РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

СЕКСИЗМЪТ И СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО

Posted on | March 22, 2011 | 5 Comments

Моля, ако преценявате, че сте имали множество разочарования с противоположния пол, не четете това. Изложението представлява поглед от философска гледна точка и изводите му може да са стресиращи за някои хора.

По официално определение сексизмът или половата дискриминация е проява на омраза,отхвърляне, дискриминация към хората заради половата им принадлежност, предопределяне на социалната им роля, сексуалната проява и правната свобода. Такова е и изтъкването, че един пол е по-висш от другия (мъжки или женски) и че човек принадлежащ към един пол не може да си позволи да има някоя от характеристиките на другия.

Сексизмът е свързан, както с предубеждения, така и с обществената нагласа, която може да бъде официална или скрита в народопсихологията. Дори, ако официално в обществото сексизмът да се заклеймява, то той може да съществува в семейството или групата.

Борбата със сексизма е рожба на нашето време като се смята, че в предишните векове хората безропотно са приемали своята роля наложена от половата им принадлежност. По същия начин в част от мюсюлманския свят има навици и обичаи, които на западния човек изглеждат като безропотно понасян сексизъм, макар че самите жени там да твърдят, че този модел ги удовлетворява.

Можем да направим паралел и с индианските затворени общества в Южна Америка. Изследователите от 60-те години на миналия век описва общество, в които всички живеят заедно, често в една голяма колиба, без да имат формални правила за брак и съвместно съжителство. Когато момичето стане на 13-14 години, то по желание може да встъпи в съвместно съжителство с мъж, а след време да се раздели с него и да се събере с друг мъж. Докато момичетата остават в своето семейтсво и помагат на родителите си, момчетата, когато станат на 13-14 години, вече не са част от своето семейство, а са под прякото ръководство на вожда на племето. Те се занимават с неща, които са надсемейни, свързани с въпроси на цялото общество, духовния му живот и т.н.

Няма нищо скрито в сексуалния живот в тези общества. Никой не се притеснява от нищо и сексуалността, и нейното изразяване са напълно лишени от предубеждения и предрасъдъци. Има определено разделение на отговорностите и правата на двата пола, но и двата пола изглеждат напълно щастливи от това. Въпреки разделението мъжете се грижат изключително добре за жените си и ги обсипват с внимание. Съжителството на мъжа и жената не ги задължава с нищо и поради това приемането на ролите е изключително доброволно като съжителството може да бъде прекратено, когато то престане да удовлетворява партньорите. Ролите са разпределени съобразно това кой пол за каква дейност е по-добре устроен. Хората са щастливи.

Ако направим паралел със съвременната цивилизация, то виждаме две основни характеристики на тези общества. Първо, всеки пол зачита особеностите на другия пол и е удовлетворен от самия себе си. Второ, липсват предубежденията и предрасъдъците особено в сексуалността, която за всички общества е в основата на семейното съжителство. Под сексуалнот тук разбираме не само сексуалния живот, но и отношението и възприемането на другия пол. Никой не би карал някого от другия пол да прави нещо, което той не е съгласен или удовлетворен да прави.

Интересно е да се отбележи, че на нас в съвременното западно общество, би ни изглеждало, че в тези индиански племена има сексизъм заради преопределените от пола роли на хората. Въпреки че тези роли ги удовлетворяват и на тяхна база са щастливи. Ние казваме сексизъм, а индианците са щастливи така. Бихме казали и че са малко образовани, изостанали и т.н.

От друга страна в нашето общество ние се борим със сексизма, а сме все по-малко удовлетворени от общуването си с другия пол. Изниква въпросът защо е така. Така е заради обратния сексизъм или по-точно заради израждането на борбата със сексизма.

Обратният сексизъм стига до там, че да иска двата пола да са абсолютно еднакви и дотам, че да порицава тези, които използват нормалните характеристики на пола си в обществото. Например, говори се много за това, че процентът на жените в политиката и бизнеса е малък и това трябва да се коригира. Но как да стане това?! Дори само от гледна точка на тестостерона мъжете много по-лесно могат да завоюват позиции в политиката и бизнеса. За да се изравни броя на жените и мъжете в политиката, то трябва мъжете да спрат да изразяват себе си, да ограничават себе си. И как да стане това? Като им се дават медикаменти за потискане на тестостерона?! Или да даваме на жените медикаменти за повишаване на тестостерона?!

Същото се говори за това, че мъжете като процент са малко в обучаващия персонал в детските градини, не че мъжете са се юрнали да работят там. Пак идва въпроса за тестостерона.

Въобще в съвременното общество като част от сексизма наблюдаваме неуважение към другия пол, но и неуважение към собствения пол. Пак като част от манията за уеднаквяване на изразяването на двата пола.

Неуважението към собствения пол се проявява при жените в потискане на нормалното желание за майчинство в името на кариерата или просто в името на „свободен” живот или поне, както се разбира „свободният” живот: без деца и семейство.

При мъжете неуважението към собствения пол се проявява като попадане в капана на модела на „истинския мъж”, който трябва да е нежен, когато трябва и твърд когато трябва, чувствителен, когато трябва и устойчив, когато трябва. Друг е въпросът, че истински мъж просто не съществува. Това е образ изтъкан от предрасъдъци и предубеждения.

Ние се опитваме да придобием характеристиките на другия пол, а забравяме да изразяваме и използваме собствените си характеристики.

Просто мъжете и жените са различни, половете са различни. Хормоните са различни. Ако искаме да имаме деца, то трябва да се оставим да сме различни. Иначе хомо сапиенс ще изчезне като непригоден вследствие на естествения отбор.

От философска гледна точка Цялата Природа е изтъкана вследствие взаимодействието на мъжкото и женското начало. Дуализмът и противопоставянето на мъжкото и женското позволяват този свят да съществува. Всеки опит едното да стане другото означава загуба на жизненост.

Жената трябва да приеме ролята си на майка, защото никой друг не може да я замени в това. Не става въпрос само за физическото раждане, а и за връзката и взаимодействията с децата. Мъжът трябва да приеме ролята си на баща и то не само във физически, а и във духовен смисъл.

Търсенето на истински мъж е сексизъм. Това е поддаване на предрасъдъци и заблуди, които отричат правото на мъжа да бъде мъж. След като не може да се намери този фалшив идеал, защото такъв просто няма, търсенето на истинския мъж води до обикновено мъжемразство.

Поддаването на мъжа на ролята на „истински мъж” е авто-сексизъм и води точно до повишаване на агресията към жените и инстинктивни опити за нейното ограничаване и до женомразство.

Също така образът на „истинският мъж” се използва, както за изявяване на материални претенции към мъжа, така и за по-лесното продаване на различни стоки и услуги. Образът на „свободната” жена се използва за продаване на огромно количество стоки и услуги. Тоест и двата са безкрайно манипулативни и сексистки.

Според източните учения съвършенство се постига, когато мъжкото и женското се съединят за постигане на едно по-висше състояние. Може би това са постигнали в цитираните индиански общества. Дали нашето общество върви към съвършенство?!

Comments

5 Responses to “СЕКСИЗМЪТ И СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО”

  1. az
    March 29th, 2011 @ 10:53 am

    Ако една жена не чувства нуждата да има деца, нима нарочно потиска пола си? Или ако мъж желае дете, за което да се грижи главно само той? Смятам, че статията е откъслячно сексистка сама по себе си…

  2. bojoz
    March 29th, 2011 @ 12:56 pm

    Моля не проектирайте евентуална вина върху статията :)

    Казва се, че “Неуважението към собствения пол се проявява при жените в потискане на нормалното желание за майчинство в името на кариерата или просто в името на „свободен” живот или поне, както се разбира „свободният” живот: без деца и семейство”.

    Което не означава, че всяка жена без дете е потиснала майчинството си. Жената може и да е 16-годишна например или по различни други причини :)

  3. Zdravka
    April 23rd, 2011 @ 6:53 am

    Но защо семейството като институция изчезва не само у нас, а се налага неангажиращото съжителство? Нима и тази свобода прави двойката по-щастлива и сигурна?Въпросът не е в “неуважението към собствения пол”,както се изразявате.Според мен въпросът е в налагането на изкуственни норми на поведение , които подхранват илюзията за “модерност” и “съвременност”. От една страна изискванията на живота, а от друга страна, невъзможността на половете да се справят с новите критерии за просперитет в материалния ни живот.Пак егоцентризмът ми се струва е в основата на човешкото поведение.Имам предвид западния модел на иконимически живот.Така мисля.

  4. Гоцо
    May 7th, 2011 @ 9:41 pm

    Не мога да преценя дали е достатъчно обективно изказаното мнение. Може би има какво да се допълни още… Но съм съгласен с постановките.
    Бих допълнил само, по-скоро една аналогия да направя м/у половете и расите. Запада стигна до там че отрича расите!!! От див расизъм, отиват в другата крайност – “няма разлика м/у расите”.

  5. Гоцо
    May 7th, 2011 @ 9:44 pm

    Дано да дойде по-скоро времето в което ще кажат – “Няма разлика м/у религия и наука!” Това именно ще е обединението на половете – хармония м/у чувство и мисъл.

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field
  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация
  • ------------------------