РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Четенето на книги е като гледането на телевизия

Posted on | December 17, 2010 | 3 Comments

Почти всички гледаме телевизия, въпреки общоприетото мнение, че телевизията промива мозъка, губи ни времето и ни кара да живеем живота на другите. Хем гледаме, хем недоволстваме и си мислим, че е по-добре да прочетем някоя полезна книжка. Все по-масови стават кампаниите призоваващи ни да четем, да купуваме книги, да стимулираме книгоиздаването. Защото всички мислят, че четенето на книги е полезно за самия човек, а също и за обществото.

Нека да погледнем реалността в очите. Телевизията отправя безброй послания, но същото правят и книгите. Независимо дали става въпрос за наука, художествена литература или поезия. Един добре написан стих е не по-малко въздействащ от една добре направена реклама. Има емблематични книги, които слагат началото на движения в културата и обществения живот. Книгите промиват мозъка не по-зле от телевизията. Както знаем от биографиите на повечето известни комунисти „построили” социализма в България, те са се занимавали основно с четене в началото на своята дейности, а много от тях са се занимавали и с книгоиздаване.

Не отричаме възможните ползи от четенето на книги, но трябва да се има предвид и безкритичното приемане на идеи, които приети от книгите си остават една абстракция. В повечето случаи абстрактните идеи няма как да не са абстрактни дори и да описват някаква опитност на автора. Това е така, защото нищо не може да замени опитността и всяко нейно описание е едно приближение, една абстракция на действителността.

Абстрактните идеи в главата на човека са нещо като шашка динамит, която може да се използва еднакво вероятно за прокопаване на тунел и за взривяване на съседите. Абстрактната идея е лишена от истински смисъл за човека без личното преживяване, без натрупването на съответна опитност, без натрупването на несъзнаваните знания необходими за прилагането й. Да вземем, например, една кулинарна рецепта и да накараме човек, който никога не е готвил да я изпълни. Без опитност кулинарната рецепта си е абстрактна идея и човекът може ви сготви яйцата с черупките или да опече непочистено пиле. Или да се научите да пилотирате само по книжка без никога да сте сядали в самолет.

Това важи не само за техническите умения, както веднага са си помислили някои читатели, но и за всички абстрактни идеи. Колкото по-абстрактна е идеята, толкова повече човек си я тълкува сам и стига до неподозирани изводи в съвсем произволно мислене откъснато от действителността. Доказателство за това са абстрактните идеи като любов, добро, зло, щастие. Всеки човек има свое тълкуване за тях и може да ви даде свое съвсем различно обяснение, което проверено в действителността се оказва не съвсем удачно за самия измислил го човек.

Малки момичета четат романтични книги за любовта. Натрупват абстрактни идеи за нея и като пораснат цял живот търсят истинския мъж, чийто образ са си изградили. Все са недоволни от живота, не намират щастие и не осъзнават, че това се дължи на натрупването на абстрактни идеи непроверени в реалния живот.

Така четенето на книги, без човек да е изживявал това, което се описва, води до грешни изводи и създаването на отношения.  Тези отношения изграждат предубеждения, а предубежденията карат хората да живеят живота на другите.

Всяка абстрактна идея приета от книга или откъдето и да е другаде трябва да се провери в реалния живот, свързаното с нея преживяване трябва да се изживее, да се натрупа лична опитност и което е най-важно, да се усетят съпътстващите чувства, емоции и усещания. Идеята е безсмислена и дори може да носи вреди, ако човек не я усети в личния си живот, ако не научи нейното лично измерение за самия себе си.

Затова повечето прагматични книги като тези за развиване търговските и комуникативните умения имат в себе си съвети за практически упражнения. Без прилежното им изпълнение наученото е безсмислено и неприложимо. Затова, когато в любовен роман четете, че главната героиня е прекарала затворена у дома си две години, за да чака любимия си да се върне, не се умилявайте. Затворете се в стаята си за един месец и проверете какви реални чувства и ползи носи това и след като го проверите вече сами ще искате да изхвърлите този роман като преди това го накъсате на ситни късчета.

Така и образованието без практика е безсмислено и носи само вреда на учениците. В повечето случаи четенето на книги заради самото четене и „натрупване на знания” води го грешни отношения и предубеждения в областта на семейния живот, религията, науката, обществения живот, политиката и т.н.

Разбира се книгите могат да обогатяват речника и разиват въображението, но резултатите се получават вследствие на придавания смисъл и използвания начин. Говорейки за въображение, стигаме и до креативността. Креативността на малкото дете е 100%, а креативността на големите хора обикновено е 2% (два). Как се е получило така?! Явно нещо в процеса на възприемане на информацията намалява креативността. Затова не просто трябва да се чете повече, а да се трудим повече за креативност. Пример са Валдорфските училищата и българската система на сугестологията.

Оказва се, че „ерудицията” и трупането на знания могат да доведат до изкривено възприемане на действителността. Една баба от Горно Нанадолнище завършила само първи клас и една подписваща се може да има много по-добро разбиране за живота и да живее по-щастливо от един „ерудит”.

Без лично изживяване няма реален живот, а който не се стреми да изживява и проверява лично нещата, не живее.

Дневник на промените

19.12.2010 – Добавка вследствие коментара на Калин Стефанов за обогатяването на речника и развиването на въображението.

Category: Всички Статии, Духовно развитие
Tags: > > > > > > >

Comments

3 Responses to “Четенето на книги е като гледането на телевизия”

  1. Калин Стефанов
    December 18th, 2010 @ 1:44 pm

    Много хубаво, но книгите са различни от телевизията в друг аспект. Те обогатяват речника и развиват въображението. Достатъчни доводи, които ги издигат дори минимално над телевизията.

    Нямам нито намерението, нито реалната нужда да философствам повече, защото наистина не е нужно. Това, което си казал все пак е вярно. НО АПЕЛЪТ да се четат повече книги (независимо какви) остава релевантен, дори при описаните от теб недостатъци.

  2. bojoz
    December 19th, 2010 @ 7:19 am

    Така е. Важното е как се гледа на целия процес и какъв смисъл му се придава.
    Ако говорим за въображение, стигаме и до креативността. Ако приемем креативността на малкото дете за 100%, то креативността на големите хора обикновено е 2% (два). Как се е получило така?!
    Явно нещо в процеса на възприемане на информацията намалява креативността.

    Затова не просто трябва да се чете повече, а да се трудим повече за креативност. Пример са Валдорфските училищата или българската система на сугестологията.

  3. razmeni.info
    December 19th, 2010 @ 7:04 pm

    Четенето на книги е като гледането на телевизия : РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ…

    Почти всички гледаме телевизия, въпреки общоприетото мнение, че телевизията промива мозъка, губи ни времето и ни кара да живеем живота на другите. Хем гледаме, хем недоволстваме и си мислим, че е по-добре да прочетем някоя полезна книжка. Все по-масови…

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field

  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация

  • ------------------------