РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Господин Широки Пръсти и Зестрата

Господин Широки Пръсти е собственикът на местната страноприемница. При него се отбиват странници, за да намерят легло за през нощта и граждани, за да обърнат по една или повече чаши вино. Вино, което Господин Широки Пръсти кръщаваше щедро с вода, вероятно от религиозни съображения.

В ранния следобед кръчмата започна да се пълни показвайки старанието на посетителите да свършат поне едно нещо добре. Господин Широки Пръсти сновеше насам-натам, а неговият котарак се излежаваше до огнището. Все още завършваше дневния си сън. Той беше котарак в разцвета на силите си, с широки, мощни лапи и умение да се преструва на малко котенце, за да получи късче месо от чиниите наоколо.

Господин Широки Пръсти и Синът на Клисаря

Господин Широки Пръсти беше собственикът на местната страноприемница. Казваше се Широки Пръсти, защото беше доста щедър понякога. Щедър беше, когато разреждаше скришно виното с вода. Не се скъпеше на водата.

Мястото бе закътано, приятно. Някой заблуден пътник ще се дотътри уморено до вратата, ще влезе в приятната задимена атмосфера вътре и с удоволствие ще остане да пренощува. Ще похапне от манджите на Господин Широки Пръсти, ще се качи в стаята си и през отворения прозорец ще се наслади на глътка свеж въздух и на величието на околните гори.

Самият Господин Широки Пръсти ще го посрещне с широко разперени ръце със свлечени ръкави. Ръцете са му вдигнати, за да посочи какви манджи има на огнището и какви напитки по дървените рафтове, за да не би случайно гостът да пропусне да си поръча нещо, което би си поръчал.

Лианата

Мария изтопурка навън влачейки тежките ботуши. Агрономът се беше отдалечил вече на десетина метра и тя го последва вперила поглед в небето. Там горе родната Земя стоеше като страж на едно и също място по всяко време на деня и нощта. Покатери се на всъдехода и агрономът припряно натисна газта. Едно от задълженията му беше да помага на младите учени, но все пак негов избор бе дали това му харесва или не.

Дънерът

Бурята бе вилняла цялата нощ. Това, което беше останало право в гората, все още бе окъпано от последвалия успокояващ дъжд. Реката шумеше буйно с придошли води и продължаваше да прокопава дефилето все по-надълбоко. Наблизо тази нощ бе паднало огромно дърво.

Пейзаж

Пътеката беше доста широка. В дясната й половина от земята се подаваха остри каменни ръбове, а до тях растяха крайпътни бурени и билки. Лявата бе по-добре отъпкана и червено-кафявата планинска почва изглежда бе приятна и гладка под краката. По-нататък пътеката изтъняваше и накрая правеше неочаквани криволици. На края й имаше малка дървена къща. Съвсем проста. Покрив, стени и врата. Прозорци не се виждаха.

Спонтанна смяна на пола

Лекарят се бе разположил в едно ъгълче, където меката мебел предразполагаше пациентите да не се чувстват толкова пациенти. Понякога се налагаше да изпълнява ролята на психотерапевт, а изповедите минаваха между другото. Чудеше се какво ще стане, ако иде и вдигне един хубав скандал на енорийския свещеник за това, че не си върши добре работата да изповядва и дава опрощение на хората. Дори да говорехме за евентуална взаимопомощ между тях, последният случай, когато свещеник в района бе оказвал медицинска помощ, бе преди десетки години. Лекарят не би имал нищо против и да съвместява двете професии, но според него това вървеше със значителен дял от църковните имоти.

Пророкът и неговият ученик

Пророкът се зарадва на изникналия зад завоя стан. Около огъня се виждаха насядали доста хора, а наоколо щъкаха деца. Отправи се с достойнство към мъжете. Жезълът му остави дълбоки следи в прашните коловози. Вечерта тепърва се спускаше. Огънят ухаеше уютно на дим и печен хляб. Мъжете се сместиха да му направят място. Пророкът се намести и благодари на водача на групата. Водачът му сеусмихна.

Агенция За Екстремни Запознанства

На входната врата на Агенцията За Екстремни Запознанства се позвъни. Служителят прекоси фоайето и отвори собственоръчно. Влезе притеснен човечец притиснал меката си шапка до гърдите. Все едно се извиняваше за създаденото неудобство.

- Заповядайте, заповядайте. Позволете да взема шапката и шлифера ви. Надявам се това кресло да ви е удобно. Нещо за пиене? Кафе? Мляко, захар? Извинете ме за минутка и веднага ще ви обърна цялото си внимание.

Пътешествие

На светещият прозореца на спешния център се потропа леко истерично. Свикналият на всичко дежурен гуру спокойно го открехна:

- Е, не можахте ли да стигнете до вратата и звънеца?

Повелителят На Гората

Следобедното слънце пращаше проблясъци на накъдрената от мудния вятър вода. Наблизо стара върба беше почти потопила клони в реката. Дядото седеше на столче и следеше с тихо спокойствие леко полюшващата се плувка. Другият край на въдицата беше удобно подпъхнат под столчето. Внучето беше полуседнало, полуизлегнало се на брега. Камъчетата предлагаха богати възможности за подреждане, наоколо имаше и клечки. Тук таме и цветя сред тънката трева.

« go backkeep looking »
  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field
  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация
  • ------------------------