РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Да направим всичко чрез правене на нищо

Posted on | December 31, 2010 | 8 Comments

“Животът се живее така, както сам се изживява”
Лао Дзъ

 

Група ентусиасти отишли при един Гуру и му задали въпроса:

- Пресветли, какво да правим, за да станем като теб?

Пресветлият отговорил:

- Нищо!

Хората го запитали още няколко пъти невярващи на ушите си. После се повъртяли наоколо и си заминали.

Това може и да е притча, но носи в себе си много истина за живота на всеки човек. Животът на всеки човек е като самия човек. Той е уникален и не може да бъде сложен в рамка. Ние не можем да станем точно като този Гуру, защото ние не сме него.

Учените отдавна изследват снежинките и се опитват да намерят две еднакви. След години изследвания и несигурност в резултатите един от тях обяснява различието между всеки две снежинки по следния начин. Всяка снежинка има свой собствен път от небето до земята. Минава собствена траектория, сблъсква се с други снежинки, търпи своите пориви на вятъра и всичко това я прави уникална.

Всеки човек има собствен път от раждането до смъртта. Има собствена история и собствена същност. Собствени родители, собствени условия, собствени дрехи и собствена ДНК. Поради това всеки човек може да постигне всичко в живота си и най-вече щастие, когато успее да постигне своята собствена същност.

Това става по един единствен начин. Когато спрем да правим нещата, които ни отдалечават от нашата същност. Нашата същност е нещо, което съществува само по себе си, а наслагванията в нашите мисли и убеждения ни отдалечават от нея. Едно от начините да си помогнем е да не правим абсолютно нищо, за да заприличаме на другите.

Да не правим съвсем нищо, от нещата, които правим с цел  да заприличаме на другите.

Целият ни живот от малки деца е прорязан от желанието ни да приличаме на другите. Да приличаме на мама и тате, на съучениците от класа, да приличаме на известен актьор или певец, да станем като нашите герои или поне като тези, които обществото е обявило за герои.

Искаме да имаме къщата на съседа, модната фризура на колежката, парите и известността на политик. Гледаме по цял ден телевизия и ни се иска да живеем живота на другите. Така губим собствената си същност зад пластовете желания и предубеждения.

Хората са наистина съставени от пластове като люспите на лука. Тези пластове са техните желания, страхове и предубеждения. Под тях истинската им същност е недостижима. Можем да увием диамант в един слой тиксо. Той все пак се вижда замъглено. Когато го увием в няколко слоя тиксо, диамантът вече не се вижда и никой не може да предположи, че в малката омотана топчица има диамант.

Основното в тези слоеве е желанието, страстта и действията, които карат човек да се стреми да заприлича на другите. Не осъзнаваме, че всеки от нас е уникална снежинка, която има свой път и че ако се опитваме да следваме пътя на другите, то нашата истинска същност ще изчезне.

Да не правим съвсем нищо, от нещата, които правим с цел  да бъдем различни на другите.

Това е другата крайност, която ни пречим да усетим истинската си същност, която ни пречи да бъдем себе си. Ние отхвърляме родителите си и искаме да бъдем различни от тях. Дори мислим, че сме съвсем различни от тях и по случайност сме се появили в това семейство. Отхвърляме социалния си кръг, отхвърляме народа и държавата си. Смятаме, че заслужаваме нещо повече.

Всички снежинки се раждат по един начин от водни пари и имат подобна кристална структура. Това не пречи на всяка снежинка да е уникална и да има свой път, но и да има красотата на всички снежинки. Всеки човек се ражда в своето семейство, расте в него, научава се на основните неща от родителите си, възприема по-голямата част от техния светоглед дори и да не осъзнава това.

Опитът да сме различни ни отдалечава от себе си, защото ни пречи да видим, че ние сме носители на качествата на човечеството и на нашето семейство. Нашата същност е част от същността на семейството ни и нашата околна среда. Когато си затваряме очите за нея и когато не я приемаме, ние не можем да я отстояваме.

Когато казваме, че сме различни, ние не виждаме своите обвивки, които са еднакви с тези на другите хора. Затова не можем да ги преодолеем и да разкрием истинската си същност. Затова не трябва да правим съвсем нищо от нещата, които сме правили, за да се покажем, че сме различни от другите.

Трябва да правим съвсем нищо, за да се вместим в представите на другите.

Постоянно играем роли, за да се вместим в представите на другите. Ролята на доброто дете, на добрия служител, на добрия съпруг. Двадесет години играем ролята на добрия съпруг. Изпитваме вътрешно неудовлетворение от брака си, но играем ролята на добрия съпруг, за да сме уж добри хора, родители и граждани.

Остаряваме, неудовлетворението ни докарва инфаркт и си заминаваме неудовлетворени от Земята. Нашата истинска същност не е просто нещо, което можем да потъпчем. Тя се бори да излезе на повърхността и с помощта на подсъзнанието се опитва да даде физически израз на факта, че я потискаме. Неудовлетвореността, депресията, инфаркта, заболяванията са индикаторите, чрез които нашата истинска същност ни напомня, че вървим срещу себе си.

Ролите са нещо външно, но когато започнем да ги играем вътрешно, когато се отворим за фалшиви убеждения и страхове, тогава започваме да усещаме колко много сме се отдалечили от истинската си същност.

Трябва да правим съвсем нищо, за да планираме и направляваме своето развитие

Представете си, че работите в кантора и искате да заемете мястото на началник отдел. Поставяте си задачи да работите повече, да ходите на курсове за повишаване на класификациите и да изтъквате пред ръководителите си колко сте подходящ за тази позиция.

Да, но дали ще заемете позицията не зависи от професионалната ви квалификация, както всички сме се убеждавали много пъти. Дали ще заемете позицията зависи основно от това доколко вашата същност отговаря на позицията. Там може да се искат неща, за които въобще не се сещате.

За такива позиции обикновено се иска работа в екип и разбирателство с прекия шеф. Трябва да разкриете и да се откажете от пластовете, които ви пречат да работите в екип. Трябва да разкриете и да се откажете от предубежденията, които досега сте имали въобще към ръководството на компанията. Трябва да се постараете да правите съвсем нищо, за да може истинската ви същност да се разкрие и да се види, че вие ставате за позицията.

Може да се окаже, че позицията не отговаря на същността ви. Тогава пък трябва да правите съвсем нищо, за да я заемете. Възможен е и лош сценарии, когато за да заемете позицията се налага да натрупвате още обвивки и предубеждения, да потиснете още повече същността си и да очаквате още по-груба нейна реакция.

Сега вие виждате, че не трябва да се прави съвсем нищо за планирането на нашето бъдеще, професионално развитие, самоусъвършенстване или духовно развитие освен просто да си позволите да не правите съвсем нищо и да разкриете същността си. Ако, разбира се, искате да сте щастливи и да живеете със себе си, а не с фалшиви убеждения.

Това е свързано и с умението да се живее в настоящето. Вие сега можете да си зададете въпроса кога човек може да направи нещо реално за себе си. В миналото не, то е вече минало, В бъдещето не, то още не е дошло. Човек може да извършва действия единствено в настоящето. Още повече, той мисли в настоящето. Няма минали мисли или бъдещи мисли.

Разкриването на истинската ни същност може да стане единствено в настоящето, а пък истинската ни същност ще ни доведе до истинските действия и истинското щастие. Вие сега казвате, че планирате действия, които ще бъдат извършени в бъдещето и те ще доведат до разкриването на истинската ви същност. Вашето подсъзнание, обаче, работи точно сега, в настоящето и точно сега ви заработва инфаркт или ви награждава с депресия, защото не сте се обърнали към себе си.

Точно сега вие си изграждате ново предубеждение или почвате да играете нова роля. Закриването или разкриването на нашата същност става точно сега, в този момент и ако не участваме в него, то става закриване, а не разкриване.

Нашето подсъзнание, интуиция и чувства в настоящия момент ни показват много точно какво разкрива или какво е закрило истинската ни същност. Планирали сме да четем книги за самоусъвършенстване и дори сме си казали, че ето, днес ще минем 40 страници. В това време идва малкият ни син и иска да го разходим в парка. Ядосваме се, смъмряме го, че прекъсва важното ни занимание. Дали раздразнението ни води към самоусъвършенстване?! В случая нашият яд, пристрастеността към едно механично занимание закриват истинската ни същност. Когато изберем да изведем сина си в парка и да се насладим на общуването ни с него, нашата истинска същност има възможност да се разкрие.

Сега виждате как човек, когато не прави съвсем нищо, може да направи всичко са себе си.

Дневник на промените

Все още никой не е предоставил коментар, който да представлява мнение заслущаващо да бъде отразено в статията. Вие може да сте първи в това :)

Category: Всички Статии, Духовно развитие
Tags: > > > > >

Comments

8 Responses to “Да направим всичко чрез правене на нищо”

  1. lilia
    December 31st, 2010 @ 6:47 pm

    Съгласна съм с тази теза, но какво става с момента в който искаш друго ,а няма възможност.Пример-искам да чета, а средата е друга, причините създават предпоставки за промени нежелани от мен???Когато чета и мисля,, то е като шахмата -съзнанието работи на вълни които са твоята честота.Другото ми е далечно в момента .

  2. bojoz
    December 31st, 2010 @ 7:11 pm

    Въпросът е, че желанието за четене също може да е резултат на обвивките. То да е продиктувано от спазвана роля, чувство за вина, че нищо не се прави, желание да станем като някой друг или да станем повече от някой друг.

    В тази статия Четенето на книги е като гледането на телевизия става въпрос как четенето на книги може да ни отдалечеи от себе си, от истината.

    Разбира се, може човек да чете и да мисли, т.е. да медитира над прочетенето, за да извлече същността.

    Когато средата ни пречи да четем, ние се връщаме от света на абстракциите на книгите към реалния свят, който е нашата единствена реалност, светът и животът отредени за нас.

  3. Константин Велев
    January 2nd, 2011 @ 10:22 am

    В ТАКЪВ СЛУЧАЙ,КАТО ЧАСТЕН АСПЕКТ НА ТВОРЕНИЕТО,ВСЕКИ ОТ НАС СЕ ВЪПЛЪЩАВА В ОПРЕДЕЛЕНА ИНДИВИДУАЛНОСТ,КОЯТО РЕАЛИЗИРА В ЗЕМНАТА ПЛЪТНОСТ ВЕЧЕ ИЗБРАН ОТ АБСОЛЮТА ВАРИАНТ И НЕ СА ВЪЗМОЖНИ ДРУГИ ВАРИАЦИИ В НИТО ЕДНА ПОСОКА,ТЪЙ КАТО ПРАКТИЧЕСКИ ТЕ СА ЕДИНСТВЕНО ПРОВАЛИ.МОЖЕ ДА СЕ ПРИЕМЕ И,ЧЕ ПРИДОБИВАМЕ ОПИТНОСТИ,ДО КОИТО НЕ СМЕ СЕ ДОКОСВАЛИ ПРЕЗ ПРЕРАЖДАНИЯТА НИ,НО В КОЯТО И ПОСОКА ДА ГИ РАЗГЛЕДАМЕ,ТЕ ВСИЧКИ ДО ЕДИН СА ПОЖЕЛАНИ ОТ НАС И ДОБРИТЕ,И НЕ ТОЛКОВА ДОБРИТЕ.ИЗЛИЗА,ЧЕ ДОРИ И В ОБВИВКИТЕ СМЕ СЕ НАПЪХАЛИ ПО ПЛАН.ТАКА ЧЕ,КАКВОТО И ДА ПРАВИМ ,И НИЩО ДА НЕ ПРАВИМ,ЩЕ ПРЕЖИВЕЕМ ТОВА ,ЗА КОЕТО СМЕ ДОШЛИ.ДОРИ ЕВОЛЮЦИЯ НЕ НИ Е ПОТРЕБНА,ТЪЙ КАТО НИКОЙ ОТ НАС НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ РАЗВИТИЕ,А ОТ ДВИЖЕНИЕ,ИЛИ ПОНЕ ОТ НАША ГЛЕДНА ТОЧКА ЕВОЛЮЦИЯТА Е ИЗКРИВЕНО ПОНЯТИЕ.НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ НЕЩО ДРУГО,КОГАТО ВЕЧЕ СИ ВСИЧКО,МОЖЕШ САМО ДА СИ ИГРАЕШ НА НЕСЪВЪРШЕН,ЗА ДА РАЗБЕРЕШ КАКЪВ СИ…И ТАКА,КАКВО Е НУЖНО ДА ПРАВИМ-ВСИЧКО И НИЩО-ТЕ НЕ СА ЛИ ЕДНО И СЪЩО НЕЩО…

  4. bojoz
    January 2nd, 2011 @ 10:41 am

    Константин, сега се усещам, че съм очаквал такова мнение. Да, мисля, че и добрите и недобрите неща сме си ги пожелали. Всичко е нужно.

    Може би в в обвивките сме се напънали по план, но това е част от Вселенския план за еволюцията и няма как да кажем, че няма еволюция, защото ние мислим така.

    Тук стигаме до свободната човешка воля. Това е нещо по-сосбено, защото човек няма волята да отрече еволюцията. Има волята да бъде известно време срещу еволюцията и да прави някои неща, както му хареса.

    Това, че човек се опитва да налага своя план личи по неприятностите, които му се случват. Все пак еволюцията трябва да се следва.

    Последно, свободната човешка воля май се състои не в това да следваме еволюцията (това е предиопределено), а да й се противопоставяме или да се опитваме да я извървим творчески.

  5. Константин Велев
    January 2nd, 2011 @ 2:45 pm

    ИЗЛИЗА,ЧЕ НИЕ ЖИВЕЕМ В ОГРОМЕН ПАРАДОКС,ОТ ЕДНА СТРАНА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНАТА ЕВОЛЮЦИЯ,ОТ ДРУГА-СВОБОДНИЯ ИЗБОР.НЕОБХОДИМО Е ДА СЛЕДВАМЕ ЕВОЛЮЦИЯТА,ПРОТИВОПОСТАВЯЙКИ Й СЕ,В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ЩЕ ПОПАДНЕМ В СТАТИЧНОСТ.НО ДРУГО МИ Е ИНТЕРЕСНО-ДО КОЛКО ИМАМЕ СВОБОДЕН ИЗБОР В ТОВА ПЛЪТНО ИЗМЕРЕНИЕ?КЪДЕ ВСЪЩНОСТ ПРАВИМ ИЗБОРА-ТУК ИЛИ В АСТРАЛНИЯ СВЯТ?ТУК ЛИ ИДВАМЕ ДА РЕАЛИЗИРАМЕ ВЕЧЕ ИЗБРАНОТО И ДО КОЛКО ОТ ТУК МОЖЕМ ДА ГО ПРОМЕНЯМЕ?ИЛИ И ТОВА НЕ Е ОСНОВНАТА ЦЕЛ?ДА СМЯТАМЕ ЛИ И,ЧЕ ОТ ОТНОШЕНИЕТО НИ КЪМ ПРАКТИЧЕСКИ РЕАЛИЗИРАНИЯ ВЕЧЕ ИЗБОР,ЗАВИСИ ИЗМЪКВАНЕТО ОТ КАРМИЧНИЯ КРЪГ НА ОБРЕЧЕНОСТ,В КОЙТО СЕ ВИХРИМ ЖИВОТ СЛЕД ЖИВОТ;А ОТ ТУК И ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПО-ДОБЪР ВАРИАНТ В СЛЕДВАЩО ПРЕРАЖДАНЕ?

  6. bojoz
    January 3rd, 2011 @ 7:22 am

    Моля, пишете с малки букви :)

    Кой знае. Не се знае. Не можем да отговорим на тези въпроси, защото не можм да обхванем в съзнанието си значителна част от мирозданието….но обхващаме много повече от животните, например :)

  7. Константин Велев
    January 4th, 2011 @ 1:58 pm

    Сега се усещам,че съм очаквала такъв отговор…:)

  8. galia gavazova
    January 25th, 2011 @ 7:23 pm

    rajdame se kato snejinki, no za vsiaka snejinka jivota prodaljava razli4no. Dali 6te stane na voda, dali 6te se zaledi ili 6te se izpari- e v tova e vaprosat. Gospod e ostavil ne6tata nai-ve4e v na6ite ratze. A dali tova, koeto zaslujavame 6te ni go dadat-e tova e druiat vapros nad,koito si zaslujava da se zamislim.:)

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field

  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация

  • ------------------------