РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Като на игра

Posted on | December 18, 2010 | No Comments

Началникът излезе запотен и нервиран от стаята за разпити. Боян знаеше, че нищо не е успял да измъкне от заподозрения. Там беше той, заподозреният, когото те, служителите от отдела за тежки престъпления, се опитваха да направят обвиняем. Нещата, които им пречеха да постигнат целта, бяха липсата на доказателства и здравата нервна система на обвиняемия. Той не се поддаваше нито на заплахи, нито се увличаше в театралните постановки, с които се опитваха да го изненадат.

Боян отиде в лабораторията с последни надежди. Да имаше поне някакво малко доказателство, което да им помогне да разплетат случая. Лаборантът вдигна зачервени очи. Вече за трети път проверяваше събраните улики.

- Нищо, нищо и пак нищо. Парчета от играчки и цели играчки, много играчки, камъни, отломки от бетон. Не можем да намерим нищо от взривното устройство, нищо от бомбата. Знаем само какво е било взривното вещество.

Преди три дена един виден бизнесмен решил собственоръчно да пре-аранжира детската площадка на сина си. Начертал си план, поръчал си пясък и бордюрни блокчета и се заел за работа. За щастие решил това да бъде изненада и синът му не бил при него. Докато размествал бордюрните блокчета, гръмнала бомбата. От него останало достатъчно, за да бъде некрасива гледка, но от бомбата така и не успяха нищо да открият.

- Трябва да намерим части от бомбата, за да можем по начина на приготвянето й да открием този, който я е направил. 

- Знам! – Лаборантът се засегна. – Но просто бомба няма. Няма. Няма части, няма взривател. Нищо не откриха и по джобовете на заподозрения.

Бяха говорили много пъти по въпорса, но Боян не се сдържа.

- На други места могат да открият и майчиното мляко на извършителя само по изгоряла кибритена клечка.

- На други места ли, а? На други места? – Лаборантът се разпали. – Това впечатление е натрапено от тъпи филми, където уж науката прави от нищо нещо. Пълна заблуда и никаква връзка с реалността, а и тези филми са предимно за надъхване на добродетелта на гражданите и за реклама на разни уреди. В реална ситуация условностите са много по-големи. Я се огледай наоколо. Виждаш ли същата апаратура, която рекламират по онези филми? Няма такава, а мислиш ли, че нашите хора събират по същия начин доказателства или че това дори е възможно? Или пък детективите там. Копия на Супермен с кристален морал. Е няма такива!

- Добре, добре! – Боян побърза да го успокои. – Ще търсим доказателства по най-добрия начин използван от хилядолетия насам: чрез интелекта.

Заподозреният беше известен със заниманията си с оръжия и се предполагаше отпреди, че се занимава и с приготвянето на бомби. При бързата блокада след инцидента служители на полицията го идентифицираха наблизо и го закопчаха, по ирония на съдбата, на една обществена детска площадка. Имаха право до 72 часа да го държат под арест, без да отправят официални обвинения.

В него откриха дребни лични вещи, вестник, цигари и две запалки. По време на разпита Боян нямаше вече за какво да се хване, защрака запалките и запита:

- А защо са ви две запалки? И двете са пълни, работят нормално.

- Ами за сигурност. Като откаже едната ще ползвам другата.

Нямаше за какво да се хванат. Боян си тръгна по-рано и изненада сина си като го взе от детската градина. Заведе го на разходка в парка. Времето беше топло за късната есен и наоколо имаше много познати деца и родители.

Децата събираха съборените от вятъра дълги шушулки на каталпата и след това с камъчета и пръчици вадеха семената. Събраха по една шепа и започнаха да садят семената в пясъчника. Синът на Боях се затича към него и припряно се блъсна в коленете му.

- Тате, тате, сега ще засадим семената и напролет ще порасне голямо дърво.

- Хубаво, но защо ги садите в пясъка? Те трябва, отстрани, в земята да се засадят.

- Ама тате, в пясъка се копае много лесно, а в земята не. – Детето го изгледа с упрек, че не знае такива елементарни неща и се върна в пясъчника, за да продължи да сади бъдещи огромни дървета.

По-късно вечерта Боян си миеше зъбите, а в главата му се виеше една мисъл: „В пясъка се копае много лесно.” Погледна в огледалото мократа си физиономия и капещата от устата му пяна. Към думичката „лесно” кой знае защо се прикрепи думичката „бързо”. Веднага след това Боян за залепи за телефона и трескаво набираше директния номер на дежурния офицер.

 Около детската площадка, където бяха заловили заподозрения, се виеха дългите жълти ленти на полицейските заграждения. Полицаите бяха прекопали и пресяли пясъка и сега той стоеше на самотна купчина, а в пясъчника зееше тъмна дупка.

Началникът влезе в кабинета на Боян и се загледа в малката играчка на бюрото му. Тя представляваше зелен танк с мощни вериги и късо оръдие.

- Бояне, радвам се, че докато ние се мъчим да си вършим работата, ти намираш време да купуваш отрано коледни подаръци. Хвана ли поне намалението? – Когато беше уморен, началникът ставаше саркастичен.

- Заповядай чаша кафе. – Боян я подбутна към началника. Когато вдигаш човек от леглото, можеш най-малкото да му предложиш кафе. – А тази играчка не е моя. На заподозрения е.

- Разказвай! – Началникът се облегна назад.

- Ами ние нали го заловихме на детска площадка. В него не открихме нищо важно, но е имало такова важно нещо. На детската площадка е било най-лесно да го скрие. В пясъка се копае бързо дупка, за секунда, а такава няма как да прокопаеш в асфалта по улиците.

- Защо не го е захвърлил?

- Няма как да го направи незабелязано. Видял е, че полицаите са по петите му. На детската площадка дори и да го намерят това нещо, то няма да събуди подозрения.

- Казваш, че важното нещо е тази играчка?

- Да. То е било втората запалка.

Началникът се облещи.

- Това е втората играчка. Нашият човек обича да се подсигурява и затова мъкне със себе си по две неща. Независимо дали са запалки или средства за убиване.

Началникът намести очилата си и се наведе да разгледа по-добре средството за убиване.

- Как действа?

- Като си поиграеш с него.

Началникът изсумтя. Боян хвана малкия танк и го придвижи напред, както би направило едно дете. Веригите се задвижиха, чу се скърцане, а от дулото започнаха да излизат искри. Началникът беше впечатлен.

- Механизмът вътре е като на запалка. Веригите задвижват колелце, което се трие в камъче от запалка. Оттам се получават искрите. За дете това е страхотна играчка. Направо истински танк. Заподозреният е използвал подходяща смес от химикали, които да се задействат от искрите и да взривят взривната смес. Наместил е бомбата така, че при издърпването на бордюрните блокчета тя да се задейства. След това ние търсим части от бомба, а такива няма, защото бомбата е една играчка измежду много други такива на детската площадка.

Телефонът иззвъня.

- Благодаря ти. Прибирай се да спиш. Ние ще оправим документите. – Боян затвори телефона и запали цигара. – Беше лаборантът. Намерил е частите от втория танк. Заподозреният стана обвиняем.

Двамата запушиха мълчаливо като посръбваха от кафето. Боян запали трета цигара и я пъхна в дулото на танка. Началникът изведнъж се захили.

- Как се е сетил да използва играчка по този начин?! Да подреди цял сценарий. Гениално.

- Гениално, но неговата педантичност и желание да се подсигурява го провалиха. Никога нямаше да го хванем, ако беше гледал на цялото занимание като на една игра.

Началникът се замисли.

- Да, успяват хората, за които животът е просто една игра.

Category: Всички Статии, Разкази
Tags: >

Comments

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field

  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация

  • ------------------------