РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Градска история

Posted on | February 25, 2011 | No Comments

   Петър вървеше безгрижно по улицата, когато от близкия партиен клуб изскочи един партиен деец и го захапа по врата. Петър се изненада и главата му затрепери от тикове, което беше резултат хем на изненадата, хем на засегнатите жили.

   В поликлиниката лекарят го превързваше след обилната дезинфекция и цъкаше с език:

   - Тези партийни дейци са ги пуснали навсякъде напоследък, а отстрелът им е забранен. Няма справедливост вече в този свят.

   Петър кимна с глава, но веднъж, защото раната го защрака.

   - Върви си човек по улицата и си мисли, че има право да е там, но изскача опасен звяр и какво може да направиш? Нищо. Не можеш да се защитиш. Едни ръце имаш само, а отстрелът на партийни дейци е още забранен.

   Петър забрави за болката и пак кимна с глава, а болката се обади, защрака го и го накара да направи кисела физиономия. Лекарят се обиди като помисли, че пациента не е доволен и му даде само три дена болнични. Петър си взе болничния от сестрата, излезе на улицата и дълго време гледа поликлиниката като поскърцваше със зъби, но гледаше на една страна, защото лекарят от притеснения за това колко гаден е света му беше стегнал прекалено силно превръзката.

   Прибра се вкъщи и се скара с жена си, защото нямаше на кой да си го изкара. Малко е справедливостта в този свят. После пък жената му вдигна скандал, че му е малка заплатата и е несправедливо съседката да се ветрее по улицата със френско манто, а на нея вятърът да й влиза под българското шлиферче. Петър я ухапа по врата.

   След няколко дена ухапа автомонтьора, защото беше платил за масло пълна синтетика, а му сложиха полусинтетика. Остави автомонтьора да ближе раните си, но на излизане от автосервиза го ухапа детето на автомонтьора. По прасеца, защото не можа да стигне врата му.

   След няколко седмици копнеещи за справедливост граждани се тълпяха на опашки пред стоматологичните кабинети. Едни, за да им бъдат изострени зъбите и сложени по-здрави и дълги импланти, а други, за да им бъдат заменени зъбите останали във врата на някой по-лош от тях съгражданин.

   Дълги колони автомобили се редяха на изходите на града. Изнасящите се от града граждани се бяха оказали с най-слаби зъби и най-неспособни да защитят справедливостта. Зад тях остана само града. Град, който вие да бъде сложен на къс повод с нашийник със бодли от вътрешната страна.

Category: Всички Статии, Разкази
Tags: >

Comments

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field

  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация

  • ------------------------