Холографската Вселена, аналогията и болестите
Posted on | June 11, 2010 | 1 Comment
…или защо не можеш лесно да избягаш от родовата карма
Холографската Вселена. Всъщност от всичките приказки за Холографската Вселена ни стига само едно основополагащо понятие: „Във Вселената всяка отделна частица съдържа информация за цялата Вселена”.
На помощ може да извикаме и законите на Хермес: „всичко е едно”, „каквото вътре, това и вън”, „каквото горе, това и долу”; които са си същото, но с повече конкретизация и практическа полза.
Та Вселената е холографска. Само в пространството? Или и във времето? …
Ядете ли ябълки? Кога за пръв път през живота си ядохте ябълка? Не, мисля, че помните. Най-вероятно това време е било в доста ранна възраст. Тогава сте се научили да ядете ябълка. Да, ябълката трябва да се научи да се яде. Да се отхапва от нея, семиките да не се поглъщат, опашчицата да не се поглъща и което е най-важното стомахът ви трябва да свикне да смила ябълката. Сигурно сме цапали пелените извънредно, докато се научим да ядем ябълка.
Но след това е лесно. Каквато и ябълка да ни дадат, ние я изяждаме по привичен начин. Но как става това?! Та ябълките са различни по големина, форма, цвят, степен на киселост и т.н. Какво ни помага да изяден всяка попаднала ни ябълка, и извънредно голямата, и извънредно малката? Това че сме се научили веднъж да ядем поне една ябълка и това, че съществува аналогията.
Ние можем да си обуем къси панталони и дълги панталони. Дърводелецът веднъж научил се да прави детски креватчета ще ги прави и малки и големи, и от бор и от дъб. Математикът веднъж научил се да решава биномни уравнения ще решава всякакви независимо какви са константите, броя членове и т.н., вкл. да намери решения и за безкрайна редица от членове в някои случаи.
Излиза, че веднъж сътворено дадено събитие във времето и то все едно се повтаря и напред във времето като всяко аналогично събитие е негово проявление и част от първоначалното събитие. Всяко единично събитие е всъщност всички следващи аналогични събития. Проявление на частичката (събитието) във физическия свят по протежение на времето.
Затова, ако направите едно добро дело се казва, че то ще бъде записано завинаги и може да влияе на кармата ви, докато съществува душата ви. Всяко действие на човека веднъж направено за Вселената вече се прави постоянно.
И ако се върнем пак на „всичко е едно”, „всяка частица съдържа информация за цялото”, то излиза, че всяко действие на човека не само се извършва постоянно из цялото бъдеще, но почва да се извършва постоянно и през цялото минало.
Много хора се питат как мога да повлият бъдещето, как мога да променя миналото? Ами чрез подходящи действия в настоящето.
Много хора се питат защо съм болен, защо децата ми боледуват от „болести за възрастни”? Аз поне си го обяснявам с проявленията на холографската система. Нещо, което понякога се нарича „родова карма”, „родово проклятие” и т.н.
Но радостното е, че всеки проблем носи в себе си своето решение. Този принцип пак е проявление на хологравската Вселена. Всяка частица носи информация за цялото, значи проблемът съдържа и решението в себе си.
Какво е отделният човек? Част от рода. Йерархична структура, където човек наследява родителите си, т.е. „каквото е горе (родителите), това е и долу (децата)”. От гледната точка на хологравската Вселена всеки човек съдържа цялата информация за рода си. Също така всеки човек съдържа в себе си информация за структурата на рода. По аналогия може да заключим, че вътрешната структура на човек по някакъв начин преповтаря структурата на рода. Тоест всяка част от човешкото тяло съответства на определени членове на рода.
Нека разгледаме следната схема.
Това е структурата на рода с фокус конкретен човек. Означил съм го с Ти за по-интересно.
Това е структурата на отделния човек от гледна точка на йерахията на нервната система. Не е точно медицинска, но не ни и трябва.
А следващата картинка е съотвествието на частицата (тялото на човека) и елементите на рода.
Вижда се, че Централната Нервна Система (ЦНС) и родителите са на едно ниво, което означава, че мисловния модел на човек по подразбиране и законите на Вселената е досущ като този на родителите му. Затова мисловния модел на родителите обикновено е причина за доста от болестите на човек, което са и изводи от практическите познания.
Гръбнака си съответства на самия човек. Той пак може да страда заради мисловния модел, но носи и „товар”, с който човек се е нагърбил по свое желание в този живот. „Товар” като пресилване, осъждания, съзнателно приети заблуди, обиди през този живот и т.н.
По-нататък. Пръстите на краката и ръцете наприумер (пак от практиката) са свързани с децата и въобще с потомците. Което означава, че ако имаме изразени страдания там, то потомците ни ще страдат от някои болести. И тези болести се дължат на комбинацията ни ЦНС и гръбнак. Тоест мисловния модел, който сме пропуснали към потомците си, както и насъбрания ни „товар” през този живот.
Какви изводи могат да се направят от тези съответствия?
- Нашата ЦНС и тази на родителите ни са свързани. Което означава, че закона за кармата събира подобни души обикновено с подобен опит – да си съответстват.
- Нашата ЦНС и тази на родителите ни са свързани. Ако родител промени мисловния си модел, то автоматично се променя и нашия. Ако ние го променим, то се променя и този на родителите.
- Аналогично. Ако променим мисловния модел и „изчистим” гръбнака, то това може да се отрази благотворно на потомците ни. Ако някой потомък направи това, то не само ще има промени в мисловния ни модел, но и например обиди натрупани в досегашния ни живот могат да изчезнат
И което е най-важното като извод. Един единствен човек в рода, който целенасочено е решил да се развива в посока към любовта, може да предизвика положителни промени в целия род. И нагоре, и надолу. Искате да излекувате детето си? Променете се. Искате да облагородите майка си? Променете се. Не е казано, че е лесно, че ще е само поле от рози без бодли. Но това е начинът.
От Холограсската Вселена идва и разбирането, че все човек е отговорен за целия свят около себе си. Всеки човек е повторение на цялата Вселена. Ако се промени той, ще се промени вселената. Ако се промени той, например, политиците могат да станат по-добри. Е, за големи промени е нужно човека да е достигнал до нужното духовно развитие.
Как човек може да промени бъдещето? Като промени мисловния си модел и нагласи.
Как може да промени миналото? Като прави добро, но това е по-бавния процес. Казахме, че всяко събитие всъшност действа из цялото време. Да предположим, че в миналото сме подрутвали яко котката. Ей, така нерви ни и я ритаме. От днес решаваме да сме добри с котката и наистина галим, храним и обичаме. Обаче, ритането на котката в миналото е събитие, което продължава да „действа”. Как може да променим това събитие?
Елементарно, връщаме се в миналото и го променяме? Хе хе, не е шега. Как човек може да се върне в миналото? След като човек е частица от Вселената, той не само я повтаря като такава, но в себе си повтаря и цялото време на съшествуването на Вселената. Значи, човек може да се върне мислено назад към съответните по-драстични събития, да изрази съжаление, да се извини и помоли за прошка, да благодари за нея и да си представи не как рита котката, а как я глези по някакъв начин.
Някои специфики.
Осъждаме някого за нещо и искаме това нещо да изчезне. Но „всичко е едно” и това всъщност е осъждане на себе си и искаме нещо от нас да го няма. И ни се връща със страдания и програма за самоунищожение.
Недоволството от света и желанието някои неща просто да ги няма. Но „всичко е едно” и това всъщност е осъждане на себе си и желания нас да ни няма. И ни е връща със страдания и програма за самоунищожение. И то дори, без да има значение дали това срещу, което недоволстваме е добро или зло.
Tags: аналогия > болести > вселена > духовно развитие > его > излекуване > Хермес > хологравска Вселена
Comments
One Response to “Холографската Вселена, аналогията и болестите”
Leave a Reply
December 29th, 2010 @ 5:27 pm
Да, всичко е вярно!
Според академик Лазарев в неговата поредица “Диагностика на кармата”, всяка частица, съдържа в себе си информация за цялото.
Да промениш себе си означава да се изкачиш на по-висока степен в развитието си с което да промениш в положителен смисъл и околните.
В духовната промяна се съдържа истината за смисъла на човешкото съществувание, то е целта към която трябва да се стреми всяко човешко същество!