РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Парадоксът на огледалото от философска гледна точка

Posted on | December 3, 2010 | 6 Comments

…лявото и дясното са си човешки заблуди


Пaрадоксът на огледалото гласи, че когато се погледнем в огледалото, дясната ни ръка ще изглежда лява, а лявата ни дясна. Това можем да проверим директно на първата фигура. Там се отбелязали дясната и лявата ръка на отражението. Дясната ни ръка изглежда лява там, а лявата дясна.

Можем да предположим, че това се дължи на факта, че нормално двете ни очи са в една линия успоредна на земята. Нека да наведем глава настрани на 90о и пак да се погледнем. Уви, на нашата лява ръка продължава да съответства дясната на отражението.

Друг начин за обяснение на случващото се е, че човешкото тяло е симетрично по оста си и затова се създава впечатлението за обръщането на ръцете. Това нямало как да се случи с главата и краката ни, тъй като те на се симетрични. Главата ни е винаги горе, а краката винаги долу.

Нека предположим тогава, че тялото ни е симетрично и в посоките горе и долу и да разгледаме втората фигура.

Тук вече имаме две глави симетрични една на друга. Горната глава и долната глава. По някакъв начин ходим с долната глава.

Нека се погледнем и да видим на горната ни глава какво съответства и дали това е горната глава на отражението. Странно, на горната ни глава съответства горната глава на отражението.

Дали това се дължи на линията, на която са разположени очите ни. Накланяме глава на 90о и  пак гледаме. Положението не се променя. На горната ни глава съответства горната глава на отражението, а долната е здраво «стъпила” на Земята.

Интересно. Другият опит за обяснение на парадокса е, че огледалото отразява правдиво това, което е пред него. Така, например, лявата ни ръка, която се нямира вляво от главата ни, я виждаме в огледалото вляво от главата там, а дясната ръка вдясно от главата там. Но пък вдясно от главата там, означава вляво за отражението там. Нека проверим тази хипотеза. Лягаме на една страна, извиваме горната глава на 90о нагоре и тогава тя ще е вярна и за главите. Горната глава ще трябва да се отразява като долна глава. Фигура три.

Пак странно. Горната глава си се отразява като горна глава, а не като долна. Долната си се отряза като долна, но забележете. Дори и легнали, лявата ни ръка се отразява като дясна на изображението.

Нека сега да предположим, че разположението на човешките очи има значение. Да си представим, че главата ни не се намира на раменете, а е в дясната ни ръка. Тогава ще видим как нашето отражение има глава в лявата си ръка.

Има и друга теория. Обръщането на  “дълбочината” на изображението. Взимаме тънък лист хартия и написваме върху него каквото и да е с дебели и плътни букви. Взимаме листа обръщаме написаното към огледалото и гледаме. Образът (в огледалото) съвпада с това което прозира през него. Без значение какво се твърди с този експеримент ние можем да отбележим няколко точки, които показват, че той не допринася особено за разрешаването на проблема.

Ето, пишем на листа думата ОГЛЕДАЛО. Листа го държим пред теб с лице към нас. На дясната стана на листа спрямо листа започва изписването на думата огледало. Гледаме отражението, което се получава в огледалото при прозирането на тези думи в огледалото. Там в огледалото на дясната страна на думата спрямо листа се показва отражението, което наистина е отдясно, но не само спрямо листа, но и спрямо нас, наблюдателя.

А пък спрямо нас, наблюдателя, лявата страна на надписа спрямо нас се проектира в дясната страна на отражението. Въпросът е кое е наблюдателят в случая и кой прави експеримента? Листът или ние?  Защото не можем да смесваме гледните точки на листа и наблюдателя

Тук има всъщност и огромна друга грешка. Ние хората сме свикнали да приемаме, че предната част на листа спрямо листа има дясно и ляво, но задната част на листа спрямо листа пак има дясно и ляво, но дясното на предната част е залепено за лявото на задната.

При човека не е така. Там където му е лявата ръка отзад му е лявата плешка, а не дясната. Човекът, ако застане с гръб към огледалото, то и при него дясната му ръка, дясната му плешка ще се отразят в огледалото като десни, нищо, че е с гръб и няма да ги вижда.

Да направим следния експеримент. Нека човекът е прозрачен в “дълбочина”. Ето, аз съм прозрачен като млада скарида и заставам пред огледалото. Виждам отражението на лявата си ръка като дясна. Виждам отражението на върха на лявата си плешка като дясна плешка в отражението. Защо е така? Защото Човека има гледна точка и посока на гледане. Има предна част и задна част. Няма независими две повърхности като листа хартия.

Това при “експеримента” с листа удобно се пропуска. Ако искаме да гледаме на листа цялосто, което точно означава и понятието в “дълбочина”, то той трябва да има предна и задна част и неговото ляво предно ще е залепено за лявото му дясно. Без предна и задна част дълбочина няма как да има. При този експеримент, може би, също се прави опит да се докаже илюзорността на ляво и дясно, но пак имат място други вярвания от живота ни.

Има различни варианти на обяснение на парадокса, например чрез гравитацията. Човек е свикнал с гравитацията и да се върти около вертикалната си ос затова в огледалото вижда лявото дясно. Препоръчва се заставане на ръце на земята с лице към огледалото. Тук пак има заблуда от страна на наблюдателя. Наистина, ако имаме акробат застанал на ръце срещу огледалото, то на нас ни изглежда, че неговата лява ръка се отразява като лява ръка в огледалото, но това е от наша гледна точка. От гледна точка на акробата той продължава да вижда лявата си ръка като дясна в огледалото.

Обратното на вижданото в огледалото, ако срещнем един човек и той ни помаха с дясната ръка, ще знаем, че това е неговата дясна ръка. Ако човек прави нещо, то ще знаем с коя точно ръка го прави и няма да бъркаме дясната му ръка с лява.

Каква е разликата? Когато виждам друг човек, аз знам, че виждам друг човек, че това не съм аз. Когато виждам себе си в огледалото, то знам, че това съм аз. Ние сме казали, че това е нашата лява ръка, а изведнъж в огледалото тя става дясна.

Ако срещу мен има друг човек и той повтаря движенията ми огледално, то ще знам, че това там си е неговата дясна ръка, нищо че той повтаря с нея движенията на моята лява ръка. Шокира ни това, че когато се гледаме в огледалото, нашето разбиране за ляво и дясно се разминава. Та това сме ние, това е лявата ни ръка, а в огледалото излиза, че е дясна.

Това е така, защото ние имаме презюмпцията, че другите хора са нещо различно от нас, а това в огледалото трябва да сме самите ние. Но това поражда противоречие. Не може едновременно да сме различни от другите хора, а в огледалото да виждаме себе си, защото това себе си се държи като друг човек. Тук имаме два варианта, които биха примирили противоречието. Първият е, че аз съм различен от другите хора и това в огледалото не е моят образ, това не съм аз. Вторият е, че това в огледалото съм аз, но и другите хора, които виждам, са също аз самият.

Но аз съм си аз и си имам усещането за аз. Тогава аз не просто съм аз, а и другите хора са мои образи, мои отражения.

Нещата стават по-ясни, когато разгледаме символиката на думите отражение, ляво и дясно. Символиката им ще обясни начина, по който въприемаме света и механизма, по който си изграждаме фалшива представа за него.

Смисълът на отражението е една реакция, реакция на съществуването на нещо. Взаимодействие на една част от света с цялата му останала част. Всеки обект и човек взаимодейства със света и реагира на него. Съответно всичко, което се случва в света около него е една реакция на същността на човека и неговите действия. Това, което виждаме в света не е просто това животно, този човек или катаджията, който ме глобява, а реакцията на света към това, което съм. Целият околен свят е едно отражение на моята същност.

Човек обикновено мисли, че е нещо независимо от света, че живее в него и че обикновено с нищо не допринася за това как светът се държи с него, че с нищо не е виновен за неприятностите, които му се случват. Парадоксът на огледалото е една двойна рефлексия. Двойно отражение, което стряска ума ни и ни напомня, че има нещо грешно в начина, по който възприемаме света.

Лявото е символ на миналото, слабото, лошото, злото. Дясното е символ на бъдещето, хубавото, доброто. Подобно на начина, по който дефинираме ляво и дясно, по същия начин дефинираме добро и зло. Разделяме нещата на противоположности, за да ги дефинираме като добро и зло. Забравяме, че всяко добро и зло са преходни неща и по-скоро наши дефиниции.

Парадокса на огледалото казва на нашето съзнание, че лявото минава вдясно, доброто минава във зло и обратно. Това ни стряска. Не можем да приемем, че разделянето на света на противоположности и дефинаренето на доброто и злото ни носят неприятностите и страданията в този свят.

Както се видя, светът около нас е отражение на нашата същност. Ако ние разделяме нещата на противоположности, на добро и на зло, то светът ще се постарае да ни покаже толкова зло, колкото има във нас.

Но огледалото показва и друго нещо. Посоката горе. Нейният символ е издигането на противоположностите, сремеж към центъра, стремеж към възвишеното, стремеж към любовта. Пътят, по който ще излезем от заблудата, че светът около нас е изтъкан от противоречия.

Пример За Отражение

Във физиката свойствата на квантите да се проявяват хем като вълни, хем като частици се нарича корпускулярно-вълнов дуализъм. За него важи принципът, че “колкото по-точно искаме да регистрираме частицата, толкова повече й влияем ние като наблюдатели.” Когато наблюдателят прави експеримента с цел да видим частица, регистрира частица, когато го прави с цел да види вълна, регистрира вълна. Това, което вижда е отражение на това, което търси.

Дневник на промените

04.12.2010
1. Добавен е примера от физиката. Инспириран е от truden в коментарите по-долу. Може да изглежда, че няма връзка, но има :)
2. Добавен е коментар за “дълбочината” на отражението вследствие на коментара на Владимир

Comments

6 Responses to “Парадоксът на огледалото от философска гледна точка”

  1. Владимир
    December 3rd, 2010 @ 6:36 pm

    Огледалото прави едно нещо. Обръща “дълбочината” на изображението.
    Лесен експеримент. Взимаме тънък лист хартия и написваме върху него каквото и да е с дебели и плътни букви. Взимаме листа обръщаме написаното към огледалото и гледаме. Образът (в огледалото) съвпада с това което прозира през листа, да? Това е.

  2. bojoz
    December 3rd, 2010 @ 7:56 pm

    Мдааа, и това видяхме в Интернет. Но пък и това не обяснява защо виждаме дясното ляво :) Защо виждаме лявата си ръка дясна. С листа всеки може :)

  3. Труден
    December 3rd, 2010 @ 9:45 pm

    Би било доста полезно да се анализира чуждо огледално отражение.
    Изводите биха били доста по-различни, и най-вероятно доста по-правдиви :)

  4. bojoz
    December 4th, 2010 @ 2:35 am

    Ами аз си поиграх с една кукла пред огледалото с тази цел :) Пак го има същия ефект с някои особености. Ако имате нещо наум, го споделете, за да разширим проблема.

    Пример За Отражение

    Във физиката свойствата на квантите да се проявяват хем като вълни, хем като частици се нарича корпускулярно-вълнов дуализъм. За него важи принципът, че “колкото по-точно искаме да регистрираме частицата, толкова повече й влияем ние като наблюдатели.” Когато наблюдателят прави експеримента с цел да видим частица, регистрира частица, когато го прави с цел да види вълна, регистрира вълна. Това, което вижда е отражение на това, което търси.

  5. bojoz
    December 4th, 2010 @ 7:57 am

    Този експеримент до какви изводи би трябвало да доведе? Защото никак не се рабира.
    В основата му има много некоректност.

    Ето ти пишеш на листа думата ОГЛЕДАЛО. Листа го държиш пред теб с лице към теб. На дясната стана на листа спрямо листа започва изписването на думата огледало. Ти гледаш отражението, което се получава в огледалото при прозирането на тези думи в огледалото. Там в огледалото на дясната страна на думата спрямо листа се показва отражението, което наистина е отдясно, но не само спрямо листа, но и спрямо теб, наблюдателя.

    А пък спрямо теб, наблюдателя, лявата страна на надписа спрямо теб се проектира в дясната страна на отражението. Въпросът е кое е наблюдателят в случая и кой прави експеримента? Листът или ти? :) Защото не можем да смесваме гледните точки на листа и наблюдателя.

    Тук има всъщност и огромна друга грешка. Ние хората сме свикнали да приемаме, че предната част на листа спрямо листа има дясно и ляво, но задната част на листа спрямо листа пак има дясно и ляво, но дясното на предната част е залепено за лявото на задната.

    При човека не е така. Там където му е лявата ръка отзад му е лявата плешка, а не дясната. Човекът, ако застане с гръб към огледалото, то и при него дясната му ръка, дясната му плешка ще се отразят в огледалото като десни, нищо, че е с гръб и няма да ги вижда.

    Да направил следния експеримент. Нека човекът е прозрачен в “дълбочина”. Ето, аз съм прозрачен като млада скарида и заставам пред огледалото. Виждам отражението на лявата си ръка като дясна. Виждам отражението на върха на лявата си плешка като дясна плешка в отражението. Защо е така? Защото Човека има гледна точка и посока на гледане. Има предна част и задна част. Няма независими две повърхности като листа хартия.

    Това при “експеримента” с листа удобно се пропуска. Ако искаме да гледаме на листа цялосто, което точно означава и понятието в “дълбочина”, то той трябва да има предна и задна част и неговото ляво предно ще е залепено за лявото му дясно. Без предна и задна част дълбочина няма как да има.

  6. peniashki
    December 4th, 2010 @ 9:02 am

    Mдааа.
    Интересна тема. Отражението има както физически
    така и психологически аспект.
    Например когато психо-драматичен филм или четем
    някой трилър понякога усещаме конкретни моменти
    отразяващи човешката същност,които ни карат да се развълнуваме и усещаме част от нашето вътрешното аз.

Leave a Reply





  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field
  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация
  • ------------------------