РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

… нищо не може да бъде описано или измислено без преди това да съществува някъде

Знаенето не е осъзнаване. Мислите, че сте учили цял живот….нищо не сте научили….

Posted on | August 27, 2014 | No Comments

lud

Нали знаете съвременното разбиране за кармата. Законът за причина и следствие. Каквото направиш, това ще те последва като съдба.

Нещата, както винаги, са частично верни. Не може да повярваме на нещо, без сами да сме го изпитали и експериментирали. Това е достатъчно основание да се занимавате само със себе си. А не с глупостите на другите.

Частично вярно. Всяка несправедливост, които правим на другите, ще се обърне в наша съдба. Заблудата е да мислим, че като се връща на децата ни, не се връща на нас. Това е още една причина да мислим добре, каквото правим. Обичаме децата си или не…

А обикновено се връща на децата ни. На смъртния си одър си мислим, че сме изживяли един смислен и хубав живот. И се заблуждаваме какво сме причинили на децата си. Но това е друга тема.

Всяка несправедливост се връща на семейството ни. Но е огромна заблуда да мислим, че ако сме живели уж правилно, то това ще се превърне в добра съдба.

Дори и да сме живели като светци, това не ни гарантира готина съдба. Отдали сме всичко от себе си, живели сме по всички правила, това не означава готина съдба.

Ако се сещате всички светци (или почти всички) на християнството (не бих давал пример с други религии) са или изгорени на клада, или измъчвани в смъртта си, или просто умрели в мъки. Това, че са светци, не им е осигурило готина съдба.

Несправедливостите се наказват, справедливостите не определят съдбата ви. Съдбата ни не е точно да ни е готино, а да осъзнаваме неосъзнатото.

Много хора се интересуват от бъдещето си. Интересното е, че има ясновиждащи, които могат да ви кажат някои неща.
Вие знаете бъдещето си…..но не сте го осъзнали.

Осъзнаването става единствено като преживеете бъдещето си, т.е. когато то дойде.

Хората сме създадени да осъзнаваме, не да знаем. Знаенето ни помага за оцеляването, но не и за осъзнаването. Най-големите идиоти на света, които бихме определи като духовни инвалиди, имат повече духовност от нас, защото те просто живеят, без да се опитват да знаят.

Ох, колко протестираме срещу ситуациите, в които попадаме, защото били ежедневни, недуховни, банални, обикновени….вместо да се осъзнаем в тях.

Знанието не носи щастие! Даже един готин човек го е казал в нещо назовано Еклесиаст.

Ако се посветиш на ситуацията, в която се намираш, може и да намериш щастието :) И е готино :)

Category: Uncategorized

10 фрази на Берт Хелингер – основоположник на Фамилните Констелации

Posted on | August 19, 2014 | No Comments

Bert Hellinger

Често сме се питали, а може би най-вероятгно продължаваме да се питаме защо не можем да направим това, което искаме да направим; и защо продължаваме да правим това, което не искаме да правим. Фамилните Констелации дават отговор и на тези въпроси, а ето 10 фрази на Берт Хелингер, които демонстрират това. Благодаря за тяхното синттезиране на Генадиий Шевчук.

 

1. Успехът има лицето на майката.
2. В очите на партньора търсим очите на майка си, независимо от пола.
3. Този, който има голям корем, носи в него своята майка. Мамо, аз те отхвърлям и затова те нося в корема си.
(Ако имате голям корем, то имате претенции към майка си, независимо от пола. Искате ли да отслабнете? Избавете се от тези претенции!)
4. Момичето на тати не уважава мъжете.
(Дъшеря, обожаваща баща си, го поставя на пиедестал и идеализира качествата му. Тогава всички други мъже й се струват по сравнение с него нищожни).
5. Гневът е разочарование. Гневът към жена е разочарование от майката.
6. Ревността е мероприятие насочено към разделяне с партньора.
7. Вината и срамът водят ктм смърт. [Ето моя статия по въпроса]
8. Този, който пие, иска да умре. [моя бележка - в повечето случаи зависимостите са резултат от ограничаването на достъпа до бащата от страна на майката]
9. Всичко несправедливо, което правя на друг човек, става и моя собствена съдба.
10. Да страдаш е много по-лесно, отколкото да се промениш . За да добиеш щастието е нужна смелост.

Category: Духовно развитие

За Дявола и Бога

Posted on | August 12, 2014 | 3 Comments

Може да не сте или да сте виждали падащ есенен лист. Обагрен в най-прекрасните цветове на есента. Сбогуващ се с дървото родител. Лекото въртеливо движение привлича погледа и го следи по целия му път. Пътят към Земята. Откъдето се е появил като сокове плуващи по тялото на дървото родител.

На земятата този лист не е сам. Той става част от есенния килим, който леко хрущи като ходим по него. Това обикновено ни носи удоволствие. Този звук на завършек на живота. Завършек на живота, който носи удоволствие. Който носи шеметна красота. Искаме да се въртим в есенната гора, за да видим всичко, всичките й цветове, да усетим всичките й миризми, да почувстваме тръпките й.

Щастливи сме. Щастливи сме, защото вече знаем, че това не е краят. Това е ново начало. Радвайки се на есента предвкусваме пролетта. Ще преминем през тъмните времена на белия сняг и ще видим пак тези дървета с раззеленяващи се клонки. Ще почувстваме соковете, които не просто текат, а извират в телата на дърветата родители.

А човекът понеже е не май съвсем умно животно, един вид маймуна, ще се запита кое било работа на Дявола и кое било работа на Бога. Ще скапе с безумни разсъждения цялата картина и ще почне да упреква всички включителни и себе си за поне едно нещо.

Дяволът ли бил скапвал листата или Богът ги карал да израстат наново. Видяхте ли как се скапа хубавата картина…като почнахме да разсъждаваме…

Нямаме си никакво понятие какво е добро или лошо. Нямаме си по една просто причина. Всяко добро съдържа в себе си лошо и всяко лошо съдържа в себе си добро.

Силите на светлината и силите на тъмнината. Ян и Ин силите. Хора, не се заблуждавайте да определяте Ин и Ян силите като сили на доброто и злото. Ин силите това са женската енергия, жената, която създава формата и телата на хората. Ян силите са мъжката енергия, която се осъзнава върху сътвореното от Ян силите.

Жените са около 49% процента Ян енергия и 51% Ин енергия. Мъжете са 51% Ян енергия и 49% Ин енергия. Има ли разлика? В доста умислени очи има огромна разлика. Мъжете били от Марс, а жените от Венера. Брей. Пътували в Космоса…

Светлата и тъмната енергия работят съвместно, за да съществува този свят. Ако Бог е баща ни, то Дяволът е майка ни. Никой не може да съществува без майка и баща.

Но да, но да!

На света има добро и лошо. Има огромно лошо и съмнително по качеството си добро. И всичко това в е продукт на човешкия ум. На желанието на сравняване, суетата, суетата да си по-духовен от другия. Да, има огромно зло в света. И то зависи от умовете ни.

В началото споделих едно упражнение за съзерцание. Съзерцание на живота, на листата. В който живот няма нито Дявол, нито Бог. Има живот, който можем да изживеем, както си позволим. Човек има едно единствено ограничение, което го дели от страданието – да спре да мисли и да почне да живее.

Category: Всички Статии

Защо знанието носи страдание и как…..

Posted on | August 9, 2014 | No Comments

 

Добре, сега ще се запитате защо ни е необходимо да говорим за знанието. Честно казано знанието е нещо безмислено и няма никаква практическа полза от него. Е, сега не се изправяйте на нокти. Знанието може да е много полезно, но почти всички ние живеем по начин, така че всяко наше знание е безмислено…..

В Еклесиаста се казва, че знанието носи страдание. Ценна книга. Знанието носи страдание, защото не можем да го приложим на практика. Ето аз знам, че е вредно да се пие алкохол. Но просто знам, а не мога да се спра да пия алкохол. А знанието, че алкохолът е вреден (уж) ми носи страдание, защото не мога да го спра. Хем знам, че е вреден, хем го пия, хем страдам от това.

Знам, че еди-каква си работа ще е полезна за мен. Не мога да се доредя до нея. Знам какво правителство ще е полезно за народа, няма такова в момента. Знам каква тъща бих искал, е, оставам само с исканията си.

И ето. Срещу знанията ни се изправят две неща. Нашата неспособност да ги приложим на практика и реалността, която ги прави невъзможно да бъдат приложени на практика….все още правителството не зависи от мен.

Излиза, че тези знания са абсолютно безмислени и носят само страдания. Добре, сега ще кажете, че като знаем тези неща можем да се борим. Да се борим срещу правителството, жените да се върнат към минижупа и т.н.

Доста добър аргумент, но го усещам като не истински. Хората казват „да започнем да се борим“. Тук е ключовото положение. Ако досега не сме започнали, няма как да се борим. А ако сме се борили и досега нищо не сме постигнали, няма как да успеем.

Не, това не е софизъм! Целият свят се бори хилядолетия наред и все остава нещо, което да бъде преборено. От една страна това ни подтиква към живот, а от друга страна аз се замислям.

Знаем, че трябва да се борим. Знанието носи страдание. А грешното знание носи огромно страдание.За някои хора е присъщо да се борят. И хомогенизираното общество крещи БОРБА. За други хора е вредно да се борят. Ще отида по-далече: така както са нужни героите, толкова ценни са и предателите.

Да предадеш една безмислена кауза е от най-смислените неща на света. Да предадеш една война срещу малтретран народ е духовно възвисяващо дори и собствената ти страна да те вкара в затвора. Искам да предавам. Искам да предам всички продажни политици, фалшиви духовници и измамни съпруги.

Борбата обаче е тихо нещо. Може да гърми и да трещи, но борещите са тихи. Тези, които крещят за борба, те най-малко могат да се борят. Лаещото куче не хапе. Искащият да се бори действа. На каквато и да е цена.

Знанието носи страдание единствено, ако НЕ е приложено на практика. Знаеш, че трябва да се бориш. Започваш да се бориш. Всичко останало е излюзия и гърголещи преживявание пред телевизора, когато се показваме на велики пред децата…..Вместо да защитим децата си.

Тук е важно да разбререм, че борбата няма край. Леко ви бъзнах, че е безмислена. Доста хора се усещат така като разберат, че няма край. Да, борбата няма край. Еволюцията няма край. Поне обозрим. Ако умрем, нашите деца ще ни продължат. Каквито и да са.

Знанието носи страдание.

Да, носи, защото нищо не правим. Защото сме се завили в черупките си и мислим, че в тях е безопасно, а всеки удар на съдбата може да ги разбие.

Имаме избор.

Да се възползваме от знанието си или да го превърнем в страдание.

Category: Духовно развитие

За теориите на конспирациите и нещата, в които вярваме

Posted on | July 10, 2014 | No Comments

Не, няма да говорим за теориите на конспирациите. Ще говорим за ума.

Ще говорим за това как най-тъпото нещо у човека е човешкият ум. Мога твърдо да заявя, че ако ни присадят ум от маймуни, ще разбираме живота далеч по-добре от сега. Поне ще знаем кои банани стават за ядене.  А това никак не е малко.

Защото, ако знаем кои банани стават за ядене, ще знаем и на кои мисли и идеи можем да вярваме и на кои не. Светът е дуален. Ако имате обоняние, ще имате и духовния нюх, който ви показва кога ви лъжат и кога казват истината. Но съвременният човек май има вече само задник…..който бива скъсван периодично. Не че хората много се кефят на това. Е, някои се кефят.

Човешкият ум е чудесна машина за анализ. Така е. Успокояваме се с това. А ние нямаме достъп до собствения си ум. Нямаме достът до собствената си интелигентност. Защото всеки логически процес минава през филтрите на ограничаващите вярвания. А ограничаващите вярвания живеят и се проявяват чрез ума. Само там в абстрактното могат да живеят. Ако излязат в реалния живот като ситуации или чувства, всеки ще разбере ограничението на ограничаващите вярвания.

А ограничаващите вярвания са хитри. Ако ги разберем и вече нямат власт над нас. Но ние не ги разбираме и живеем техния живот.

Парадоксалното е, че умът ни не вярва на логически аргументи. Умът ни вярва на сладки истории и всичко, което докосва ограничаващите ни вярвания. Питали ли сте се защо избираме все уж кофти политици? Ами те умело боравят с ограничаващите ни вярвания. Има и друг вариант. Ограничаващите ни вярвания да ни пречат да видим, че все пак имаме добри политици…

Сега ще се изтъпани някоя девойка или младеж и ще каже, че няма ограничаващи вярвания. Може, що да не може. Светът на заблудите Майа всъщност ни дава и живота. Ако премахнеш всички ограничаващи вярвания и хоп, ще ходим след ковчега ти и ще те споменаваме с добро…

Всеки жив човек има ограничаващи вярвания. Хората, които ме познават, знаят колко малоумен мога да бъда и това се случва често.

Важни са първите седем (7) години. Тогава у нас уж се създавал истинския човек. Глупости на големи и безподобни търкалета. Тогава ни натъпкват с най-големите илюзии.

Знаете ли какво е детска амнезия?

Интересното да се знае е, че всяко решение на ума действа по цялата линия на времето. Каквото умът реши или каквато заблуда прегърне, могат да ви действат цял живот….и май и след живота.

Малкото дете е съществото, което изпитва най-големите издевателства на този свят. Мама и тате не са щастливи, но те разбираш ли (щото уж били големите….големите идиоти) те знаели как детето им щяло да бъде щастливо. Абе идиоти….но големи, вие не знаете какво е щастие, защо издевателствате над децата си да се опитвате да им програмирате живота.

Животът на човек се програмира у него първите седем (7) години. Тогава възприема всичките илюзии и ограничаващи вярвания на родителите си.

На около 6-7 години идва детската амнезия. Децата забравят кое вярване защо и как са го възприели. Но тези вярвания продължават да действат у тях. За цял живеот.

И ние сме станали на 30-40-50 години и си мислим, че сме големи. Че сме голямата работа.

А ние сме едни деца, които още не могат да изживеят детските си заблуди, но за да се илюзираме като възрастни представяме детските си илюзии като едно  огромно предимство на ума.

А умът ни е едно детско несъвършенно неблагоразумие. “Само два пъти от двеста умът ви може да вземе правилно решение…”, “никое решение не е правилно, ако е само от ума” (Петър Дънов)

Направо се чудя как светът въобще функциионира. Може би все пак благодарение на тези хора, които са осъзнали илюзиите си. Те май са 1 на 10 000. Те са обикновени хора. Може да са земеделци, обущари….помислете си  като срещате всеки човек. На някои от хората, от малкото хора, които срещате се дължи това, че все пак съществуваме. Нека поне им благодарим.

Те понасят безумието на умовете ни.

Category: Uncategorized

„Духовността“ не води до любов … или как „добрите“ хора ежеминутно създават злото

Posted on | July 9, 2014 | 28 Comments

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
венчах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога

Христо Смирненски

 

Трябва първо да ви кажа, че обикновено не използвам понятията „добро“ и „зло“. Ако ги използвам тук, то е за по-добра илюстрация. Иначе мога да кажа, че хората просто вредят на себе си, но толкова много са свикнали да го правят, че не могат да осъзнаят как и колко много вредят на себе си.

Преди много време проведох за няколко дена един експеримент. Винаги, когато срещах човек,  му казвах наум „обичам те“. Понеже хората поради ограничаващите си вярвания като им разказвам това са склонни да „чуват“, че това го казвам на глас, пак да повторя: казвам го наум.

Реакциите бяха странни и уж не такива на любов. Някои хора ме изглеждаха странно, други се отдръпваха настрани, а един господин даже се обърна след мен и се разкрещя нечленоразделно.

След това дойде разбирането. Петър Дънов казва, че когато ние обичаме някого, то вземаме от него, когато позволяваме да ни обичат, тогава даваме. Това е и разликата между обич и любов. Повечето хора обичат, за да вземат. И много умело използват оправданието на любовта, за да оправдават това, че искат да грабят с пълни шепи от живота и от другите хора.

Модното „изпращане на любов“ …си е точно мода, снобизъм и оправдание на лично потребните на егото ни изисквания. Когато ипращаме на някого любов и позитивизъм (о, ужас), то искаме любовта да премахне всички неща от света, които ни притесняват. Искаме да си осигурим един сигурен и спокоен свят за живеене.

Моля, не се заблуждавайте. Вие не искате да помогнете на страдащите и бедстващите. Който наистина иска да помогне, е там на място и превързва рани, раздава супа или просто дава ръка на хората. Ако човек наистина иска да помогне, ще обърне целия си живот само и само да иде там на място и да помогне.

Който „изпраща“ любов и позитивизъм, иска просто да осигури на самия себе си един по-изкуствен сят, който да го спаси от собствените му страхове и ограничения. Иска да си създаде, макар и изкуствено, едно убежище от самия себе си. Да избяга от живота, а така съответно избягва и реалната любов.

Медиитации за спасяване на земята …. – егати арогантността. Ако Земята действа чрез замърсен въздух, наводнения, земетресения и катаклизми, това е, за да помогне на човека да осъзнае смисъла и грешките на съществуването си. Земята не се нуждае от спасяване. От спасяване се нуждае човекът, но той изпада в безумна горделивост да мисли, че е по-висш и че знае как да „помогне“ на Земята.

О да, има някои, които пращат и светлина. Те не съзнават, че могат да пращат единствено светлината, която имат в себе си. Обикновено е тъмна. Не че в тъмната светлина има нещо лошо. Лошото е, че хората се мислят за добри, когато пращат лошотията си насам-натам.

Когато пращате обич, вземате. Няма какво да се заблуждавате, че давате…Обичате, за да вземате. Чисто егоистично действие. Не казвам, че здравословния егоизъм е нещо лошо. Лошото идва, когато човек се самозаблуждава, че е добър.

И дори така да се натъпкате със светлина, че дори и от задника ви да излиза, това е типът светлина, която можете да поемете в своята същност. Не се знае доколко е тъмна или не.

Цялото зло в света се създава от „добрите“ хора, от тези, които се мислят за добри. Самата постановка някой да е добър (смята се за добричък миличкият или миличката) изключва това да е лош, т.е. човекът се заключва да не види грешките си. И сее повсевместно зло… уж в името на доброто.

Няма добри, нито лоши хора. Има хора, които живеят, а като живеят е нормално да правят и грешки. Не е лошо да направиш грешка. Трагедията, която е трагедия за самия човек, е да се самозаблуждава, че грешка няма. В някои източни езици няма понятие за вина. Има понятие за нещо, което може да бъде направено по нов начин. Когато се мислиш за добър, пречиш на себе си да правиш нещата по нов начин. Развитието спира. Смъртта на духа идва много бързо.

Петър Дънов казва…Тук е мястото да кажа, че не всеки последовател на Бялото Братство разбира Петър Дънов. Нормално е. По подобен начин само един от дванайсетте апостола е разбрал напълно Исус Христос.

Петър Дънов казва, че любовта е две неща: доброто, което хората ни правят, но също и лошото, което хората и светът ни правят. И че нищо не е по-облагородяващо от изпитанията и страданията.

Понякога си мисля, че Българската Православна Църка поради своя консерватизъм (отказа да приема новото, но така не приема и зловредното ново) е далеч по-духовна институция (или има далеч по-духовни представители) от всички, които днес са вдигнали арогантното и войноносно знаме на добрия човек. Добрият отец поне съзнава, че е грешен (в техните термини).

Не е лошо да си грешен, ако осъзнаваш и приемаш грешността си. Лошото е да се мислиш за добър. Алегорично казано, в Рая ще влязат „низшите духом“, т.е. тези, които съзнават човешката си същност, която може и да греши.

Съвременната духовност е един пълен шит….абе тъне в лайна. Да се напълниш със светлина (шит), ох колко со добър (шит), да си намериш собственото убежище от света (шит).

Искам да общувам с лоши хора. Искам да общувам с хора, които знаят, че правят и грешки, знаят и съзнават, че правят „лоши“ неща. Те са „низшите духом“, които ще спасят света. Исус общуваше с такива хора. Неговите апостоли бяха такива хора. Реалният живот не е нито добър, нито лош, а следва Вселенските закони.

Никой, който не е сгрешил, не е достоен за спасение….алегорично казано. Дошъл някакъв при един Буда и Буда го пита: – Знаеш ли да крадеш? Човекът отговаря: – Не!. Буда: – Ами иди се научи да крадеш и тогава ще ставаш за мой ученик…..

Да сгрешиш означава да осъзнаеш и признаеш грешката си. Ако си мислиш, че си добър….е, братко….или сестро….сори, чакай следващия живот.

Когато видим или сме обект на природни катаклизми, зметресения, наводнения, град и т.н. това е част от любовта, която се сипе над нас, за да помогне истинското ни духовно осъзнаване.

Истинската любов е вътре в нас. Когато я изразяваме, някои хора могат да я етикетират (арогантно) като добро или зло. Това няма значение след като изразяваме истинската си вътрешна реалност. Тя е Божественото в нас. Когато потискаме Божественото в нас, спираме любовта. А любовта е част от всяка наша клетка. Извира от нас. От нас зависи дали ще извираме чиста вода или кал.

Реално формата ни, тялото ни, е последовател на маймуните. Ние сме едни обикновени маймуни. Обикновено сме маймуни убийци. Нямам предвид убийствата за храна, а убийствата на себеподобните ни. Особено убиването на душата на себеоподобните ни. Най-често убиваме душите на децата си. Опитваме се да ги възпитаме, както нас са ни възпитавали….като че ли това ни прави щастливи?!

Единствено реалността ни връща в реалността. Катаклизми, бедствия, страдания. Ако ги нямаше, щяхме да сме истински маймуни…

Съвременните „духовни“ хора (повечето) са едни обикновени консуматори.

Има интересни ключови моменти в развитието на човечеството.

Измислицата за Дядо Коледа (Дядо Мраз). Корпоративната компания Кока-Кола го измисли за свои рекламни цели. Той ни кара всяка Коледа да се скъсваме от ядене, покупки и подаръци. Ако наистина следвахме духът на Коледа, то ще прекараме тези дни в молитва и пост. Не в преяждане и снобарски подаръци…

След Втората Световна Война едни хора са решили (може би с добри намерения), че Европа ще се възстанови най-лесно от войната като се стимулира свръх-консумацията. Оттогава свръх-консумацията става държавна политика.

Светът на илюзиите Майа е всемогъщ. Дайте й свръх-консумация и всяко чувство за реалността у човека ще бъде потиснато. Има и свръх-консумация на духовност.

Съвременният уж духовен човек. Ох, простете, но повечето от нас са такива. Съвременният уж свръх-духовен човек, е обиккновен свръх-консуматор на духовните продукти. Духовността вече се продава на сергия. Гарантират ви спомняне на минали животи, гарантират ви инициация (не че знаете колко вредни са инициациите), гарантират ви просветление. Ооооо, йееее.

Живеем в интересни времена…все едно вещици са ни проклели за това…

Category: Духовно развитие

Наука ли – не ми я хвали …

Posted on | June 14, 2014 | 1 Comment

Напоследък срещам различни хора, говорим си, стигаме до някои професионални особености на заниманията ми и аз почвам да давам примери от квантовата физика. И почват едни реакции, как всяка баячка или врачка давала примери от квантовата физика и т.н., и т.н.

Това разбира се, не ми пречи да съм убеден, че атеизмът и върлият материализъм са още един път към откриването на истината, към откриването на личната истина за човека. Но тук има и едно голямо „Но“. За научността на науката. И за вярата, която всеки влага в така наречените научни постулати. Всеки вкарва вяра, без да се усети и забравя, че всяка наука се гради на предварително приети аксиоми. Приети на вяра.

Какво е науката? Науката е съвкупност от знания, които са дошли от окултизма, за които в дадения момент религията и държавата са се примирили с тяхното съществуване.  Науката е тази част от тайното знание, за която държавата и религията са решили, че може да им служи в тяхна полза.

Мислите, че Питагор е бил математик? Ами не. Бил е създател на духовна школа. Питагоровата теорема освен математика изразява и отношения между волята, ума и сърцето.

Платон не е бил философ, а създател на духовна школа. Неговата алегория за пещерата прекрасно описва света на илюзиите, с който живеем и който може да се оприличи на Холографска Вселена. Този пък, който е дал теорията за Холографската Вселена е също повлиян от окултизма. Дейвид  Бом споделя, че е успял да иде толкова напред благодарение на знанията предоставени му от Джиду Кришнамурти.

Същевременно има науки, която не идват като идея и смисъл от окултизма, а са си чиста шарлатания.  Такава „наука“ е фармацефтиката. Нормалният човек се пита за какво е нужно да се отделя от билката чисто вещество, вместо да се ползва цялото растение и за какво е нужно да се синтезират химии, след като има алтернативни природни средства?!

Но така се питат само нормалните хора. И се питат още повече след като разберат, че от валерианата човек не се пристрастява, но се пристрастява към валиума, който е екстракт на някои вещества от валерианата.  Та за какво е нужно да се създава този опасен химикал?!

Отговорът е в ламтежа за пари. Разбира се, в парите няма нищо лошо стига да няма нездрав стремеж към тях. Когато едно вещество се отдели в чист вид, то може да се патентова и съответно компанията да прибира луди пари от патенти.

Тук е и стремежът да се създават нови химически лекарства, защото на старите патентите изтичат. Всяко ново е безумно скъпо. Реалността е, че повечето синтезирани лекарства или „лекуват“ само симптомите, или просто не действат.  Просто не действат. Всеки начинаещ радиестезист може да провери какво е действието на безброй прехвалени лекарства.

Или пък безумието химиотерапия. Очевидно е, че раковите клетки са по-устойчиви от нормалните човешки клетки. Но дайте да му вкараме на човека малко химиотерапия. Да унищожим, което е останало живичко по него, да му окапем косата…..

Аха, другата наука. Естетическа хирургия. Ще ме извиняевате, но единственото наистина грозно нещо на света, което съм виждал, това са изкуствените цици. Казвам ви го като мъж, който разбира от цици. От изкуствените по-грозно и отблъскващо няма.  Всеки естествен бюст си има своята естествена красота, която е част от цялостната красота на жената.

Вие сами си се сещате и за други такива „науки“. Въобще около нас има безброй хора, на които в устата е все науката, научността. Лично аз съм се научил да внимавам в такива ситуации, за да не се окаже, че много „научно“ съм загазил с двата крака.

 

Category: Uncategorized

На дъното на пъкала

Posted on | June 8, 2014 | No Comments

 

 

 

 

 

Oсвен, че е прекрасно стихотворение, тук има неща, над които можем да се замислим или поне аз виждам. Можем да се издигнем отново, когато стигнем пълната безизходица и обикново в интелектуалната безизходица можем да усетим и почувстваме новия път. А пък слънцето си го носим в нас. И когато загубим всичко, се сещаме за себе си, а това е същностното.

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
ии направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Света когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи ,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи .

Трънлив и сляп е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

Category: Духовно развитие

Мислим логически? О неее….

Posted on | February 2, 2013 | No Comments

ID-10086460Имаше един учител по математика. Като го питаха за някоя костелива задача как е дошла идеята да я реши, той казваше: „Умен съм бил, сетил съм се”. После споделяше, че така казвали и неговите преподаватели в университета. „Умен съм бил, сетил съм се”….да, ама това не е точно логическо мислене….Човекът просто не можеше да обясни логически как е стигнал до брилянтната идея.

Съзнавано и несъзнавано знание

Хубаво. Дошла ни е идеята и от нея избридваме логическите решения, за да получим решението. Но идеята откъде идва?! Бихме могли да помислим, че идва от опита. Но за да използваме някой факт при логическото мислене, трябва да се сетим съответния факт в главата си, а огромната част от нашия жизнен опит е нещо забравено. Потънали в несъзнаваното знания. Read more

Category: Всички Статии, Духовно развитие

Четирите Измерения На Щастието

Posted on | January 29, 2013 | No Comments

ID-10067186Думата щастие е отвлечено съществително, а разбирането за щастие е още по-отвлечено и варира в зависимост от епоха, социална група, икономическо развитие, че дори и от моментните настроения. Това е едно от най-търсените и най-недостижимите неща в света.

Неговата трудна достижимост се определя в огромна степен от това, за кого точно искаме да осигурим щастие. Искаме да направим щастливи самите себе си или искаме да направим щастлив някой друг? Ако искаме да направим щастливи самите себе си, то знаем ли собствените си потребности, чрез чието задоволяване да стигнем до щастие? Как разбираме кои са нашите истински потребности, а не моментни заблуди? Read more

Category: Вселената и природата, Всички Статии, Духовно развитие, Есета, статии, фейлетони, Здраве, Символи и несъзнавано
keep looking »

  • Получете достъп до допълнителна задълбочена информация на вашия email тук:

    * = required field

  • ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ

  • ВРЪЗКИ/Blogroll

  • ------------------------
  • Блог класация

  • ------------------------