога кое листче да извадиш и прочетеш.
June 8th, 2012 @ 7:07 pm
ха ха, това много ми хареса