Какво ни пречи да бъдем милионери

Posted on | December 20, 2010 | 2 Comments

Какво ни пречи да бъдем милионери или поне да бъдем успешни? Успешни по начина, когото разбираме и искаме. Чели сме книги по самоусъвършенстване, повтаряме си историите на милионери, които са постигнали своето състояние след множество превратности на съдбата. Като онзи милионер, който избягал от училище и сменил 20-30 професии. Бил и строител, и дървосекач, докато натрупа милионите си.

Ключовото в тези истории са превратностите на съдбата. От една страна е известната сигурност, която тези хора биха имали, ако бяха се съгласили да останат вкъщи и да следват първата си професия, а от другата страната са превратностите на съдбата и тоталната несигурност, на която са се подложили.

Да се обвържеш с първата си професия и сигурността на постоянната заплата означава да се обвържеш с първоначалния си избор и да приемеш, че нямаш повече право на избор. Влизаме в супера и избираме по-апетитното парче синьо сирене, а не можем да си позволим да сменим професията, работното място или начина на живот.

Социализацията и обвързването със семейните ценности означава и закостеняване и отказване от правото на избор. „Социализацията” и обвързването с определена група хора означава и отказ от общуване с останалите хора. Има един Природен закон, който гласи, че не можеш да обичаш една жена, ако не можеш да обичаш всички жени, не можеш да обичаш един мъж, ако не обичаш всички мъже. Не можеш да обичаш група хора, ако не обичаш всички хора.

Чисто статичстически погледнато възможностите пред човека се стесняват пропорционално на стеснения му социален кръг. Не случайно се говори, че великите и успели личности познават хиляди хора по име и могат да общуват с всеки независимо от неговото социално положения. Най-лесно можем да стесним социалния си кръг като се ограничим с идеята, че живеем в определено населено място или с предпочитанието да прекарваме цялото си свободно време на вилата.

Възможностите пред нас не падат от дървото като ябълките на Нютон, а идват чрез хората около нас. Новите възможности пред нас идват чрез хората, с които общуваме и се осъществяват изключително чрез хората, с които общуваме. Създали сте нов продукт, но за да успеете трябва да го продадете на някого. Да заинтругувате група хора и да знаете как да общувате с нея. За да имате желаната жена, трябва да знаете как да я поискате и да забравите, че тя е от друга социална среда, че не знае френски или че родителите ви не я харесват.

Всичко това означава да можем да отстояваме себе си, а не можем да отстояваме себе си, ако не можем да приемем другите хора. Да приемем другите хора означава да съпреживяваме с тях, да ги усетим като хора и да можем ние самите да изразим своите желания пред тях. Да изразим своите желания и да открием себе си означава да отстояваме себе си, но това няма как да стане, ако не сме готови да разкрием себе си. За да можем да отстояваме себе си, трябва да бъдем „уязвими” и да загубим тотално фалшивата сигурност.

Фалшивата сигурност не е наша сигурност, а нечия чужда сигурност, която сме поели да защитаваме. Повечето хора са убедени, че отличните оценки в училище гарантират бъдещ успех. Родителите напътстват децата си да учат постоянно и да изкарват винаги високи оценки, но така те изпълняват целите на образователната система, а не гарантират успеха на децата си.

Всяка образователна система финансирана и създадена от държавата има за основна цел да обслужва държавата. Тя има за цел да създава граждани на държавата, които да могат успешно да се занимават с нужните на държавата професии и да спазват нужното на държавата добро поведение. Затова, ако получавате високи оценки в училище, това означава единствено, че ставате за работник или служител и социалното ви поведение е в приемливи граници, но не гарантира никакъв успех и лично щастие.

Образователната система се грижи и за това да насажда неодобрение и неприемане на хората, които не попадат в разбиранията на държавата за добри данъкоплатци или за добри граждани. Това пък води до неприемането на повечето хора и пречи на самоизразяването на индивида. Няма как да изразиш себе си и да отстоиш себе си, ако не приемеш нуждите на другия за реални. На тази основа се изгражда разбирателството и отстояването и на своите нужди. Това няма как да стане, ако мислиш някои хора за врагове на обществото.

Сигурността на отрицанието ни бетонира в ограничаването на собствените ни желания. Отричайки хора, идеи и действителност, ние се ограничаваме в тяхното приемане, а това ни пречи най-малкото да ги променим. Не можем да променим нещо, без преди това да го разберем, а отрицанието му отрича и възможностите да го разберем и променим.

Успелите хора приемат нещата от живота за неща от живота. Всяка промяна е сигнал от околната действителност, че можем да предприемем действие, което да ни доведе до успех. Вниманието за промените, които стават в настоящия момент и адекватната ни реакция водят да нашия напредък. Фиксирането в загубите на миналото или в страховете на бъдещето още повече ни отклоняват от възможността да изразяваме себе си.

Всяко малко дете активно изразява себе си и търси границите на възможностите си. Всеки възрастен човек е приел, че границите на възможностите му са тези на баба му и дядо му и не прави нищо, за да използва това, което става около него. Така изпуска многообразието и красотата на живота.

Малките деца живеят в реалността. Големите хора живеят опявайки миналото или вперили погледи в бъдещето стиснали в душата си желания резултат. Мислейки постоянно за желаните богатства и успех. Така не могат да изразят себе си в реалния свят, който се случва точно сега и точно тука.

Всяко притискане към цели измества възможностите за постигането им. Най-доброя начин да не се постигне нещо е да се иска да се постигне това нещо. Да не би да си мислим, че милионерът, който е избягал от училище и е сменил 20-30 професии, е искал да стане милионер? Не, той просто е искал да живее пълноценен живот, а милионите са някакъв страничен ефект.

Дневник на промените

Все още никой не е предоставил коментар, който да представлява мнение заслущаващо да бъде отразено в статията. Вие може да сте първи в това

Comments

2 Responses to “Какво ни пречи да бъдем милионери”

lilia
December 20th, 2010 @ 5:28 pm

В основата на големия бизнес стои умението за бърза приспособимости адаптивност към промените и събитията.Комбинирани с амбициозност и воля ,картината се допълва.Не на последно място е и издръжливостта на стрес и поддържане на постоянно темпо на работа.Така се получава по-пълна картина.Може би има значение и екипа с който се пътува във времето.
Гоцо
May 8th, 2011 @ 10:10 pm

Също така требе да си голем дявол Да можеш да ползваш всяка възможност за лична печалба. Пък ако и покрадваш, помага още повече.
Доказано е че всички милионери са големи скъперници. Средната цена на ръчен часовник на милионер, според една статистика, е 75 долара.

РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Какво ни пречи да бъдем милионери

Comments

Най-ново

Категории

Архив

__

Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

ВРЪЗКИ/Blogroll

Търсене