РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Оптимизмът като самозаблуда

Posted on | January 12, 2011 | 3 Comments

В наше време ние приемаме определени качества за положителни, а други за отрицателни. Може би желанието за сигурност ни кара да се привързваме към твърдото определяне на двойките противоположности.

Животът постоянно опровергава тези твърди предпочитания. Чаша студена вода е прекрасна в зноен летен ден и ужасна при минус десет градуса. Опитваме се да мислим, че качествата на човешкия характер са далеч по-висши и не могат да се приравнят към усещанията на тялото, но пък никой не знае къде свършва тялото и къде започва мисълта.

За мисълта се чудим дали тя е първична или чувството е първично. Могат да внушат на човек, че докосват ръката му с цигара, а да я докоснат с молив. Въпреки това на ръката му се появява мехур от изгаряне. Излиза, че не самото усещане ни въздейства, а начина, по който го възприемаме мислено. Начина, по който си го представяме.

Начинът, по който си представяме действителността пък ще определи адекватността на реакцията ни към нея. Оптимизмът е начин на въприемане на действителността, при който ние самоволно решаваме да очакваме благоприятен изход без той директно да следва от събраната информация. Всички изходи изглеждат еднакво вероятни, но ние решаваме, че благоприятният ще е нашият. Например, питаме се дали България ще се „оправи” и решаваме отимистично, че ще се „оправи”, без да имаме налице гарантиращите за това признаци.

Това говори доста за състоянието на човека оптимист. Какво прави човекът оптимист? Казва си, че нещо ще се оправи в положителна за него посока, взема това решение и го приема за вярно. Съответно спира всякакви действия, които активно би предприел, за да постигне желания резултат.

Така оптимизмът се използва за претупване на работата, при нежелание на човек да се занимава с определен проблем и т.н. Има го и другият вариант. Човек действа и повтаря до безкрай едни и същи действия, без да получи очаквания резултат, но той е оптимист и продължава. В този случай човек не може да си представи, че греши, не може да понася и приема грешките си или просто не може да си позволи да поиска помощ от приятел.

Третият вариант е човек да работи по въпроса, за който е оптимист и накрая да успее. Но това вече не е оптимизъм. Човекът просто знае, че ще успее и това просто се проявява в действителността. Знае как да се мобилизира, така че да успее, а това също не е оптимизъм, а дългогодишно развитие.

Затова можем да прерагледаме представите си за оптимизма като добро качество и да се запитаме дали пък не е всъщност вреден…

Дневник на промените

Все още никой не е предоставил коментар, който да представлява мнение заслущаващо да бъде отразено в статията. Вие може да сте първи в това :)

Comments

3 Responses to “Оптимизмът като самозаблуда”

  1. Нина Димитрова
    January 13th, 2011 @ 4:41 am

    Оптимизмът клони в сферата на вярванията. Истинската вяра е нещо друго. Вярванията, в реалност, са самозаблуда. Вярата подразбира качества, които се придобиват чрез самовъзпитание.
    “…но пък никой не знае къде свършва тялото и къде започва мисълта.” Не знаем, защото не познаваме истинската си същност и не проумяваме идеята да сме и тяло, и душа, и дух. В едно неделимо цялостно проявление.

    Колкото до полярностите… Всичко е полярност. Важното е да не я отричаме, а да работим с нея. Точно желанието ни да не се променяме, желанието за статукво, води до поява на вярванията. Тук си прав. Но желанието за не-промяна е вид смърт. В края на краищата ще се променим (всичко се променя), но под външно влияние, което сме си го предизвикали сами. И несъзнателно ще работим с полярността. Това е като машинка, работеща без масло. Машинката просто ще пострада. И “смазването” не може да е от вярванията. “Смазването” може да стане само от вярата.

    Само че – ние се учим. И оптимизмът си остава нужен. Като част от пътечката. Пътечката на проумяването и будността.

  2. Plam
    January 13th, 2011 @ 10:27 pm

    Човек, който “просто знае че ще успее” е оптимист. Определението за оптимист е “човек, който е склонен да вярва в благоприятния резултат”, без значение дали практически прави или неправи нещо за постигането на този резултат. Освен това, само на база на собствените си действия, той няма как да бъде сигурен в благоприятното за него развитие. Винаги присъстват, независими от човека, външни фактори, които могат да повлияят. Понякога вероятността това да се случи е много малка, но никога не е нулева. Съответно човек, който вярва(“просто знае”) че ще успее, въпреки ненулевата вероятност някакво събитие да му попречи, е оптимист.

  3. galia gavazova
    January 25th, 2011 @ 7:55 pm

    ima ne6ta, koito prosto se slu4vat i takiva, koito kolkoto i da se napavame prosto ne stavat. Mai e po-zdravoslovno da go davame po-krotko, z6toto patiat ni e na4ertan s punktir o6te predi da se rodim. A si mislia, 4e i edin jivot ne stiga, taka 4e spokoino. Ne vajno dali si optimist, ili pesimist. Po-skoro e dobre da se stremim kam balansa i estestveno da se pridarjame v deistviata kam osnovnite moralni tzennosti, i ne naposledno miasto da mislim dobro za vsiako jivo sa6testvo na Zemiata.

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field
  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация
  • ------------------------