Връзката на развитието на човека с отношението му към времето

Posted on | October 27, 2011 | No Comments

Преди век и нещо в Париж се състояла сказка на тема “Използване
на математиката при кроенето на дрехи”. Оназ вечер в залата се били събрали
всички знаменитости на Парижката мода очаквайки да бъдат обогатени с нещо
полезно. Лекторът се изправил пред аудиторията, прокашлял се и започнал: „Нека
за удобство да приемем, че човешкото тяло представлява идеална сфера”….

Една от функциите на човешкото несъзнавано и механизма за оцеляване е обобщаването. Колкото по-обобщено е нещо, толкова е по-абстрактно и по-лесно пригодимо към вътрешните на всеки човек нагласи и настроения. Всеки си изгражда своите въздушни кули. За съжаление обобщаване има неудобството да отразява нереално действителността. Понякога драстично нереално.

Отношението към времето автоматично след някоя възраст попада под изкривяването на обобщаването. Не само отделните хора, а цели народи имат специфични обобщения относно времето. В Сицилия, например, нямат глаголи за бъдеще време. За тях бъдещето не съществува. Всичко се изчерпва с настоящето и миналото.

Южните народи имат тенденция да се съсредоточават върху миналото. Те трудно планират бъдещето, бавни са, хаотични изглеждат за северните народи. Северните живеят предимно за бъдещето, постоянно са под напрежение и стрес какво да направят, за да получат някакви ползи в бъдещето.

Религиите също оказват влияние. При протестантите идеята, че колкото повече работиш, повече успяваш, ги кара да живеят в бъдещето. При католиците не е така. Явно при срещата на двама човека модалността на срещата ще зависи и от това, къде във времето живеят. Ако не се срещнат някъде, няма да се разберат. Това е основно културологично различие.

От духовна гледна точка бъдещето е горната част на тялото, а миналото е долната. Те се обединяват и хармонизират от средната част на тялото, която не е центъра на тежестта, а сърцето. Пета чакра.

Човек „сваля” бъдещето от горните чакри и го реализира на земята през долните. От бъдещето той получава висшите идеи и емоции, които през любовта (сърцето) трябва да материализира на земята. Висшата хармония е един непрестанен процес на съвместна работа на духовното и земното осъществаващ се с помощта на любовта.

Животът в любовта, или животът в настоящето ни позволява да преобразуваме бъдещето в минало. Да творим висшето на земята. Усещането за време е дадено, за да усещаме как изживяваме живота си, а животът е процес на преход през състояние. Множество процеси, всеки от които може да бъде секунда, минута, час, година и най-големият процес – човешкият живот.

Всяко от тези състояния трябва да се завърши по Висшата идея. Ние получаваме началния заряд и ресурси от висшите светове и трябва да ги претворим на земята натрупвайки опит. В този смисъл времето е средството за натрупване на еволюционен опит, който е същността на съществуването ни и напълно го осмисля, а при хармония носи максимално удовлетворение.

Ние получаваме своите задачи и всяко бягство от тях е загуба на време, загуба на опит. Заблудите на обобщените изкривени представи за времето работят само за себе си и ни лишават от време. Лишаваме се от същественото, за да циклим върху несъщественото. Мислим си, че по-добре от живота знаем какво е време. Но всичко това е довреме.

РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Връзката на развитието на човека с отношението му към времето

Comments

Най-ново

Категории

Архив

__

Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

ВРЪЗКИ/Blogroll

Търсене